Световното първенство наближава, а в Англия отново мечтаят за нещо голямо. "Трите лъва" играха полуфинал на последния Мондиал в Русия, а миналата година стигнаха до финал на Европейското, който обаче загубиха от Италия. Минаха 56 години от първата и единствена досега световна титла на островитяните, а в дните до старта на шампионата в Катар се обсъждат какви ли не любопитни теми, свързани със селекцията на Гарет Саутгейт.

Една от тях е свързана със звездите на играта, които са имали възможността да играят за Англия поради различни причини, но в крайна сметка са предпочели да представляват други национални отбори.

Ето и кои са по-интересните фигури от този списък.

Ерлинг Холанд (Норвегия)

Голмайсторът на Манчестър Сити превзема Премиър лийг с гръм и трясък. В последните кръгове острието намали темпото заради контузия, но въпреки това представянето му досега през сезона категорично е впечатляващо. На Албиона се огледаха в това, че младата суперзвезда на "гражданите" е роден в Лийдс и както на практика, така и на теория, е имал възможността да играе за английските национални отбори, стига да пожелае.

Холанд никога не е крил обичта си към Лийдс Юнайтед и града, в който е роден, като в интервюта през годините е заявявал, че мечтае да стане шампион на Англия именно с отбора от Западен Йоркшир.

Стане ли дума за национални отбори, Ерлинг се справя отлично за Норвегия с 21 гола в 23 мача досега.

Гарет Бейл (Уелс)

Снимка: AP/БТА

Бившата звезда на Реал (Мадрид) винаги е давал да се разбере колко много държи на това да играе за уелския национален отбор, но родословното му дърво е свързано и с Англия, където е родена баба му. Именно този факти е можел да позволи на Бейл да бъде национал на страната.

Националната гордост обаче е толкова голяма, че агентът му разказва история, в която е била повдигната подобна възможност. А Бейл е бил категоричен - "Ако искаш да ми бъдеш агент, никога повече не казвай нещо подобно".

33-годишният футболист ще дебютира на световно съвсем скоро, а за Уелс има 108 мача и 40 гола.

Симоне Перота (Италия)

В английското градче Аштън има статуя на сър Джоф Хърст, Джими Армфийлд и Симоне Перота. Тримата световни шампиони, родени на това място. Перота стига до трофея с Италия, а другите двама с Англия.

Бившият халф на Ювентус и Рома е роден именно в Аштън, където прекарва и първите години от детството си, но след това отива в Италия. За "скуадра адзура" Перота изиграва 48 мача, в които вкарва два гола, а на Мондиал 2006 се сдобива със званието "световен шампион".

Снимка: Getty Images

Градската управа на Аштън се опитва да покани Перота на откриването на статуята, но не успява да се свърже с него и в крайна сметка той разбира далеч по-късно за наличието на този монумент, след като чичо му го информира години след това.

Микел Артета (Испания)

Настоящият треньор на Арсенал така и не записва нито един мач за представителния тим на родната си страна. Най-близо е бил до повиквателна през 2009 година, когато обаче се контузва и това така и не се превръща в реалност. Година по-късно Фабио Капело заявява, че вярва, че Артета може да играе за Англия заради правилото на ФИФА, че е живял пет години в дадена страна.

Снимка: Getty Images

Самият Микел разказва, че е водил огромни спорове със световната централа. В крайна сметка се оказва, че според ФИФА е трябвало Артета да има британско поданство още когато е играл като юноша за националния тим на Испания и така той не може да смени националността си.

В дните си на играч той прекара шест години в Евертън и още пет в Арсенал.

Същото правило спира подобен ход и на италианския вратар Карло Кудичини.

Джамал Мусиала (Германия)

Младата звезда на германския футбол е роден в Щутгарт в семейството на нигерийски баща и германска майка с полски корени, но прекарва по-голяма част от детството си в Лондон, където играе за юношите на Челси. Като подрастващ има мачове както за Англия, така и за Германия, но в крайна сметка предпочита да облече екипа на Бундестима за постоянно.

Снимка: Getty Images

19-годишният полузащитник вече има 17 мача за националния тим на родината си, а наскоро изигра и двубой №100 с екипа на клубния си отбор Байерн (Мюнхен).

Луис Саха (Франция)

Френският нападател игра дълго време в Англия, като преди да дебютира за Франция през 2004 година, разказва, че е обсъждал възможността да облече екипа на "трите лъва" с тогавашния селекционер на страната - Свен Горан Ериксон.

В крайна сметка футболистът, който от 1999 до 2013 година носеше последователно екипте на Нюкасъл, Фулъм, Манчестър Юнайтед, Евертън, Тотнъм и Съндърланд, изигра 20 мача за "петлите", в които реализира 4 гола между 2004 и 2012 година.