В София ще е 15 часа, петък.

В Кайро часовникът ще показва 14 часа, а в Монтевидео - 9 часа сутринта. В Екатеринбург, най-източната точка на Световното първенство, ще е 17 часа следобед.

Мечтите на около 100 милиона души, които днес ще забравят всичко друго и ще са просто футболни запалянковци, ще си имат имена.

Снимка: Getty Images

Уругвай срещу Египет е битка на две от най-страстните по играта нации. Страната от Южна Америка е една от най-малките като население футболни сили някакви си 4 милиона. Насреща са 96 милиона египтяни, които чакат този мач от 1990 г.

Толкова години Фараоните не са играли на Мондиал. А страната е луда по футбол и всеки, който прави фокуси с националната фланелка, е герой.

В историята няма по-голям такъв от Божеството Мо, както вече всеки от Кайро до Нагриг нарича Салах. Той е възстановен и ще играе днес, поне като резерва. Класира Египет на Световното с головете си, особено с двата в решителния мач срещу Конго през октомври.

Снимки: Getty Images

В Уругвай футболни божества - колкото искаш. От времената на Скиафино и Гиджиа, през великия Енцо Франческоли, та до днес, когато Луис Суарес и Единсон Кавани носят надеждите на нацията.

Суарес е със статут на абсолютен идол. Човек, който е готов да играе и контузен за страната си, точно като Салах. Двамата носят сто милиона мечти върху раменете си, като съдбата, историята и пътят им са доста сходни.

Луис е роден в Салто, който не е малък град - около сто хиляди жители го обитават, но е невзрачен на футболната карта и без традиции в играта. Само че е дал на света и Кавани, с когото са израснали на 300 метра разстояние.

Снимки: Getty Images

Пътува сам до Монтевидео, храни се при приятели, спи при други такива, живее бедно и едва си купува обувки за тренировките в "Насионал", където пробива в играта.

Борил се е за всичко в живота си, което обяснява и понякога базовите, почти животински инстинкти, които избиват пред очите на света от него. Отива в Холандия на 19, без да знае и думичка от езика, напълно сам, за да е по-близо до приятелката си София. И днес са заедно, вече като семейство.

Футболът го знаеше в "Аякс", но стана звезда в "Ливърпул", където изригна с голове и зрелищна игра. От "Анфийлд" се изстреля на върха, а после в "Барселона" попълни визитката си с титли, Шампионска лига и всичко, каквото можеше да спечели.

Снимки: Getty Images

Мохамед Салах е от Нагриг, което е нещо между село и град, изключително бедно. Днес, благодарение на идола на нацията, има голямо училище, болница и няколко футболни игрища. Когато е растял там Мо, ги е нямало.

Пътува по 3-4 часа всеки ден, сменяйки автобуси, за да иде на тренировка в "Ел Мокавлун" от предградията на Кайро. Толкова е притеснителен и свит, че се съблича встрани от другите, за да не го гледат.

На 20 заминава сам за Европа, отива в "Базел" без да знае и дума на език, какъвто се говори наоколо - ни немски, ни френски, ни английски, ни италиански. Справя се, говори на терена, става водещ играч и го взима "Челси".

Мина през Италия с "Фиорентина", заблестя в "Рома", но истинският му пробив към върха е пак там, където 4-5 години по-рано светът съзря цялата класа на Суарес - "Ливърпул".

И днес е суперзвезда, споменавана в едно изречение с Меси и Роналдо.

Снимки: Getty Images

Сходно минало, сходни първи стъпки, подобно изкачване със зъби и нокти по стъпалата на живота и кариерата. За да са днес звезди на Мондиал 2018.

И мечтите на две нации да се оглеждат в лицата им.

И да си имат имена - Суарес и Салах.

100 милиона сърца днес ще бият с тях и мислено всички тези хора ще са в Екатеринбург.