Ако сте гледали празненствата на терена около награждаването след победата на Севиля над Интер в петък, направил ви е впечатление един тип с гола глава и маска в цветовете на испанския клуб.

Ходеше по терена гордо, със стиснати два юмрука, докато не бе вдигнат и хвърлян във въздуха от играчите дори, преди това да се случи с треньора Хулен Лопетеги. Кой е той ли? Това е човекът, измислил чудото, което този клуб постига вече близо 2 десетилетия.

Рамон Родригес Вердехо-Мончи е един от "севилистас" - сърцето и умът му работят неуморно за доброто на този клуб цели 30 години с едно кратко прекъсване.

През есента на 1988-а се появи като юноша в школата, стана вратар на младежката формация, после и на първия отбор, без никога да е бил звезда на терена. Резерва на големия страж на отбора Унсуе през цялата му кариера, но така и не потърсил щастието си другаде.

Човек, за когото този клуб е всичко.

Син на дърводелец от корабостроителница в Сан Фернандо, стигнал до любимата си игра като професионалист, Мончи просто се наслаждаваше на това да носи емблемата на Севиля. И да припява с песните на ултрасите, до които е близък като манталитет и отдаденост на отбора.

Изиграва общо 85 мача в Примера за девет пълни сезона. Типична резерва.

Снимка: AP/БТА

Две случки са паметни от кариерата на Мончи като играч. Едната е свързана с Диего Марадона, с когото и днес са в отлични отношения. Когато великият аржентинец идва да играе в Севиля в средата на 90-те, той има навик да прави подаръци на съотборниците си за рождените им дни, като ги изненадва. Вижда фалшивия Rolex на ръката на резервния вратар и го изненадва с много скъп Cartier. Мончи е поразен.

Втората е футболна. Севиля се пада за Купата на краля с петодивизионния Исла Кристина, като у дома пада с гол, при който топката комично прехвърля вратаря. Попадението коства отпадане от турнира, което и до днес е една от най-големите сензации в историята. Мончи е бесен на себе си. Рита колата си на паркинга на стадиона толкова пъти, че накрая ключалката отказва и не може да я отвори. Налага се администраторът на отбора до го закара у дома. Ето за такъв човек говорим.

През лятото на 2000-ата година Севиля отиде в Сегунда.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Вторият най-стар клуб в Испания стигна дъното и промените бяха задължителни. И до корен. 32-годишният тогава Мончи бе назначен за спортен директор онова лято и получи две задачи от босовете на клуба:

- Развий академията за таланти.

- Изгради скаутска система, която да лови играчи на ниски цени с висок потенциал.

И така се стигна до появата във футбола на един човек, който живее, диша и мисли само за играта. Някогашният резервен вратар днес е Вълкът от Севиля. Така е известен в средите на футболния бизнес. Най-добрият трансферен играч в света. А защо е така?

В следващите години Севиля спечели трофеи - цели 9 купи. Златният век на клуба не е съвпадение с периода му като спортен директор.

Андрес Палоп, Дани Алвеш, Федерико Фацио, Мартин Касерес, Адриано, Иван Ракитич, Жулио Баптища, Сейду Кейта, Кристиан Поулсен, Луис Фабиано, Карлос Бака, Ренато, Гари Медел, Жофри Кондогбиа, Енцо Мареска, Алейш Видал, Диего Лопес, Кевин Гамейро, Гжегош Кришовяк. Тези футболисти бяха купени за общо 49 милиона евро в епохата на Мончи от 2001-ва до 2017-а и допринесоха доста за трумфите в Лига Европа, участията в Шампионската лига и новия статут на клуба.

Embed from Getty Images

Серхио Рамос, Хесус Навас, Алберто Морено, Луис Алберто, Хосе Антонио Рейес - това пък са момчетата от школата, излезли в първия тим, а оттам и на трансферния пазар.

Всички те донесоха като пари в касата на Севиля около 300 милиона евро. Направо невероятен бизнес, плюс парите от участията в Европа!

През 2017-а отиде в Рома, като сбогуването му бе трогателно - десетина хиляди фенове, водени от ултрасите, го изпратиха със сълзи пред стадион "Рамон Санчес Писхуан". Плака и той, криейки се зад слънчеви очила. Върна се само след 24 месеца в Рим, където просто не е неговото място. И пак пое нещата така, че днес Севиля е с 6 купи в Лига Европа от 6 играни финала, само за 15 години!

Над 700 скаути работят за клуба, щатно или като външни сътрудници. Гледат мачове, пращат тонове доклади за играчите, семействата им, близките им, миналото им, кой има шофьорска книжка на 18 години, кой няма на 28... Къде има проблем с разведени родители, къде - с лоша среда и компании. Кой е женен рано-рано и има дете (отговорен, разбирай)... Системата е като на разузнавателна служба. Мончи знае всичко за играча, който тръгва да привлича, преди да направи първата стъпка.

Най-голямата сила на този директор обаче е, че страстта му не е към числата и пачките, които клубът да печели. Той иска успехи на терена и страст. Феновете и отборът да са едно. Видяхте ги в петък, нали - като полудели, плачещи по терена, оставили сърцето си там!

"Никой няма да вдигне транспарант на стадиона с надпис: Страхотни икономически резултати!" - казва Мончи. - Нашето сърце и душа са на терена - победите, титлите и купите."

Той не прави сделки, за да печели пари за Севиля като самоцел. Не е финансист. Рамон Вердехо е пристрастен към добрия футбол, към емблемата и победите на отбора. Той не се поколеба да вземе Лопетеги за треньор, знаейки, че това е човек с невероятно разбиране на играта. Затормозен след тежък период в Реал, но ако му дадеш свобода и подкрепа... Както и стана. Севиля се класира в Шампионската лига през първенството и взе "своя" трофей в Европа. Няма загуба в 21 поредни мача след Нова година.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Иван Ракитич, който бе привлечен от Мончи на "Санчес Писхуан", а днес е звезда в Барселона, казва:

"Ако привлечеш Мончи в клуба си, все едно си взел 10 страхотни футболисти".

Интерес към Мончи имаха Реал, Челси, Милан и ПСЖ. Но той избра да си тръгне само заради Рома, защото иска страст, подобна на тази в Севиля. Иска буцата пак да заседне на гърлото му, иска да целува тревата след поредната купа, иска да плаче и пее с феновете. Да работи неуморно за хора, които лягат и стават с мисълта за емблемата.

Огромно сърце, но не само. Мозък, който беше набелязал 12 трансферни цели в първия си ден в Рим, за да спре серията от титли на Ювентус. Взе 6 от тях, което го е разочаровало със сигурност. В Севиля проблем с това няма - обикновено сто процента от целите са поразени и селекцията винаги е готова месец преди да почнат мачовете.

В сектора зад вратата на "Рамон Санчес Писхуан" на всеки мач има знаме: "Да живее легендата". С неговия лик.

Вълкът от Севиля е само на 51 години - а няма и да му ги дадете, като го видите как енергично броди из трибуните, нервен от всяко отиграване на терена. Бъдещето на този клуб е сигурно, докато той е там. А изглежда, че той ще е там, докато диша и може да говори, мисли и ходи.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos