Как Бразилия прегърна завинаги "Златната Нике", а Пеле стана Краля
Финалът на Мондиал 1970 в Мексико сблъска самбата с катеначото
Случи се на 21 юни, преди точно 52 лета. Бразилия плени завинаги "Златната Нике" в сблъсък на титани срещу Италия, в един от най-горещите Мондиали в историята - буквално и преносно.
През 1970 година Мексико приема световния елит във футбола в турнир, който още преди старта си вече е исторически. Кандидати за място на световното са рекордните 77 нации, като именно по това време ФИФА започва да придобива очертанията на световна империя.
За мащабите на турнира допринася и новият стадион-гигант "Ацтека", към който след сблъсъците от мондиала напълно основателно се пришива прилагателното "митичен".
А шампионатът влиза в историята с това, че се провежда на най-високата надморска височина - близо 3000 метра, както и за първи път се въвеждат наказателните картони и смените.
Това е последният отблясък на романтизма от 50-те и 60-те, който много скоро ще отстъпи пред безмилостния Франкенщайн на атлетизма и тактическата дисциплина.
Наред с всичко това, Мондиал'70 вероятно е най-знаковият турнир в историята на световните първенства. Той излъчва съвършен в техническо отношение шампион, считан от мнозина за най-стилния отбор в цялата история на футбола.
Бразилия влиза в надпреварата с голямата цел да излекува раните от световното преди 4 години, когато отпада още в груповата фаза след загуби от Унгария и Португалия и победа над България. Нашият отбор също заминава за Мексико с високи цели - уникалното ни поколение ще търси първа победа, но заради сгрешената подготовка се завръща безславно и предизвиква онази емблематична статия в "Работническо дело" за "недъзите". Край на лирическото отклонение.
Та...Бразилия е разклатена точно преди световното от смяна на селекционера Жоао Салданя след голям скандал и по всичко личи, че в отбора има предпоставки за нова "Перфектна буря".
Новият наставник Марио Загало обаче успява да овладее ситуацията - тимът е тотално подменен, като единствената връзка с миналото остава Пеле.
По пътя към големия финал селесао е безкомпромисен.
Излиза от групата след 3 победи в 3 мача - 1:0 с Англия, 4:1 с Чехословакия и 3:2 с Румъния.
На ¼-финалите головата машина отнася с 4:2 Перу, а на полуфинала се оказва изоставаща в резултата от Уругвай, но именно след фамозни изпълнения на Пеле печели с 3:1.
Далеч по-драматичен е пътят на другия финалист - Италия, подчинен на желязната идея за катеначото. Скуадрата излиза от групите "по италиански" - със само един вкаран гол и общо 4 точки.
Ня ¼-финалите златната генерация на Факети, Рива, Бонинсеня, Мацола и Джани Ривера се развихря за 4:1 с домакина Мексико, за да дойде онзи незабравим полуфинал срещу Германия, определян от мнозина за Мача на века. 4:3 след спиращи дъха продължения!
А интересното е, че този мач се играе "на гърба" на бразилския полуфинал - нещо немислим0 в наши дни за програмата на мондиали.
Бразилия - Италия пред 107 000 зрители на "Ацтека" е сблъсъкът, който дава мощен тласък към това един нападател да се окичи с прякора Краля на футбола.
Италия опитва да повтори тактиката си от мача с Германия, като в името на сигурността треньорът Феручо Валкареджи се отказва от плеймейкъра си Джани Ривера, който бележи победния гол на полуфинала.
След 120-минутната война с Бундестима обаче "скуадрата" е с доста лимитирани физически сили. Още повече, че заради европейските зрители двубоят се играе на обяд - точно в най-големите жеги, които са важен фактор за пропукването на италианския бетон.
Под жаркото слънце бразилците се чувстват в свои води, а съперникът поне успява да оказва съпротива през първото полувреме. Преди почивката с голове на Пеле и Бонинсеня резултаът е равен, но след това случващото се на терена е изцяло в ритъма на футболната самба.
В 66-ата Жерсон вкарва за 2:1, пет минути по-късно Жаирзиньо удвоява аванса на селесао, преди Карлос Алберто да оформи крайният резултат.
Така Бразилия печели третата си световна титла и става вечен притежател на първата разновидност на шампионския трофей - "Златната Нике".
Пеле пък успява за трети път да стъпи на световния връх, като остава единственият футболист в историята с подобно постижение. И днес никой не е достигнал Краля по този показател. Златни страници!
На 21 юни, преди точно 52 лета.
Финал
БРАЗИЛИЯ - ИТАЛИЯ 4:1 (1:1)
21 юни, стадион "Ацтека", 107 000 зрители
Съдия: Гльокнер (ГДР)
БРАЗИЛИЯ: Феликс, Карлос Алберто, Пиаца, Брито, Евералдо, Клодоалдо, Жерсон, Ривелино, Жаирзиньо, Тостао, Пеле
Голмайстори: Пеле, Жерсон, Жаирзиньо, Карлос Алберто
ИТАЛИЯ: Албертози, Бургнич, Чера, Розато, Факети, Бертини (Юлиано), Доменгини, Мацола, Де Систи, Бонинсеня (Ривера), Рива
Голмайстор: Бонинсеня.
Съставът на Бразилия за мондиала! Прави от ляво на дясно - Карлос Алберто, Балдоки, Адо, Фонтана, Пиаца и Марко Антонио. Клекнали - Жаирзиньо, Жерсон, Пеле, Ривелиньо и Еду.
Getty Images