Епопеята на Мароко на световното първенство удивително напомня на българската еуфория от 1994 година. "Атласките лъвове" вече си осигуриха привилегията да изиграят седем мача на Мондиал (полуфинал и най-малко мач за трето място или финал ги чакат), което само по себе си е гросмайсторско постижение.
Всъщност световните първенства са характерни най-вече с това, че
Не допускат случаен превоз
И много трудно се издават нови ВИП пропуски. България е една от страните, влязла в затворената ложа в която членуват осемте досегашни шампиони плюс Нидерландия, Белгия и Португалия, а след 1994 година същото постижение повториха само Хърватска и Турция. Прибавяме само и Южна Корея, която обаче е по-особен случай, защото стигна до полуфиналите с възможно най-бруталната съдийска подкрепа в историята на световните първенства. Но за протокола - и те участваха в 7 мача.
Паралелите между България и Мароко (всъщност е правилно да се изрича Мороко), ще започна с един личен спомен от славното американско лято. На 25 юни 1994 година, ден преди България да спечели срещу Аржентина с 2:0 на в Далас, аз бях със сигурност единственият българин на "Джайънтс" в Ню Джърси за епохалната битка между Саудитска Арабия и Мароко.
Двубоят се игра пред 80 хиляди, почти само американски зрители, които след последния съдийски сигнал на англичанина Филип Дон бяха изпаднали в недоумение, защото ги гонят от стадиона толкова скоро. Някой в рекламата ги беше подвел, че футболът е като бейзбола и ще стоят на стадиона 4-5 часа. И фаворит в този странен за световно мач бе Мароко.
Победата им не подлежеше на никакво съмнение и ги класираше напред във фазата на елиминациите.
Уви, самия мач се разви много лошо за африканците и те загубиха изненадващо с 1:2. И Саудитска Арабия грабна техния шанс, излезе от групата и фиксира единственото си участие в елиминационна фаза на световно първенство. А Мароко още тогава можеше да стигне далеч, защото имаше доста звезди в състава. Но за началото на историята може да върнем
Още 24 години назад
През далечната 1970 година Мароко дебютира от името на Африка на световното в Мексико. И първият африкански тим, участвал на световно не по ирония на съдбата, стана първи, класирал се на полуфинал! Тук е задължително да се припомни, че страната, като колония на Франция, може да се сметне за участник на пет световни първенства между 1930 и 1954. А след два дни Франция и Мароко ще излязат един срещу друг в битка за място във финала!
През 1970 година Мароко попада в една група с Германия, Перу и България. И на 11 юни същата година се изправя срещу нашите в мач без значение за класиране напред. Но със значение за първа страница на вестник "Работническо дело" със заглавие "Да изкореним недъзите в българския футбол". Именно равенството 1:1 срещу тези уж анонимници прелива чашата и народното недоволство е "нахранено" с бързи мерки срещу опозорилите държавата футболни тунеядци.
Всъщност фиаското на България е в стартовия мач срещу Перу, когато допускаме обрат от 2:0 до 2:3. В този двубой треньорът Стефан Божков оставя на пейката Георги Аспарухов, а вместо него като централен нападател играе Петър Жеков. Гунди влиза на смяна в 73-а минута, точно след третия гол на Перу, вкаран от легендата им Теофило Кубиляс. Интересен щрих е, че на това злополучно за България първенство, вкарваме цели 5 попадения, без участие в тях на Аспарухов и Жеков. Разписва се дори бранителят Добромир Жечев, който бележи точно срещу Мароко.
Оставяме настрана нашите неволи, за да се отбележи всъщност доста приличното участие на африканците. Те губят с 0:3 от Перу и 1:2 от Германия (тогава ФРГ).
Но до 66-а минута резултатът с тима от Южна Америка е 0:0, а срещу Германия "атласките лъвове" повеждат с гол на Жарир в 21-а минута. Немската машина вижда доста зор и едва в 80-а минута Герд Мюлер оформя крайния резултат. А Мароко се предвожда на това първенство от родения в Скопие Благое Видинич, който е бил тогава само на 35 години!
Заир, Тунис, Камерун и Алжир взеха африканското място на Мароко в следващите 3 световни първенства, а през 1986-а
Отново се случи нещо за пръв път
И то бе, че Мароко стана първия отбор от Африка излязъл от групата и стигнал до фаза на елиминации. А групата беше убийствена - Англия, Португалия и Полша. Напълно отговаряща на епитета "група на смъртта".
А мароканците се класираха на първо място с две нулеви равенства срещу Полша и Англия, и историческа първа победа от шести опит срещу Португалия с 3:1. Онези, които приеха априори "мореплавателите" за фаворити в четвъртфинала в Катар явно забравиха този факт. А тогавашния португалски отбор с Паоло Футре, Фернандо Гомеш, Карлос Мануел и Жайме Пачеко не беше по-лош от сегашния. В същата година Порто спечели Купата на шампионите, а две години по-рано Португалия игра полуфинал на европейското във Франция. Отбелязвам само, че първата победа на България е в 18-ия ни мач на световно първенство. Осем години повече и три пъти повече пропилени шансове, отколкото трябваха на мароканците!
И, както казва анимационният герой, това не е всичко приятели. На същото световно преди 36 години Мароко измъчи бъдещия финалист Германия максимално и едва в предпоследната минута на осминафинала Лотар Матеус вкара победния гол. А спокойно тогава можеше да се стигне до сензация, защото Каири, Мери и Тимуми изпуснаха уникални положения.
И още една победа записаха мароканците през 1998 година срещу Шотландия, но тя бе недостатъчна за да излязат от групата. И ето, че както се пише в диалектическите учебници, количествените натрупвания
Преминаха в качествени преобразования
Мароко дочака своя звезден миг и е на полуфинал на световно първенство. Абсолютно нелогично и неочаквано, защото този отбор не постига нищо съществено дори на африканските турнири в последните години.
От 1976-а не е печелил Купата на Африка. Взе две утешителни отличия в турнири на африканските нации, в които не участваха футболисти от европейските клубни първенства.
Дори привличането на доказания победител Ерве Ренар за селекционер завърши с пълно фиаско. Под неговото ръководство Мароко отпадна след загуба от Бенин! Със същия успех се представи отборът и при друго сериозно име - Вахид Халилходжич. И тук започва най-любопитната част от не предизвестения триумф на "атласките лъвове" в Катар. Босненският специалист скандално бе уволнен през май и то, след като бе класирал Мароко за световното. И това не му е за пръв път, защото същото му се случи с Япония и Кот`д Ивоар. Така единственото заслужено участие на Халилходжич на Мондиал бе с Алжир през 2014-а, но и тогава бе уволнен, независимо, че изведе Алжир от групите и отпадна след продължение в осминафинала от бъдещия шампион Германия.
Проблемите му със звездата Хаким Зиеш се оказаха фатални и федерацията на Мароко взе решение да не търси отново чужденец за треньор. И най-неочаквано задачата да води селекцията в Катар се падна на Уалид Реграгуи, който спокойно може да се нарече мароканския Димитър Пенев. В рамките на последните 3 седмици треньорът доби световна популярност с победите над Белгия, Испания и Португалия. А в сряда може да излети съвсем в Космоса с успех над Франция.
Това също е сравнимо с българската серия срещу Аржентина, Германия и Италия от световното през 1994. Естествено Реграгуи върна аса Хаким Зиеш и в същото време остави извън отбора Белханда, Мунир и братята Ммае. Също така не взе за Катар твърдия титуляр при Халилходжич Ел Кааби, а друг нападател - Тарик Тесаудали, го облекчи в избора като се контузи. Така Зиеш се заобиколи само от приятели в лицето на Ел Несири и Буфал. А като задължение му остана да мели брашно с другия изявен лидер Ромен Саис, чиято капитанска лента е неприкосновена.
А истинската звезда на отбора Ашраф Хакими е повече испанец, отколкото мароканец. И остава далеч от интригите с треньорите и лагерите вътре в отбора.
В крайна сметка наставникът се оказа по-добър психолог, отколкото треньор. Единственото му условие към отбора е да бъдат внимателни в защита. Но играта от контраатака е в кръвта на мароканците и те са се специализирали в преченето на противника.
До такава степен го умеят, че отказаха от желание да играят футбол белгийци, испанци и португалци. А сега наред са французите.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}