На 6 февруари футболът притихва в почит за Бебетата на Бъзби
Датата никога няма да загуби смисъл - особено в град Манчестър
Сайтът на Манчестър Юнайтед тази сутрин забрави червеното. Цветът е черно.
Часовникът - този ужасен, но едновременно и славен символ на един незабравим отбор, гледа от страницата на един от най-популярните клубове на света.
Стрелките са застинали в онзи проклет час...
Всичко свърши в 15,04 ч, в студения февруарски ден в Мюнхен. Смъртта откъсна "Цветята на Манчестър". Така ги обезсмърти един плакат, който виси на всеки мач от трибуните на "Олд Трафорд" и днес. Наричат ги още Бебетата на Бъзби.
ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯТА СЪС СПОМЕНИ ЗА ТРАГЕДИЯТА>>>
На 6 февруари 1958 г. ужасът на замръзналата писта в Германия отне живота на 8 играчи от един млад и страхотно талантлив отбор на Юнайтед.
Тим с блясък в очите, амбиция, вече натрупани успехи и поглед в бъдещите победи и купи. Шампиони на Англия, фактор в Европа, гръбнак на английския национален отбор.
Седем от тях загиват на място, след като самолетът не успява да излети от пистата и се разбива в сграда наблизо. Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Коулмън, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Лиъм Уилън - те останаха там, на летището в Мюнхен.
Осмият - Дънкан Едуардс, се бори 15 дни за живота си, но на 21 февруари издъхва в болница в града. Общо жертвите в ужаса са 23-ма, включително журналисти, треньори и т.н.
Оцелява Боби Чарлтън, на когото е писано да продължи делото им към славата. Оцелява и великият вратар Хари Грег, вадил труповете и телата на живите, с което спасил поне 3-4 човешки живота.
Оцелява и духът на Манчестър Юнайтед.
On the 62nd anniversary of the Munich air disaster, we look at the stories behind the eight members of Manchester United's Busby Babes who tragically lost their lives.
— Sky Sports News (@SkySportsNews) February 6, 2020
За него пеят на "Олд Трафорд", че никога не умира. Бебетата ги няма, но легендата остава и до днес.
Светът е поразен от трагедията, която идва близо десетилетие след самолетната катастрофа на Гранде Торино (1949-а) - друг голям отбор, който е спрян не от силен съперник, а от съдбата и смъртта.
На 6 февруари 1958 година си отива и гръбнакът на английския национален отбор, а и най-силният тим в страната по това време.
На този ден в Манчестър настроението е особено. Градът тъжи за жертвите. Не само клубът, но и съперниците - дори най-непримирите като Манчестър Сити и Ливърпул, отдават почит на жертвите. В такива дни съперничеството е на заден план.
На стадион "Олд Трафорд" има мемориална плоча, тунел под корубата на арената се казва "Мюнхен", а вътре те побиват тръпки от снимките, изрезките от вестници и спомените. Днес следобед пак ще има скромна и кратка служба, като вероятно стотици фенове ще дойдат край стадиона.
62 години по-късно, споменът за Бебетата на Бъзби отново оживява на тази по-различна за футбола дата. Днес никой привърженик на Юнайтед няма да мърмори срещу слаби резултати, трансфер на Игало или защо този или онзи е ляв бек...
Няма да има спорове на халба бира за това става или не мениджърът Оле Солскяр.
Днес е ден за почит. Футболът свежда глава.
ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯТА СЪС СПОМЕНИ ЗА ТРАГЕДИЯТА>>>
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}