17-11-2017 20-11-2018

Голямата болка на Африка - последният полет на Медните куршуми

Футболният отбор на Замбия остава в историята като Героите

13:56 | 23 юни 2019 | Редактор : Динко Гоцев 5 6397 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Купата на Африка, която в момента е в разгара си в Египет, е континенталният турнир с най-голям колорит. Носи със себе си специфичните за континента настроение, ритъм, хаотична забързаност и неорганизираност, както и страшно много талант. Носи обаче е сълзи от трагедии, които са неизменна част от футбола на Черния континент. Една от тях е вечно отворена рана.

Ретро

През лятото на 1994 г. България изпита по най-болезнен начин силата на Нигерия - шампионите на Африка. Надигащите се сили от този континент заплашваха доминацията на традиционните нации от Европа и Южна Америка. Както Камерун четири години по-рано, нигерийците показваха на света колко талант и футболни аргументи имат на Черния континент.

На онзи Мондиал 1994 обаче липсваше нещо. Всъщност, липсваше вероятно най-силният отбор от Африка. Нигерия бе страхотен тим, Камерун също не се справяше лошо. Но най-обиграният, а и вече показал на света какво може, в разцвета на силите си състав, остана далеч от прожекторите и славата на Мондиала.

Причината? Него вече го нямаше.

Предисторията на най-травмиращото събитие в историята на африканския футбол - а повярвайте, такива не са едно и две като трагедии, загинали фенове и т.н. - е от лятото на 1988 г.

На Олимпиадата в Сеул изненадващото име е Замбия. Млади лъвчета, които отиват като пълен аутсайдер на игрите. Никой не им дава шанс.

Водени от изумителния нападател Калуша Бвалия, африканските техничари просто побъркват Италия и бият "адзурите" с 4:0 в групата. Насреща са Тасоти, Ферара, Палиука, Краверо, Вирдис... Замбия се забавлява, а после добавя още една "четворка" и срещу Гватемала. Спира ги Западна Германия на Клинсман чак на четвъртфинал.

Срещу Италия блестят Бвалия, който ниже хеттрик, и Чарли Мусонда. Те двамата са големите солисти в оркестъра от младежи, който се разбира с вързани очи.

Замбия пропуска да се класира за Италия 1990 и мястото на Мондиал 1994 се счита за задължително за тази генерация. Светът просто трябва да види таланта им поне още веднъж.

На 27 април 1993 г. съставът пътува за Сенегал, където го чака решаваща квалификация по пътя към световното. Тръгва от столицата Лусака, лети през Конго, Габон и така до Дакар, където е мачът. Двете спирания са за презареждане, тъй като федерацията е избрала по-малкия самолет Buffalo DHC-5D, с който отборът да лети спокойно, не с редовни линии. Късно вечерта на 27 април, машината тръгва от Либервил, Габон, към Дакар. На около 500 метра от брега, над Атлантическия океан, самолетът със замбийския тим пада във водите.

Забива се с голяма скорост и на борда няма оцелели. 18 футболисти, трима треньори, трима асистенти от федерацията и един журналист, както е петимата членове на екипажа на самолета, загиват на място.

Embed from Getty Images

В същото време двете големи звезди са в съвсем други точки на планетата. Калуша Бвалия чака полета си от Рим за Дакар, където директно да се присъедини към отбора. Няма интернет, няма мобилни телефони. Номер 11 стига до Сенегал, където разбира за случилото се. Потресен е. Иска да се откаже от футбола, а е едва на 29 г. Играе в ПСВ Айндховен, редом с Ромарио и по-късно - с един друг млад бразилец, наречен Феномена. Роналдо.

Чарли Мусонда дължи живота си на треньора на Андерлехт Мишел Вершурен, който го убеждава да не пътува за мача, а да остане и да лекува травмата си. Мусонда е решил, че дори проблемът в коляното няма да го спре да играе в Сенегал. Но надделява разумът. Нападателят се прибира у дома в Брюксел късно вечерта, за да разбере от радиото, че съотборниците му вече ги няма.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Катастрофата е плод на ужасна грешка на единия пилот, който изключва грешния двигател - не този, който дава дефект при излитането, а работещия нормално. По-късно става ясно, че той е преуморен, което важи за целия екипаж. Пътуването е излишно дълго и с много чакане на две летища, преди да се тръгне към последната точка от него.

Океанът прибира Медните куршуми, както е наричан отборът.

Нацията потъва в скръб. Никой не ходи на работа с дни, по улиците хора плачат и скубят косите си. Цяла Африка е в пълен шок, никой не може да повярва на трагедията.

Един от 18-те футболисти на борда - Патрик Банда, е само на 18 години. Той е наричан Бомбер или Бам-бам, централен нападател, който чака да завърши училище в родината си, за да приеме една от офертите от Европа, които вече са на масата. Така и не успява да докосне мечтата си.

Замбия погребва играчите и треньорите на метри от националния стадион в Лусака. Арената от май 1993-а носи името "Националните герои". Това са те - загиналите в океана любимци на народа.

Виж още 29 дни екзотика и страст в Египет. Започва Купата на Африка

Калуша Бвалия преодолява първоначалното желание да спре да играе футбол. Мусонда не успява, той никога не се завръща да играе за националния отбор. Контузиите така или иначе го принуждават да се откаже малко по-късно, постоянно е преследван от травми.

"Националният номер 11", както е наричан Бвалия, облича отново екипа. С неопитен и млад отбор около себе си, успява да мотивира докрай състава, да вдигне духа и да заведе Замбия на финал на Купата на Африка през 1994 г. в Тунис. Губят титлата, която би била първа в историята. Не успяват да идат и на световното САЩ 94, като не стига една точка. С напълно неподготвен и голобрад тим, това е напълно обяснимо.

Бвалия не спира в мисията си да върне усмивките на хората в Замбия. Става треньор след края на кариерата, води отбора три години, но подава оставка, след като опада още в групите на Купата на Африка през 2006-а.

Става президент на федерацията, а през 2012-а Калуша и цялата нация отново плаче. Отново по улиците лежат хора, обляни в сълзи. Отново страната спира да работи.

Този път - от щастие. Боговете решават да е така.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Купата на Африка през 2012-а е в Габон, а финалът - в Либервил. Стадионът е на километър и половина от мястото, където самолетът се удря злокобно във вълните и си отиват онези момчета.

Замбия отива на турнира без надежди за кой знае какво, изобщо не е сред фаворитите. Треньорът Ерве Ренан завежда целия тим и Бвалия, който води делегацията, на брега на Атлантика в деня на старта на турнира. Поднасят венци на малкия монумент и се заклеват, че ще направят всичко възможно, за да не разочароват героите, които ги гледат отгоре.

Ренар и отборът му правят чудо. Те печелят титлата, побеждавайки на финала страхотния тим на Кот д`Ивоар с Дрогба, братята Туре, Зокора, Тиоте и т.н. звезди.

Виж още Българската футболна връзка с Черния континент (галерия)

19 години по-късно, съдбата решава единствената титла в историята на замбийския футбол, да дойде именно на мястото, където най-черната трагедия отне златните момчета на страната.

Тя, съдбата, си знае работата. Така казват. В тази история очевидно това заключение звучи на място.

Замбийците не играят на тазгодишната Купа на Африка. В последните години резултатите не са добри. Те така и никога не успяха да играят на Мондиал. Бвалия пък бе разследван за участието му в избирането на Катар за домакин на световното след 3 години, вече като функционер на ФИФА. Беше тежък удар за замбийците, тъй като човекът е със статут на Бог в родината му.

Но не това е голямата трагедия на нацията, когато става дума за футбол, по който всички в страната са луди. Нито отсътствието от големи форуми, което става традиция.

А онзи 27 април преди 26 години и самолетът, който отнесе в морето техните герои.

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО