07:02 | 21.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Как Мароко влезе в обувките на България

Световните първенства не търпят случайни отбори в ложата на полуфиналите

Getty Images

Как Мароко влезе в обувките на България

Световните първенства не търпят случайни отбори в ложата на полуфиналите

09:32 | 12 декември 2022 | Автор : Жаклин Михайлов 32 8106 Getty Images

Епопеята на Мароко на световното първенство удивително напомня на българската еуфория от 1994 година. "Атласките лъвове" вече си осигуриха привилегията да изиграят седем мача на Мондиал (полуфинал и най-малко мач за трето място или финал ги чакат), което само по себе си е гросмайсторско постижение.

Мондиал 2022

Всъщност световните първенства са характерни най-вече с това, че

Не допускат случаен превоз

И много трудно се издават нови ВИП пропуски. България е една от страните, влязла в затворената ложа в която членуват осемте досегашни шампиони плюс Нидерландия, Белгия и Португалия, а след 1994 година същото постижение повториха само Хърватска и Турция. Прибавяме само и Южна Корея, която обаче е по-особен случай, защото стигна до полуфиналите с възможно най-бруталната съдийска подкрепа в историята на световните първенства. Но за протокола - и те участваха в 7 мача.

Паралелите между България и Мароко (всъщност е правилно да се изрича Мороко), ще започна с един личен спомен от славното американско лято. На 25 юни 1994 година, ден преди България да спечели срещу Аржентина с 2:0 на в Далас, аз бях със сигурност единственият българин на "Джайънтс" в Ню Джърси за епохалната битка между Саудитска Арабия и Мароко.

Двубоят се игра пред 80 хиляди, почти само американски зрители, които след последния съдийски сигнал на англичанина Филип Дон бяха изпаднали в недоумение, защото ги гонят от стадиона толкова скоро. Някой в рекламата ги беше подвел, че футболът е като бейзбола и ще стоят на стадиона 4-5 часа. И фаворит в този странен за световно мач бе Мароко.

Победата им не подлежеше на никакво съмнение и ги класираше напред във фазата на елиминациите.

Embed from Getty Images

Уви, самия мач се разви много лошо за африканците и те загубиха изненадващо с 1:2. И Саудитска Арабия грабна техния шанс, излезе от групата и фиксира единственото си участие в елиминационна фаза на световно първенство. А Мароко още тогава можеше да стигне далеч, защото имаше доста звезди в състава. Но за началото на историята може да върнем

Още 24 години назад

През далечната 1970 година Мароко дебютира от името на Африка на световното в Мексико. И първият африкански тим, участвал на световно не по ирония на съдбата, стана първи, класирал се на полуфинал! Тук е задължително да се припомни, че страната, като колония на Франция, може да се сметне за участник на пет световни първенства между 1930 и 1954. А след два дни Франция и Мароко ще излязат един срещу друг в битка за място във финала!

През 1970 година Мароко попада в една група с Германия, Перу и България. И на 11 юни същата година се изправя срещу нашите в мач без значение за класиране напред. Но със значение за първа страница на вестник "Работническо дело" със заглавие "Да изкореним недъзите в българския футбол". Именно равенството 1:1 срещу тези уж анонимници прелива чашата и народното недоволство е "нахранено" с бързи мерки срещу опозорилите държавата футболни тунеядци.

Всъщност фиаското на България е в стартовия мач срещу Перу, когато допускаме обрат от 2:0 до 2:3. В този двубой треньорът Стефан Божков оставя на пейката Георги Аспарухов, а вместо него като централен нападател играе Петър Жеков. Гунди влиза на смяна в 73-а минута, точно след третия гол на Перу, вкаран от легендата им Теофило Кубиляс. Интересен щрих е, че на това злополучно за България първенство, вкарваме цели 5 попадения, без участие в тях на Аспарухов и Жеков. Разписва се дори бранителят Добромир Жечев, който бележи точно срещу Мароко.

Оставяме настрана нашите неволи, за да се отбележи всъщност доста приличното участие на африканците. Те губят с 0:3 от Перу и 1:2 от Германия (тогава ФРГ).

Но до 66-а минута резултатът с тима от Южна Америка е 0:0, а срещу Германия "атласките лъвове" повеждат с гол на Жарир в 21-а минута. Немската машина вижда доста зор и едва в 80-а минута Герд Мюлер оформя крайния резултат. А Мароко се предвожда на това първенство от родения в Скопие Благое Видинич, който е бил тогава само на 35 години!

Embed from Getty Images

Заир, Тунис, Камерун и Алжир взеха африканското място на Мароко в следващите 3 световни първенства, а през 1986-а

Отново се случи нещо за пръв път

И то бе, че Мароко стана първия отбор от Африка излязъл от групата и стигнал до фаза на елиминации. А групата беше убийствена - Англия, Португалия и Полша. Напълно отговаряща на епитета "група на смъртта".

А мароканците се класираха на първо място с две нулеви равенства срещу Полша и Англия, и историческа първа победа от шести опит срещу Португалия с 3:1. Онези, които приеха априори "мореплавателите" за фаворити в четвъртфинала в Катар явно забравиха този факт. А тогавашния португалски отбор с Паоло Футре, Фернандо Гомеш, Карлос Мануел и Жайме Пачеко не беше по-лош от сегашния. В същата година Порто спечели Купата на шампионите, а две години по-рано Португалия игра полуфинал на европейското във Франция. Отбелязвам само, че първата победа на България е в 18-ия ни мач на световно първенство. Осем години повече и три пъти повече пропилени шансове, отколкото трябваха на мароканците!

И, както казва анимационният герой, това не е всичко приятели. На същото световно преди 36 години Мароко измъчи бъдещия финалист Германия максимално и едва в предпоследната минута на осминафинала Лотар Матеус вкара победния гол. А спокойно тогава можеше да се стигне до сензация, защото Каири, Мери и Тимуми изпуснаха уникални положения.

И още една победа записаха мароканците през 1998 година срещу Шотландия, но тя бе недостатъчна за да излязат от групата. И ето, че както се пише в диалектическите учебници, количествените натрупвания

Преминаха в качествени преобразования

Мароко дочака своя звезден миг и е на полуфинал на световно първенство. Абсолютно нелогично и неочаквано, защото този отбор не постига нищо съществено дори на африканските турнири в последните години.

Embed from Getty Images

От 1976-а не е печелил Купата на Африка. Взе две утешителни отличия в турнири на африканските нации, в които не участваха футболисти от европейските клубни първенства.

Дори привличането на доказания победител Ерве Ренар за селекционер завърши с пълно фиаско. Под неговото ръководство Мароко отпадна след загуба от Бенин! Със същия успех се представи отборът и при друго сериозно име - Вахид Халилходжич. И тук започва най-любопитната част от не предизвестения триумф на "атласките лъвове" в Катар. Босненският специалист скандално бе уволнен през май и то, след като бе класирал Мароко за световното. И това не му е за пръв път, защото същото му се случи с Япония и Кот`д Ивоар. Така единственото заслужено участие на Халилходжич на Мондиал бе с Алжир през 2014-а, но и тогава бе уволнен, независимо, че изведе Алжир от групите и отпадна след продължение в осминафинала от бъдещия шампион Германия.

Проблемите му със звездата Хаким Зиеш се оказаха фатални и федерацията на Мароко взе решение да не търси отново чужденец за треньор. И най-неочаквано задачата да води селекцията в Катар се падна на Уалид Реграгуи, който спокойно може да се нарече мароканския Димитър Пенев. В рамките на последните 3 седмици треньорът доби световна популярност с победите над Белгия, Испания и Португалия. А в сряда може да излети съвсем в Космоса с успех над Франция.

Това също е сравнимо с българската серия срещу Аржентина, Германия и Италия от световното през 1994. Естествено Реграгуи върна аса Хаким Зиеш и в същото време остави извън отбора Белханда, Мунир и братята Ммае. Също така не взе за Катар твърдия титуляр при Халилходжич Ел Кааби, а друг нападател - Тарик Тесаудали, го облекчи в избора като се контузи. Така Зиеш се заобиколи само от приятели в лицето на Ел Несири и Буфал. А като задължение му остана да мели брашно с другия изявен лидер Ромен Саис, чиято капитанска лента е неприкосновена.

А истинската звезда на отбора Ашраф Хакими е повече испанец, отколкото мароканец. И остава далеч от интригите с треньорите и лагерите вътре в отбора.

В крайна сметка наставникът се оказа по-добър психолог, отколкото треньор. Единственото му условие към отбора е да бъдат внимателни в защита. Но играта от контраатака е в кръвта на мароканците и те са се специализирали в преченето на противника.

До такава степен го умеят, че отказаха от желание да играят футбол белгийци, испанци и португалци. А сега наред са французите.