Падението ни достигна нови хоризонти: Не бихме Гибралтар на футбол
Игрово България безспорно е едно футболно "джудже"
Очевидно разгромът с 2:5 от Грузия в неделя не бе дъното за родния футбол, защото тази вечер националният ни тим се постара да запише още по-срамен епизод.
България завърши наравно 1:1 в гостуването си на Гибралтар, в третия си мач от Лигата на нациите.
Противникът ни днес представлява 34-хилядна британска територия, а голяма част от играчите му дори не са професионалисти. Те имат най-различни професии, а вечер след работа тренират футбол.
Още по-стряскащото е, че ние дори не надиграхме този отбор от ентусиасти. В състава на Гибралтар имаше играчи на 40, 39, 36 и 34 години, но дори и те до последната минута хвърлиха всяка останала им силица, за да запишат най-великия миг в скромната си история.
Тази вечер Гибралтар за първи път успя да не загуби от страна, която не е сред така наречените джуджета. В историята си скромният тим бе печелил точки в официален мач само срещу Лихтенщайн и Сан Марино, но вече в този списък е и България.
Отборът ни очевидно игрово вече с пълна сила влиза в графата "джудета". Та ние нямахме никаква идея в играта си, а Гибралтар бе тимът с повечето чисти положения, тимът с идея как да вземе нещо от мача.
Притеснителното е, че в големи части от втората част изглеждаше, че е доста по-вероятно, ако има победител днес той да бъде Гибралтар, а не България.
Още с началото на мача се видя, че и тази вечер изобщо няма да е леко, защото домакините се бяха затворили с 10 полеви играчи в отбрана, а нашите национали нямаха идея как да се справят с това.
Все пак в 19-ата минута Мартин Минчев имаше чудесен шанс с глава, който вратарят спаси, но за 45 минути това бе всичко, което създадохме срещу един полупрофесионален тим.
Дори гибралтарците имаха най-чистото положение за това полувреме, когато малко преди края при корнер капитанът Чиполина бе оставен непокрит, но 39-годишният ветеран не уцели вратата.
Все пак в продължението на първата част България успя да стигне до гол. При първия ни шанс за контраатака, Георги Миланов центрира, а Георги Минчев се извиси и с хубав удар с глава успя да отбележи.
На фона на слабата ни игра, това полувреме завърши по перфектен начин и се очакваше, далеч по-спокойно нашият тим да изиграе една добра втора част.
Нищо подобно. Домакините направо си излязоха с мисъл да ни изравняват, натиснаха ни от първия съдийски сигнал за тази част и още в 49-ата минута достигнаха до второто си чисто положение в мача.
Тогава Джулиан Валарино получи отлична топката около точката за изпълнение на дузпа, но стеля в обсега на нашия вратар и Светослав Вуцов спаси.
Но с огледа на играта на изкуственото игрище на "Виктория Стейдиъм", колкото и странно да звучи, домакините заслужено изравниха.
В 60-ата минута те изпълниха пряк свободен удар, при който топката се отби в стената ни и излезе в корнер. В този момент обаче главният рефер получи сигнал от ВАР асистентите си, отиде да прегледа ситуацията и видя, че топката се удря в ръката на Андриан Краев - дузпа.
Зад топката застана най-опитният гибралтарски национал - Лиам Уокър, който изравни за 1:1.
След този гол на терена стана още по-тъжно, защото вместо отборът ни да опита да натисне своя опонент и да победи, то реакция нямаше почти никаква.
Да, владеехме по-често топката, имаше плах опит за натиск, но само толкова, срещу момчета, които си изкарват хляба с професии, различни от футбола.
Безспорно това е най-срамният епизод във футболната история на България, защото тази вечер освен, че не победихме националния тим на 34-хилядна страна, ние дори не успяхме да го надиграем.