Легендата Анри шокира: Бях в депресия през цялата ми кариера, не спирах да плача (Видео)

Бившият френски национал направи емоционална изповед

Getty Images

Легендата Анри шокира: Бях в депресия през цялата ми кариера, не спирах да плача (Видео)

Бившият френски национал направи емоционална изповед

10:04 | 9 януари 2024 11 3696 Getty Images

Една от най-големите футболни легенди направи емоционална изповед.

Световният и европейски шампион с Франция Тиери Анри шокира с признание, че по време на цялата си славна кариера е бил в депресия. Анри направи това във видео интервю пред Стивън Бартлет, като не скри сълзите си.

Бившият голаджия на Арсенал и Барселона сподели, че не е спирал да плаче, но се е стремял да прикрива състоянието си от околния свят. Катарзис обаче преживял по време на COVID пандемията, когато е бил отделен от семейството си за близо година.

Именно семейна травма от детството му била в основата на последвалата депресия, признава Анри. И съветва всички, които имат подобни проблеми, да потърсят помощ.

Ето всичко най-интересно от изповедта на Анри, която шокира футболния свят и почти веднага се превърна в тема номер 1:

"Сигурно съм бил в депресия през цялата си кариера. Знаех ли го тогава? Не. Направих ли нещо по въпроса? Очевидно не, но по определен начин се бях адаптирал. Лъжех много дълго време, защото обществото не беше готово да чуе това, което имах да кажа.

Всичко дойде изведнъж, особено по времето на COVID. Аз го знаех и преди, но лъжех себе си. Уверявах се, че тези чувства не стигат твърде далеч и си слагах маската. Но когато вече не си футболист, не може да си слагаш маската. Склонни сме да бягаме, вместо да се изправим пред проблемите си. Това е, което правим през цялото време. Опитваме се да останем заети, опитваме се да избегнем проблема или да не мислим за него.

Случиха се нещата покрай пандемията и аз запитах "защо бягаш, какво правиш?" Бях изолиран и да не мога да виждам децата си в продължение на една година беше трудно. Трябваше да ми се случи нещо подобно, за да разбера уязвимостта, емпатията, плача. Разберете, че емоциите са си емоции. Гневът е нормален, но не се ядосвайте. Плачех почти всеки ден без причина, сълзи течаха. Не знам защо, но може би са чакали много дълго време... Не знам дали това трябваше да излезе наяве. Беше странно, но в добрия смисъл. Имаше неща, които не можех да контролирам и не се опитвах.

От малък ти казват "Не бъди такъв, не показвай, че си уязвим. Ако плачеш, какво ще си помислят другите?". Плачех, но всъщност плачеше младият Тиери. Той плачеше за всичко, което не получи като малък.

Когато бях малък, не срещах много любов, привързаност, прегръдки. Когато баща ми ме е взел на ръце за първи път, казал: "Това бебе ще стане невероятен футболист". И от този момент бях програмиран да успея.

Един ден, когато бях на 13, спечелихме един мач с 6:0 и вкарах и шестте гола. Познавах излъчването на баща ми и можех да разбера дали е щастлив, или не. Пътувахме с колата и вътре цареше тишина. Чудех се дали да говоря, или да мълча. Такива бяха нещата между нас. Той ме попита: "Доволен ли си?". Чудех се дали трябва да отговоря, но казах "да". Той отвърна: "Да, но не трябва да бъдеш, защото пропусна този гол, това центриране". Пристигнахме в къщата на майка ми и аз влязох с наведена глава. Тя попита дали сме загубили. Често ситуацията беше такава".

Getty Images