17-11-2017 20-11-2018

Лудият гений Хърдмън: От арест за "бомба в самолета" до пиедестала на историята в Катар

Една история, която трябва да знаете преди първия мач на "кленовите листа" на Мондиала

12:15 | 23 ноември 2022 | Редактор : Динко Гоцев 3 2968 Снимка: Getty Images

На Джон Хърдмън някой трябваше да му каже, че пресконференциите на ФИФА преди мач от световното първенство са "по така" като етикет. Човекът си говори както мисли, та затова, когато завърши изречението с "какво шибано приключение само", канадските репортери искрено се засмяха. Тези от останалите страни, както и официалните лица в залата в Доха малко притеснено местиха тежестта на телата си от крак към крак.

Мондиал 2022

е е типично, не е прилично и т.н. А Хърдмън си е такъв, какъвто е. Той не е грубиян, нито пък някой кръчмарски побойник. Това е 47-годишният треньор на Канада - човек с невероятна харизма, възпитание, но и човек на емоциите и сърцето много повече, отколкото на калкулираните фрази.

Днес Канада ще излезе срещу Белгия в мач от група F (21 часа, по БНТ 1 и БНТ 3), а това е историческо събитие. За последен път страната игра на Мондиал преди 36 години, на Мексико 1986. Не излезе от групата, не вкара гол, записа три загуби и отпадна. Това е единственото участие на тима с кленовия лист на сърцето на световно първенство.

Затова всеки гол, всяка точка или пък победа в Катар, ще е история.

"Само един играч от този тим е бил роден, когато Канада е играла на Мондиал - каза Хърдмън вчера. - А и онова световно не са го предавали по телевизията в страната, тъй като интересът е бил нулев. Сега е друго. Летвата е вдигната високо и за този отбор, за неговите милиони привърженици у дома, небето е таван на мечтите."

Този играч е Атиба Хътчинсън, легендарният капитан. На 39 години той още играе на високо ниво в Бешикташ.

Но - за треньора.

Говорим за човек, който е легенда в две държави, рядко отъждествявани с футболни успехи - Нова Зеландия и Канада. И говорим за легенда в тези територии, който всъщност е англичанин по рождение.

Снимка: Getty Images

Расте в Консет, едно 25-хилядно градче недалеч от Нюкасъл, като целият регион е луд по футбола. Освен това наоколо има тежка индустрия, а хората работят здраво за прехраната. Семейството му живее в общински жилища, а детството му е свързано с много трудности, докарали татко му до тежка депресия.

А хлапето е палаво, меко казано.

На 17 го арестуват при кацането на полета до Испания, където отива да търси работа. Казал на човек от екипажа, че би било забавно, ако те разберат, че той носи бомба. И до днес не може да обясни защо го е направил, просто е зевзек, майтапчия... Но това не е смешно. Арест, досие в Испания и т.н. Първи голям урок.

Завършва Университет в Нортумбрия, Англия, но още като студент преподавателите виждат качеството му да говори с хората, да ги убеждава, да е ясен и конкретен в изказа. Предлагат му да помага в лекциите. Едновременно поема и треньорска работа в Съндърланд, работи с 9 и 11-годишни деца. Убеждава ги ежедневно, че могат да имат техниката на бразилци, стига да работят здраво и да имат правилното мислене.

Виж още Да преобърнеш системата, за да сбъднеш футболната си мечта

В клуба са озадачени, никой никога не е прилагал такава методика, особено пък през 90-те, в тази страна.

В същото време Пол Потрач, професор от Университета му и негов ментор, отива да преподава в Нова Зеландия. И му предлага да стане негов асистент, а едновременно да е и е треньор по футбол в Отаго.

Става наставник на местния полупрофесионален отбор Хибискъс Коуст, като направо същисва играчите. Пуска им видеа с мачове на Милан на Ариго Саки, на бразилците от началото на 90-те... Обяснява в детайли какво може да се приложи на нивото, на което са играчите в Нова Зеландия. Работи по 12 часа, двуразови тренировки, подготовка за тях и преподавателска работа. Тренира и децата в Университета в града.

Създава и програма за обща работа на треньорите на деца в Нова Зеландия, която впечатлява федерацията. Днес наставниците в тази страна са до един хора, минали през тази програма.

И постепенно му излиза име - Лудия гений. Лепва му го един от шефовете на федерацията, след като Хърдмън му казва, че женският тим на страната е готов за медал от Олимпиада или световно първенство, просто трябва да си вярва.

Поема именно този тим. През 2007-ма на световното претърпява загуби, но прогресът е видим, дори при 0:5 от Бразилия. През 2008 г. в Пекин на олимпийския турнир печели и първи точки. Прави го и през 2011-а на втория му Мондиал при жените.

Тогава идва офертата от Канада, отново за дамския тим. Тук вече класата е друга, а женският "сокър" дори е популярен в страната. За разлика от мъжкия...

Снимка: Getty Images

Хърдмън казва още при идването: Целите са медали, резултатите са важни, но процесът е по-важен. Еволюцията на отбора е приоритет, а едновременно с това запалването на децата - и момчета, и момичета, по футбола. Ходи и тренира хлапета из училища, без да му е платено за това. Прави програма и тук - такава, която да систематизира и подреди методите, по които всеки канадски треньор да ръководи детския си отбор.

Резултатите не закъсняват - бронз от Олимпиадата в Лондон 2012, пак бронз и от Рио 2016. Северна Америка говори за този англичанин, който някак убеждава отбора си, че е най-силен в света.

"Това е единственият човек в живота ми, който ме караше да се чувствам неуязвима и непобедима - твърди Робин Гейл, част от този отбор. - И не само мен. Имаше отношение към всяка от нас, знаеше всичко - проблемите, силните страни, какво ни се случва в ежедневието. Вероятно дори родителите ми не са успявали да контактуват така с мен, винаги да казват точните неща и да ми помагат. Невероятен човек."

Изпраща имейли до състезателките дори, когато не са на лагер с отбора. За всеки съперник има 64-страничен документ с графики и текст, който е разделен на части. За левия бранител - няколко "зелени страници" за неговия конкретен противник на терена, за ролята му в мача, за формацията и т.н. Останалото е общо, в червено, ако искаш можеш да прегледаш и него, защото то се отнася за целия отбор. И ще го чуеш така или иначе на разборите, при това няколко пъти.

Върхът на тази кариера в женския футбол би следвало да е онази незабравима вечер в Сао Пауло през 2016-а, когато момичетата на Канада бият Бразилия през 60 000 враждебни фенове, за да вземат олимпийския бронз. Преди мача Хърдмън е изнесъл реч в съблекалнята, за която и днес състезателките в състава говорят като за "онази реч". Няма подробности обаче, защото, както казва Гейл, "великите неща остават тези, които се правят не за пред камерите". Но на терена 11-те в червено са непримирими и готови да дадат живота си за победата.

Виж още Отборите на Мондиала: Златното поколение постави Кленовите листа на футболната карта

Назначават го начело на мъжете през 2018 г. и задачата е да "изгради култура и да създаде група, която да е готова за домашния Мондиал 2026". Никой не очаква нищо преди това, разбира се. Та този отбор е отпадал преди последната групова фаза на пресявките в зона КОНКАКАФ във всяка от пресявките през новия век. Тоест - не е стигал дори сред най-силните шест тима в региона, за да се включи в същинската битка за трите квоти. Единственият случай след 1986-а, когато надежда наистина има, е в пресявките за 1998-ма, когато губят плейоф от Австралия.

Хърдмън предприема серия пътувания по света и се среща с играчите. Сам Адекугбе, който е футболист на норвежкия Валеренга тогава (днес е в турския елитен Хатайспор), разказва:

"Дойде при мен в Норвегия и ме покани на обяд. Каза ми: Имам големи планове за този Мондиал, трябва да се покажем на високо ниво пред света. Казах в отговор: Да, но той е след 8 години. Джон отвърна: Сами, нямам предвид 2026-а. Говоря за Катар, за 2022-ра!"

Разбира се, бранителят мисли, че селекционерът е полудял. Не само той през годините мисли така.

Канада минава през пресявките по пътя към финалната група с 4 победи и 12 точки, голова разлика 27-1. Това са Аруба, Суринам, Бермуда и Кайманските острови, разбира се, така че никой не е изумен от постижението. Но в отбора вече има нов климат.

"Никога преди това не съм бил ентусиазиран, когато ме викат в националния тим - разкрива Джонатан Дейвид от Лил, който днес вече е звезда. - При Хърдмън всичко се промени, нямах търпение да дойде повиквателната и да отида с тима."

Дейвид е на 18 години, когато треньорът го пуска в състава като титуляр. Днес струва 50 милиона евро и го искат клубове като Челси.

Естествени лидери като Атиба Хъчинсън оглавяват тази група. Тя е изключително задружна и в проблемите, а те не са един и два. Лагерите са лошо организирани, няма контролни срещи, тренировъчните комплекси са хаос. Федерацията не си върши идеално работата, но играчите, обединени около Хърдмън, правят това перфектно на терена. Канада печели групата с 28 точки, изпреварвайки Мексико и САЩ! И е на Мондиала в Катар.

"Очакванията са високи, най-вече вътре в отбора ни - казва Джон. - Искаме гол, точка, победа. Искаме всичко. Ние сме тук, защото сме си го заслужили. И ще се насладим на всеки момент. Никой не ни притеснява. Добри отбори, чудесни играчи, уважаваме съперниците. Но искаме да ги победим".

Луд гений. Така казват и за Ерве Ренар, между другото. А той във вторник шокира света, като неговата Саудитска Арабия би Меси и компания.