Как стигаш до 1:1 с Гибралтар? Сериозен прочит на един несериозен резултат

11:28 | 10 юни 2022 | Автор : Динко Гоцев 28 5004 Снимка: Getty Images

Този горе на снимката е Лиъм Уокър (вляво). Играе като нападател в Линкълн Ред Импс, има 4 гола за Гибралтар след четвъртък, с което е топреализатор на този национален отбор. На 34 години е, до скоро си търсеше отбор в мрежата за бизнес контакти linkedin, има 1639 последователи в Туитър. Вкара и първото попадение за малката си държавичка в световни квалификации при 1:4 срещу Гърция преди 5 години.

Национален отбор

Ако не се сещате защо е това интро - този играч с номер 10 се засили и забоде топката във вратата на България от дузпа снощи, с което направи резултата 1:1 и написа най-черната глава от историята на футбола у нас. Лиъм Уокър. Върхът в кариерата му са две дузини мачове с Портсмут в третото ниво на английския футбол и една дузина за Нотс Каунти в четвъртото.

Сега сериозно - Гибралтар е вкарал един гол за календарната 2022-ра, в която игра вече пет мача. Сещате се, срещу българите е. Дори Гренада опази "суха мрежа" срещу този съперник. Преди мача с нашите резултатите бяха:

- 0:0 с Гренада в контрола

- 0:0 с Фарьорските острови в приятелски мач

- 0:4 като гост на Грузия в Лигата на нациите

- 0:2 от Северна Македония у дома в Лигата на нациите.

И, хоп - 1:1 срещу България.

Как се стигна дотук? Да пишем историята на държави като Гибралтар във футбола?

Момчетата, които играха срещу нашите в четвъртък, доскоро наричахме непретенциозни. Футболни "джуджета", аутсайдери и т.н.

А ние? Нашите какви са? Какви са им претенциите?

Снимка: БТА

Вчера сред 11-те имаше четирима от Левски, който като отбор (оставяме настрана в какво състояние е финансово и административно) до преди няколко месеца бе на ръба дали ще играе в първата шестица на родното първенство. Направи силна пролет, според стандартите у нас, и ето - има четирима титуляри в националния.

Да припомним само, че Илиан Стефанов до месец февруари бе по-често резерва, отколкото титуляр - в Берое. След това по-редовно заигра в Левски.

Андриан Краев до есента на 2021-ва търсеше реализация като централен нападател, а сега е титулярен дефанзивен полузащитник на националния отбор на България. В четвъртък го видяхме, че е на терена, когато направи дузпата за съперника.

Георги Миланов до миналото лято не бе играл футбол повече от година. Някъде между март 2020-а и лятото на 2021-ва, един играч в златна възраст (тогава на 28), си почиваше от футбола. Сега е титуляр в националния отбор. Между другото, той бе единственият, който с играта си вчера изглеждаше като професионалист срещу полуаматьорите отсреща. И това трябва да е показателно също.

Виж още След невиждания позор: Дали вече да не стреляме по пианиста? И по диригентите

Добавяме и младия, гладен за игра Филип Кръстев, който обаче често трудно намира точното си място на терена от прекомерно желание. Това са четиримата левскари-титуляри. За тях се изписаха страхотни неща след триумфа им за Купата на България и, донякъде, това е заслужено. На местна почва. Но в по-глобалната картинка реалността е, че какъвто и подем да е имал Левски тази пролет във вътрешния ни футбол, те си остават играчите, които са. А именно - несъстоятелни за международната футболна сцена до доказване на противното. В четвъртък противното не беше доказано.

Имат желание, опитват, но... иска се и класа. Вече и Грузия, и Северна Македония, и Гибралтар очевидно, без класа не можем да ги бием. Преди се случваше да го направим само с име и традиции.

На вратата е Светослав Вуцов, показал в последната година добри игри у нас в Славия. Момче с потенциал, да кажем. Но засега този потенциал е видян само в Славия и на ниво българско първенство. А "белите", да припомним, играха маргинална роля в шестицата на родното първенство.

Имахме десен бранител от Черно море (Виктор Попов), който дори на това ниво изглеждаше несигурен. И ляв бранител - Едисон Йорданов, който е десен по номинал, и играе във Вестерло от втора белгийска дивизия. Как играе там вероятно знаят хората, които пращат повиквателните. Ние видяхме в два мача с Грузия и Гибралтар неща, които не ни дават и един аргумент защо е в отбора.

В центъра на отбраната беше Божидар Чорбаджийски от полския Стал - 14-ти в класирането в страната, спасил се от изпадане на 5 т. от зоната. До него - Петко Христов, който направи приличен сезон в Серия А и е реално единственият ни играч, чиято визитка обуславя да сме сериозен фаворит срещу Гибралтар. Или - един от двамата в този състав.

Георги Минчев в атака? Изигра един мач като титуляр за Рига в латвийското първенство за цялата пролет. Един. Партньорът му вчера Мартин Минчев има 7 за Спарта (Прага) в първенството, но и няколко в Европа, и от тези 11 на терена в четвъртък изглежда вторият ни състоятелен за ниво международен футбол състезател. С условности, но да - изглежда като такъв, записа и мачове в евротурнирите, играе на съвсем прилично равнище.

Снимка: Bulphoto

Влязоха Десподов, Неделев, Наско Илиев... Само да споменем, че Кирил Десподов, двукратен футболист №1 на България и звезда в първенството ни, опита навън и не успя. Не, че няма качества. Какво липсва - не сме ние хората да определяме. Просто фактите са, че отново играе в българското първенство, което според оценките на безпристрастни организации като CIES (Световната футболна обсерватория), не е в топ 20 на Европа. Не го казваме ние. Казват го хората, които експертно и на базата на статистики анализират футбол.

Ето това е нашият футболен "багаж" в момента. Има и още десетина играчи, които влизат в сферата на националния, но нито един от тях не е Бербатов, Стилиян или Емо Костадинов (от по-старите времена). Някой, когото да пуснем и да направи разликата рязко. Срещу Северна Македония играха и други, но и в тяхното представяне не видяхме нещо, което да ни даде оптимизъм.

Толкова за "непретенциозните противници". Натуралната среда на нашите водещи играчи е такава, че всеки мач на международната сцена им е труден, поне за огромен процент от тях. Имаме и треньор, който за последно е бил в тази роля... Помните ли кога беше изобщо?

Да разчепкваме пак останалите причини, извън терена - нужно ли е? Не се ли изчерпахме? БФС, клубовете, слабото първенство, сбърканата работа с юноши и липсата на бази, терени... За кой път да си ги пишем тия неща?

Не е ли ясно, че докато са такива стандартите ни и някой става звезда с 2-3 приемливи мача из родните терени, така ще е. Примерите ги видяхме в четвъртък в Гибралтар. Някои от тези играчи са "звезди", направили са "много силен" сезон, показали са "страхотни" качества. Четеш за тях работи, които - ако не гледаш мачове - те карат да мислиш, че срещу Гибралтар ще се развихрят и ще напълнят с лекота мрежата на тия момчета, които идват на стадиона за мача след края на работния ден. Но не се случи. И това не е нелогично.

Защото нашите момчета, в голямата си част, нищо още не са доказали. Въпреки че някои медийни публикации ще ви убедят в обратното. Ако идат в първенство на сериозно ниво и се наложат там да играят редовно, тогава ще са показали и доказали "нещо". Или ако са асове за българските си отбори в евротурнирите, в групова фаза, например. И тук се сещаме примерно за Антон Недялков - той може да влезе в тази графа, защото е константа за Лудогорец и в първенството, и в евротурнирите. Или поне беше до контузията, която спря доста силна негова серия от мачове с добро представяне.

Ето един Петко Христов вече може да каже смело, че е показал нещо. Опитва да пробие в Серия А, а това е сериозно ниво. И играе там, не просто е картотекиран. Донякъде това важи и за Мартин Минчев, макар и в съвсем начална фаза. Освен това двамата са в разцвета на силите си (23 и 21 г.), което обуславя, че потенциалът е да станат добри играчи на средно ниво за Европа. Автоматично - водещи за нашия национален отбор.

Единственото, което донякъде можем да посочим като оправдание, макар за 1:1 с Гибралтар оправдание няма как да има, е младостта. Този път наистина пуснахме сравнително млад състав. В него имаше 19-годишен вратар, 20-годишен халф, 21-годишен нападател, 22-годишен бранител, още двама на по 23... Само че и тук се налага едно уточнение за стандартите, които са паднали и занемарени до немай къде в родния футбол.

Тези момчета изобщо не са в графа "млади", ако гледаме разбиранията в световната игра. Там млад е някой, който пробива на 17-18-19. Тези вече трябва да са в стихията си. Като сравнение с предишните ни двубои обаче, и по нашите си стандарти, това бе по-млад български отбор.

Но в никакъв случай не можем да говорим за "светло бъдеще", ако мислим, че хора на 23 г. изведнъж ще избуят на световната сцена.

Стандартите паднаха, резултатите паднаха, очакванията са вече почти нулеви. Най-лошото е последното.

Май не много хора у нас са шокирани от хикса с Гибралтар.

Снимка: Bulphoto

И пак малко факти, да не редим само слова на разочарование.

В квалификациите за Евро 2016 направихме 1:1 с Малта в София. Уволниха Любо Пенев, разсипаха от критики отбора, който в същия цикъл направи 2:2 с Италия. В онзи мач с Малта изпуснахме дузпа (прочутата случка с аулина и уискито на Ивелин Попов, сещате се), имахме около 13 чисти голови положения и три греди. Но - 1:1 с Малта, футболно "джудже".

В пресявките за Мондиал 2018 паднахме от Беларус и направихме 1:1 с друго "джудже" - Люксембург.

По пътя към Евро 2020 ни би Косово - 3:2 насред София. Нова футболна нация, която дотук не може да се похвали с кой знае какви резултати.

В квалификациите за Мондиал 2022 паднахме с 1:3 от Литва, която за три години е победила само нас и Сан Марино.

Имаме и едно 1:1 с Кипър в Лигата на нациите през 2018-а, което - ако го помните като игра - също бе доста конфузно при нашите, очевидно остарели и несъстоятелни разбирания, че съперникът е "непретенциозен". Надиграха си ни, с две думи.

Сега - 1:1 с Гибралтар. И в никакъв случай не с тотално смачкване, изпуснати куп положения, малшанс и т.н. Мачът си беше направо равностоен.

Такава е посоката. Такива са стандартите. Време е да променим очакванията си, изглежда.

Защото тенденцията вещае още немалко такива резултати в обозримо бъдеще.