50 години минаха от един мач, който няма да бъде запомнен с голове, комбинации или страхотни вратарски спасявания. Да, след него Милан вдигна една от най-важните купи на планетата - Световната клубна титла, но по-важното е, че никой не загина.

Връщаме ви към Касапницата от "Бомбонера" - финалът-реванш от надпреварата през 1969-а, противопоставила Естудиантес и Милан.

Предисторията

Две години по-рано Селтик играе с Расинг за същия трофей, а тогава няма турнир. Шампионът на Европа срещу първенеца на Южна Америка, в два мача на разменено гостуване. Великият треньор на шотландците Джок Стейн коментира след двубоите с аржентинците: "Кракът на мен и моите играчи никога повече няма да стъпи на този континент, населяван с плъхове". Футболистите на Селтик са като след сражение на фронта - наритани сериозно.

Година по-късно гледката на "Олд Трафорд"е подобна. Естудиантес, пак аржентински тим, брани преднината си от 1:0 срещу Манчестър Юнайтед, шампион на Европа. Шутове през краката, лежане и въргаляне по терена, и откровни провокации. В онези години това е нечувано за Англия и нейните разбирания за футбола. Боби Чарлтън нарича играта на гостите "срам за футбола".

Плъховете срещу Милан

През 1969-а Естудиантес е готов да брани трофея, а шампион на Европа е Милан. Ако не сте чували за онзи ден на "Бомбонера", време е да научите.

Италианският отбор в никакъв случай не е пълен с ангели или светци, воден от Нерео Роко. Но в него има играчи като Джани Ривера и Прати. Футболисти, които могат да омагьосат в атака.

Освалдо Субелдия

Насреща са "хапещите плъхове" на треньора Освалдо Субелдия, който успява да разбие монопола в Аржентина на Големите пет (Бока, Ривер, Расинг, Индепендиенте, Велес). Това е тим, който никой в страната му не понася. Субелдия има философия: "Искам отбор от млади убийци". А до онези дни, Естудиантес е считан за тим със стил, играещ изящен футбол. Наричат ги "професорите" преди идването на Субелдия. За година-две с него стават Пинчаратас - хапещите плъхове.

Треньорът е маниак на детайлите и няма скрупули. Познава отлично съперниците и знае кой е най-добрият им играч. Той няма и секунда спокойствие на терена, а често и не остава цял мач там... Методите за това не се подбират. Статичните положения са много важни, а при тях има отборна работа. Един атакува топката, един прави заслон, един блокира вратаря... важно е съдията да не види.

В родината му Субелдия има репутацията на човек, който обижда играта с подхода си. Отборът му е освиркван навсякъде, но не могат да го победят. На него не му пука. Освалдо е заклет комарджия, тип без никакви сантименти, когато става дума за две неща - пари и победата. А играчите - повечето открити и наложени лично от него, са му верни до гроб. И готови да убиват за треньора.

Алберто Хосе Полети е на вратата. Три пъти е наказван за бой на терена, три пъти опрощаван. През 1970-а санкцията е доживотна, но пак го връщат. Защитниците Рамон Суарес и Оскар Малбернат са страшилища, ужасяващи всеки нападател на континента. Ритат всичко, което мърда. В средата на терена играта се върти около Карлос Билардо (през 1986-а донесе световната титла на страната като селекционер), а в атака вилнее Вещицата - Хуан Рамон Верон (татко на Хуан Верон, звезда от 90-те с Лацио и Юнайтед).

Embed from Getty Images

За един период - 1968-69 г., Естудиантес печели титла на страната, Копа Либертадорес три пъти поред, както и Междуконтиненталната купа от 1968-а.

Милан е насреща за втора поредна световна титла.

На 8 октомври в Милано автобусът на Естудиантес е посрещнат с яйца и развалени плодове. На "Сан Сиро" Милан бие с 3:0, като един гол вкарва Нестор Комбин. Той е роден в Аржентина, но на 18 г. отива да търси щастието си в Европа, като става гражданин на Франция. Наричат го Звяра, защото е непримирим воин на терена, освен че е класен нападател. В Аржентина го мразят, предател е. Цял мач "плъховете" го псуват. Наричан е "долен мръсник, загърбил родината". Комбин отговаря с гол.

Реваншът е на стадиона на Бока Хуниорс - "Ла Бомбонера" в Буенос Айрес, денят е 22 октомври - точно преди 50 години.

Над 45 000 са изпълнили трибуните, но едва около половината от тях са фенове на Естудиантес. Доста от останалите дори не симпатизират на този тим, нищо че са негови сънародници. В страната, както споменахме, всички ненавиждат "плъховете".

До 30-ата минута има някои искри и ритници, но нищо стряскащо. Тогава Ривера се откъсва и бележи за 0:1. При паса към него Пиерино Прати е щастлив, че остава с два крака след зловещо влизане на Едуардо Манера. Просто е чудо, че няма счупване. А при гола, "за награда", Полети забива един лакът в лицето на Ривера.

Прати остава на терена само още 7 минути. Следващото влизане е фатално. Изнасят го, виещ от болка. Якият германец Шнелингер е в Милан и не се дава, отвръщайки на ритниците. В италианския тим има корави момчета, а и Роко е треньорът, родил идеята за катеначото.

Но ударите и ритниците от домакините са твърде брутални и минават всякакви граници. Два гола в края на полувремето правят обрат - 2:1, а "плъховете" освирепяват. Трябват им още само два гола за трети двубой (тогава няма правило за попадения на чужд терен).

Embed from Getty Images

Второто полувреме вече е "Касапницата" от "Бомбонера".

Комбин е подложен на невиждан тормоз. Накрая успяват да го изкарат от строя, след като Полети му чупи скулата и обезобразява лицето му с удар от карате. Докато му оказват помощ, окървавен и напълно безпомощен, Ривера пита съдията от Чили Масаро как допуска всичко това. Получава тежък удар в тила с юмрук - насреща му се хили Рамон Суарес. Нещата са откровено извън футболните правилници и отиват в ресор "криминален".

Суарес все пак е изгонен след поредния убийствен фаул срещу Лодети, а на излизане дразни публиката. В този момент вече 2/3 от нея открито ругаят и осиркват Естудиантес. "Бомбонера" откровено подкрепя Милан насред Аржентина! По терена се тътрят окървавени играчи на гостите и броят секундите до края.

Криминална история

Последен сигнал. Край на терора... Уви, нищо подобно.

Лудият вратар Полети притичва над 30 метра, за да изпрати с еленски скок и карате удар в главата Ривера. Късмет, че не успява да го уцели добре. Не така седят нещата с Лодети секунди по-късно. Той лежи в безсъзнание на тъчлинията, уцелен в подобен стил от друг "плъх". Агресията става масова и полицията влиза на терена. В съблекалнята няма празненства, купата е подадена скришом на играчите на Милан и те просто искат да стигнат до самолета. Но забелязват, че не са в пълен състав... Комбин го няма.

"Предателят" е арестуван, още докато го внасят кървав към съблекалните. Лекарят му оказва помощ в ареста на квартала Ла Бока, където му е повдигнато обвинение, че е емигрирал, за да избяга от военна служба. Аржентина все пак успява да нанесе удар по този "мръсник".

Embed from Getty Images

Милан отказва да излети без него. Остава в Буенос Айрес още един ден, а чак 12 часа след ареста, Комбин е пуснат. От Франция идва потвърждение, че е изкарал военна служба там.

Но пред ареста го чака кола, която го взима и го откарва във военен затвор! Италианските журналисти с отбора вдигат шум, а ръководителите на Милан заплашват с ФИФА и изхвърляне на всички аржентински отбори от състезания.

Часове по-късно отвлеченият е докаран в хотела на отбора, където Джани Ривера едва не припада при вида му - лицето на аржентинеца е неузнаваемо от удара на Полети. Окото му е затворено, бузата - двойна. Избити са три зъба.

"90 минути лов на хора", пише "Гадзета дело спорт" за мача. В Италия и Европа възмущението е огромно.

Вестниците в Аржентина са безпощадни към своите

"Най-черната страница в историята на аржентинския футбол", анализира "Ла Насион" в Буенос Айрес.

Президентът на страната Хуан Карлос Онгания нарежда разследване и открито заявява: "Естудиантес е срам за Аржентина". Същият следобед, в деня след мача, трима от играчите се предават в полицията, след като са издадени заповеди за арестите им:

Полети, Суарес и Манера. Осъждат ги на 30 дни затвор и година да не играят футбол.

По това време Милан излита за Италия. На летището у дома Комбин изнася купата от самолета, изглеждайки като току-що върнал се от фронта боец. С огромен, подпухнал нос (счупен), с почти двойно като обем лице, отекло око, нещо като полуусмивка с липсващи зъби... Гледката остава също паметна в историята на италианския клуб и европейската игра. И символна за мача, който всъщност не е никакъв мач.

Милан приканва към бойкот на Междуконтиненталната купа, като в следващото десетилетие се включват Аякс, Байерн и Ливърпул. Те отказват да срещнат шампионите на Южна Америка, след като печелят титлите на Европа.

Джани Ривера взима думата пред кметството, където феновете празнуват триумфа:

"Имахме късмет, че се върнахме живи. Те имат друга култура на футбол. Знаеха, че не могат да ни победят при нормални условия. Не знам какво щеше да стане, ако бяхме отвърнали на всички провокации. Може би щяха да убият някого?!".

За щастие, никога няма да разберем. Всички излязоха живи от Касапницата на "Бомбонера" преди точно 50 години на днешния ден.

Финал, който остава в летописите на футболната история. Не със златни, а с кървавочервени букви.