Днес светът ще има нов клубен шампион по футбол, както е по традиция в дните преди Коледа. Финалът в Доха от 19,30 ч среща бразилския Фламенго и английския Ливърпул - първенци на Южна Америка и Европа. И това е почти ненарушима традиция в последните години, откакто съществува формат с цял турнир, а не просто мач между двата шампиона. Двубоя ше гледаме по БНТ 3.

Историята на този сблъсък е любопитна, макар и твърде кратичка, продължила само 90 минути. Фламенго игра с Ливърпул на мача за Междуконтиненалната купа в Япония през 1981 г., на 13 декември.

По пътя към финала на Копа Либертадорес този сезон, който изведе най-популярния клуб в Бразилия към мача днес, от трибуните на "Маракана" ехтеше една песен. "През декември 1981-ва", се пее в нея. Фламенго печели трофея тогава, разбивайки славния Ливърпул на Далглиш, Сунес и Ръш с 3:0.

Може да се разказва много за онзи мач. Като се започне от това, че английските звезди отиват в Япония като на разходка, мине се през терена, който е в обидно състояние, и се стигне до божествената игра на Зико - Белия Пеле, който сам носи купата на Фламенго. Легенда, родила се в онзи декемврийски следобед в Токио.

Embed from Getty Images

В Бразилия, както и в цяла Южна Америка, световната клубна купа е най-важният трофей от всички. В Европа никога не е имала такъв статут. Питайте който и да е фен на Реал, Барселона, Байерн или Ювентус кой е призът на призовете. Разбира се, короната на Европа в Шампионската лига. Този от Световното клубно първенство е като малко парче глазура върху ръба на тортата.

Не и за Америка - Южна, а и Централна, защото на полуфинала мексиканският Монтерей игра като от това да зависят животите на играчите срещу Ливърпул.

"Те бяха свръхмотивирани", признаха асовете на европейския първенец. Довечера няма да е различно.

Но има една малка уловка. Ливърпул никога не е печелил трофея на световен шампион, като е имал три опита за това. И разочарованието от тези провали е допълнителна мотивация за клуба, мениджъра Клоп и играчите. "Червените" сякаш са орисани да изпускат тази купа, макари по три коренно различни начина...

1981 г., Токио

Фламенго - Ливърпул 3:0

Бразилците са в стихията си, отбор с лидер Зико, с Мозер, Андраде, Тита, Жуниор, Нунеш и Леандро в състава. Все национали или проектонационали на страната, която в онзи момент кипи от талантливи футболисти. Треньорът Пауло Карпеджани намира видеокасети VHS с мачовете на Ливърпул от есента на същата година. Бразилците знаят всичко за съперника и са супер мотивирани. Те са спечелили първата в историята си Копа Либертадорес и искат "най-ценния трофей". Пристигат дни преди мача в Япония.

Ливърпул на Боб Пейсли е в преходен период след серия успехи, като дори не е шампион на Англия. Той печели Купата на шампионите през 1981 г. срещу Реал, но губи титлата за сметка на Астън Вила. По времето, когато заминава за мача с Фламенго, тимът е десети в Първа дивизия (днешна Висша лига). В него продължават да играят суперфутболисти като Гробелаар, Нийл, Хансен, Макдърмът, Сунес, Далглиш и Рей Кенеди. И е считан за фаворит... поне в Европа.

Embed from Getty Images

Ливърпул не гледа касети с играта на съперника. Сунес знае, че Зико е добър и ще се изправи срещу него в средната линия. "Казах си - няма как да устои на физическите единоборства. Бърках. Просто не стигнах достатъчно близо, за да разбера дали ще издържи или не!". Зико прави разликата, създавайки ситуациите и за трите гола.

Още до почивката Нунеш (два пъти) и Адильо бележат, 0:3! Бразилците напълно надиграват шампиона на Европа, без никакви уговорки.

Теренът е абсолютна подигравка с футбола, което е признато и от двамата треньори. Няма трева, само изсъхнали остатъци от такава, както и пясък. На кадрите се вижда - той е жълто-кафяв, а не зелен. "Теренът е еднакво лош за двата отбора, те просто бяха тренирали на него. Ние решихме да не го правим", уточнява Фил Томпсън.

Ливърпул тотално подценява подготовката за финала, а и не прави голяма драма от загубата му. "Беше добре да се махнем за малко от Англия, точно преди коледните мачове", сумира настроението Пейсли.

Това е първият изпуснат шанс за трофея от английския гранд.

Фламенго го празнува с дни, а и до днес това е най-славният ден в историята на клуба от Рио. И мачът довечера ще е втори такъв, ако "червено-черните" бият пак. Никога след онази 1981-ва, отборът не е стигал до мача за тази купа.

9 декември 1984 г.,

Индепендиенте - Ливърпул 1:0

Още по-ярък е контрастът в подготовката три години по-късно, когато аржентинците от Индепендиенте куфеят шумно на терена и в съблекалнята, а играчите на Ливърпул се споглеждат изненадано. Какво толкова?

За хората от Буенос Айрес това не е просто победа в най-важния (според разбиранията на техния континент) турнир. Това е мъст за войната на Фолклендските острови. Това е Божия промисъл. Съдба.

74-дневният конфликт между Великобритания и Аржентина през 1982-ра оставя трайни следи в отношенията им, като на футболното поле се разиграва мини война.

Стив Никъл, един от важните играчи в този шампионски тим на Ливърпул, си спомня:

"Клубът получи добри пари, за да играем в мача. Затова и пътувахме до Япония. Двубоят бе в събота, а в сряда играхме с Ковънтри за първенството, преспахме и едва след това тръгнахме за Азия. Мениджърът Джо Фейгън ясно даде да разберем - това не е нещо кой знае какво, нека се държим прилично и да не даваме поводи за конфликти, предвид ситуацията. Отиваме, играем, прибираме се. Пихме по няколко бири в хотела в Токио вечерта преди мача.

Embed from Getty Images

На терена милост няма - Индепендиенте открива в седмата минута чрез Хосе Перкудани, който изглежда в засада (няма ВАР, естествено).

След това аржентинците се прибират и удържат резултата. Далглиш и Ръш изпускат едно-две положения, но самият Фейгън мисли повече за 18-часовото пътуване през Лондон до Ливърпул и следващия мач в първенството.

За аржентинците победата е сладка, празнувана дълго и възпявана от агитката и днес.

Втори пропуснат от Ливърпул шанс за този трофей.

18 декември 2005 г.

Сао Пауло - Ливърпул 1:0

Рафаел Бенитес и до днес говори за този мач като за огромна футболна несправедливост. Но ако питате който и да е фен или играч от онзи тим на Сао Пауло, няма нищо такова.

Европейският шампион доминира изцяло в мача. Водени от Стивън Джерард, "червените" отправят 29 удара, от които 21 в рамката на вратата. Удрят две греди, а три техни гола са отменени заради засади. Два от тях - неправилно. "Ако в онези дни имаше ВАР, нямаше как да загубим", каза в студиото на Sky преди дни Стивън Уорнък, играл в мача.

Вратарят на Сао Пауло - великият Роженио Сени, прави чудеса, спасявайки куп положения и най-вече фамозен фаул на Джерард под гредата. Минейро вкарва с един от едва четирите шута на бразилците по посока вратата в мача.

Голът е първи в мрежата на Ливърпул от 17 часа футбол във всички турнири. Отборът на Бенитес е в супер форма, отива рано в Япония и се готви за надпреварата изключително сериозно. Тази загуба - поне от тази гледна точка, контрастира ярко с предишните две, в които Ливърпул играе "колкото, за да е там". Този път клубът и отборът са мотивирани на сто процента, но не им стига класа и късмет.

И така се проваля третият опит за изкачване на световния клубен връх. Днес ще е №4.

В други два случая - през 1977 и 1978 г., Ливърпул също има право да играе на финал на Междуконтиненталната купа като шампион на Европа, но отказва да го направи. Клубът подкрепя бойкота, обявен от Милан и следван от други тимове от Стария континент, на тези двубои.

Протестът идва след ужасните сцени на насилие от мача на Милан с Естудиантес през 1969-а, когато играчи на италианския тим са малтретирани, а някои - и арестувани в Буенос Айрес.

Байерн, Аякс, Ливърпул - големите шампиони от 70-те години (общо 8 трофея от 10 на Европа) отказват да играят срещу първенците на Южна Америка в 6 от случаите. Холандците и германците все пак приемат да преследват трофея по веднъж.

Не и Ливърпул, който и в двата случая отказва. На негово място играе Борусия (Мьонхенгладбах).

Ето толкова важен е бил тогава призът. Днес е различно.

Колкото туптящото сърце на Рио и неговия най-популярен клуб бие само за тази купа, така и Ливърпул иска да я вкара най-после във витрината си.

Дори само затова, мачът тази вечер ще е специален.