Да преобърнеш системата, за да сбъднеш футболната си мечта

12:42 | 2 април 2022 | Редактор : Венислав Кирилов 2 2608 Снимка: Getty Images

В последните две седмици водещата тема в света на футбола е Мондиалът в Катар, а черешката на тази торта бе вчерашният жребий, който разпредели 32-та отбора в осем групи.

Мондиал 2022

Квалификациите по традиция предложиха изненади - за едни приятни, за други не чак толкова. Може би в представата ви веднага изниква отсъствието на Италия, или на играчи като Мохамед Салах и Златан от световното. Но по пътя към Катар имаше и приятни сюрпризи, а сред тях се откроява един тим - Канада.

Да, страната е сред спортните сили на света, което е логично с оглед нейните размери и икономическа мощ, но странно или не, "кленовите листа" никога не са били фактор на футболната сцена. И тук не говорим за световна значимост, а дори за такава на местно ниво.

В историята си страната на хокея остава доста далеч от футбола, като рядко успяваше да се справи с опоненти от Карибите и Централна Америка, а битките срещу САЩ и Мексико си бяха направо непосилна задача.

Канада имаше едно участие на Мондиал в историята си - през 1986-а, когато Мексико отсъстваше от квалификациите (домакин), а заради ранното отпадане на САЩ от Коста Рика, кандаците трябваше да победят Хондурас в решителен сблъсък за участие на планетарния шампионат. И го направиха.

На Световното обаче реалността лъсна, като Канада отпадна без точка и вкаран гол, в група с Франция, СССР и Унгария, прибирайки се у дома като най-слаб тим на първенството. Групата си беше много здрава, но все пак... без попадение. По онова време обаче най-популярният спорт в света още е напълно аматьорски на канадска земя, а доста хора дори не се трогват от случилото се. Като цяло не приемат и самото участие като "голяма работа".

И така последваха 36 години, в които Канада не просто не се класираше, но не бе и близо до подобно щастие. Но "кленовите листа" отново ще са част от най-добрите в света, при това като убедителен победител в зона КОНКАКАФ, постигайки по пътя към Мондиала първи победи над САЩ и Мексико от над три десетилетия насам.

И този път това се случи пред пълни трибуни, еуфория и дори шествие по улиците на Торонто. Шествие не за хокей или нещо друго, а за "сокър".

Но как се случи това?

Снимка: Getty images

Квалификациите в северноамериканската зона се провеждат в сегашния си формат с финална група от 6 или 8 отбора от 1998-а, като Канада достигна до финалния етап само при първото му издание преди 24 години, когато завърши на последната позиция, както и сега, когато бе на първото.

В останалите пет квалификационни цикъла, отбори като Тринидад и Тобаго, Гватемала, Ямайка, Панама и Хондурас слагаха край на канадските мечти за Мондиал, при това далеч преди финалната фаза и по доста убедителен начин. Реално в онези квалификации Канада печелеше само мачовете си срещу отбори като Доминика, Белиз и Сейнт Винсент и Гренадини.

Така че говорим за национален тим, който не бе страшилище дори в региона си.

Тук там се появяваше случайно някой канадски играч по европейските терени, но днес в отбора има основни играчи от френския шампион Лил и немския първенец Байерн, както и състезатели от редовни участници в Шампионска лига като Порто, Бешикташ, Брюж и Базел.

Все играчи, с които, например България, няма как да се похвали.

Но това не е случайност, а плод на цялостна стратегия и една книга, която Стефан Шимански пише през 2009-а, точно след едно безславно 0:3 от Ямайка, което слага рано-рано край на канадските мечти за Мондиал.

Снимка: Getty images

В произведението си професорът по спортен мениджмънт в детайли обяснява защо Канада е страната, която използва най-малък процент от футболния си потенциал и изобличава проблемите.

Още в първите редове на книгата Шимански шокира с написаното, че повече деца в големите градове на Канада играят "сокър", отколкото хокей. Изречение, което вероятно предивзиква иронични усмивки във всеки, но то се оказва абсолютна истина.

Изследванията го затвърждават. Мелачката на хокейната система там е убийствена, като до гимназиалните отбори достига буквално "каймакът", останалите деца просто не получават и шанс да доближат леда. И това ги насочва към нещо далеч по-леко и щадящо, поне в Канада.

Това е футболът, който по американски пример в детска възраст се играе със смесени отбори, много често без резултат, а само с цел неделно забавление. Просто група деца тичат по топката. Много от тези деца никога не са гледали "сокър" по телевизията, нямат идея от постове, тактики и не знаят дори имената на водещите клубове в Европа.

Макар и в този си странен за нас европейците вид, към 2009-а футболът е най-практикуваният от децата в Канада спорт.

Но системата е тотално американска. За разлика от САЩ обаче професионална лига няма. Да, Торонто, Монреал и Ванкувър имат тимове в МЛС, но това са три професионални клуба за почти 40-милионно население.

Страната има своята лига, но тя е аматьорска или най-много полупрофесионална. Тоест сериозен семеен човек няма как да се изхранва само с футбол в Канада.

И така един 16-17-18 годишен младеж няма особен избор, защото няма как да продължи професионално с футбола, а се насочва към своето обучение в колеж и - впоследствие - към професия далеч от спорта.

Снимка: Getty images

А нещото, което толкова години дърпаше назад дори и футбола в САЩ бе (до голяма степен и все още го прави), че самата държава не пускаше своите таланти да играят на тийнейджърска възраст в Европа. Така отвъд океана един футболист започваше да трупа опит на 23-24 години, когато неговите връстници в Европа вече са водещи играчи по клубовете си.

Първата стъпка, която канадците предприемат, е да не правят спънка на нито един свой играч, който е желан от европейски клуб в ученическа възраст. Стига родителите на хлапето да са съгласни, той може да поеме към Стария континент, с така наречената "жълта карта", която урежда международните трансфери във футбола.

Другият въпрос, на който авторът Шимански набляга е наболелият отвъд Океана проблем "pay for play" или "плащай, за да играеш".

В Канада спортът, който е №1 в света заради своята простота и възможността да го играеш просто с една топка и два камъка на поляната, се превърща в нещо екзотично и скъпо. Ако в Европа, Африка и на юг от американо-мексиканската граница футболът е игра за всеки и е най-леснодостъпният спорт, то в САЩ и Канада не е така.

Родителите са принудени да плащат около 4 000 долара годишно за трениращо дете, при това в спорт без ясно изградена структура. Частни аматьорски школи без мъжки отбори.

"Ние губим от нашето икономическо предимство и от всички модерни бази, които изградихме. Те стоят празни и децата не тренират в тях.

В същото време отивате в крайните квартали на всеки голям град и виждате деца, играещи футбол на улицата. Това е истинския футбол. Звездите на Европа, Африка и Южна Америка тръгнаха от улиците, не от топлата зала, с наглеждатите го родители.

Дайте шанс на тези деца да играят играта, която обичат. Когато погледнем към улицата, тогава ще започнем да побеждаваме Хондурас и Панама, ще започнем да мечтаем да се мерим и с Мексико".

Това пише в книгата си Шимански през 2009-а. И ето - 13 години по-късно Канада се класира убедително на Мондиал с момчета с африкански, карибски и европейски корени.

Тук не става въпрос за разделение на расов и етнически признак, но това са момчетата, в чиито вени тече кръвта на Цар футбол, не на ледения хокей. Канадското правителство се вслуша в Шимански и направи спорта масов и достъпен, а това вдигна нивото му в пъти.

Канада кардинално промени футболната си система и вече не се радва на победи над Доминика и Белиз, а излиза като фаворит срещу САЩ и Мексико.

Попадна в група с доскорошния №1 в ранглистата на ФИФА - Белгия, финалистът от последния Мондиал - Хърватия, както и един от традиционните тимове на Африка - Мароко, а анализаторите възкликнаха - "Ето тук може да има изненада".

Да, Канада няма просто да запише три мача, а ще се опълчи на трите си опонента. Това е ясно след силното представяне в квалификациите.

Снимка: Getty images

А само преди няколко години това изглеждаше невъзможно, защото Канада бе в серия от 16 мача без победа, започнала с унизително 1:8 от Хондурас в пресявките за Мондиал 2014.

Имаше и серия от 14 мача без вкаран гол. В нея канадците не успяха да реализират попадение на "грандове" като Мартиника и на два пъти Мавритания, преди ветеранът Атиба Хътчинсън да се разпише във вратата на Владислав Стоянов в една контрола срещу България, завършила наравно 1:1.

Малко след тази серия от ужасяващи резултати, на сцената се появява англичанинът Джон Хердман, който освен, че никога в живота си не е играл футбол дори и на ниво неделна лига, е тренирал само женските отбори на Нова Зеландия и Канада.

Той прави своя рязък преход към мъжкия футбол и няколко години по-късно ще изведе Канада на Световно първенство.

Освен изцяло променената футболна политика, огромна роля в успеха изиграва и треньорът.

"Заварих един отбор, в който играчи идваха по-скоро на екскурзия. Радваха се на тропическото гостуване в Хондурас, Ел Салвадор или Ямайка, а евентуален гол или случайна точка бе просто бонус.

Та те играеха за Канада, спроед мен бе малко срамно в пъти по-бедната и малка Ямайка да те унижава на футбол.

Аз виждах, че тези момчета имат потенциал да се преборят с конкуренцията на повечето страни в региона, първата ми цел бе да променя мисленето.

Казах им, че ако до този момент гол в Хондурас е бил успех, сега ще пътуваме само и единствено за победа. Преди първият ни двубой по пътя към Световното, който бе домакинство на Бермуда, аз казах на момчетата, че днес излизат срещу един малък тропически остров, а след две години ще играят срещу Бразилия, Аржентина или Франция в Катар.

Те повярваха с мен от първия миг, вкарахме 27 гола за четири мача в първия етап на квалификациите, което бе нечувано за канадския футбол. Давам ви примерн. Отидохме на Каймановите острови не на екскузия, а за да ги победи с 11:0.

Този отбор повярва в себе си, стана истиснки колектив и промени историята на канадския футбол", разказа наставникът след класирането за Мондиала.

Канада е примерът, че когато нищо не върви и просто се въртиш в омагьосан кръг, е време системата радикално да се промени.

"Кленовите листа" загърбиха принципите си и пригодиха най-популярната игра към начина, по който го правят най-добрите в нея. Очевидно техният начин не даваше никакъв резултат.

И ето ги. Те са сред най-добрите 32 отбора на планетата.

Ще кажете, че конкуренцията в КОНКАКАФ е по-скромна. Но можем ли да сме сигурни, че България би се наредила пред САЩ, Мексико и Коста Рика в класирането там?

Канада го направи.