Гриша Ганчев: Аз съм главният скаут в ЦСКА. "Изгорях" с пари и не давам да се краде
Интересни акценти от втората част на интервюто пред подкаста "Код Спорт"
Втората част от интервюто на Гриша Ганчев в епизода от подкаста "Код Спорт" предложи нова порция интересни спомени на собственика на ЦСКА, както и някои негови откровения за бизнеса и спорта у нас.
Например - за особеностите на трансферната политика на родните клубове и как се е променил подходът му в тази насока.
"Най-големият парадокс в ЦСКА е, че всеки иска да селектира - каза Ганчев. - Да продава, да купува играчи... И за толкова години, които минаха, така и не разбраха едно - че аз съм главният скаут. Не давам да се краде. Изгорях с пари много пъти.
Футболните клубове в България са хранилка за изпаднали агенти. Този познава онзи, та другия, та по веригата - докато платиш комисионните."
Ганчев не пропусна да коментира със сарказъм темата с Борислав Михайлов и ситуацията около БФС.
Футболният бос от години е противник на настоящото управление на съюза.
"Те, унгарците, не могат да разберат мисленето на нашия президент (Михайлов) - каза в подкаста бизнесменът. - Той има винаги заден ход, мисли с пет години напред. Гледах му интервюто преди няколко дни, той си каза - след две години се готви младия кадър. Ще дойде Ники (визира Николай Михайлов - б.р.) и всичко ще е наред. Идва новата вълна, ново мислене. Така че, стига са го плюли...
Отдавна спрях да се интересувам от националния отбор. Последния мач, който гледах на живо, беше в Дъблин - играхме с Ейре. Стилиян Петров вкара гола, Станимир Стоилов беше треньор."
Извън спортната тема, ето избрано от интервюто:
"За мен никога не е било лесно в бизнеса. Като ме нападна онова стадо, 10-12 години... Но - отбранявам се. Не всичко е пари на този свят. Проблемът е, че няма светлина в тунела. Тук останаха много малко "животни", които могат да се консумират и много лъвове, хиени и вълци. Чакалчетата облякоха костюмите и всичко се бие за този държавен бюджет.
Заприличваме на Гърция. Два големи мегаполиса и китни малки градчета. Няма начин - хората търсят поминък. Какво да работиш в Ловеч, например? Тръгнах да правя заводи... бум по главата и приключихме! А там 12 хиляди места щеше да има за работа.
Една Сърбия четири години беше във война, в момента най-малката им пенсия е със 150 евро над нашата. Тук всеки път атакуват финансовия министър, ако тръгне да вдига пенсиите - "ама не сме ги изкарали тия пари". Е, то ние никога няма да ги изкараме..."