17-11-2017 20-11-2018

Националният тим през XXI век - "храм на обречените" треньори. Търси се №17

Вариантите не са много, а кого ли не прекарахме през месомелачката за две десетилетия

11:39 | 22 юни 2022 | Автор : Динко Гоцев 5 1533 Снимка: Bulphoto

България ще има нов национален селекционер по футбол преди края на отпускарския сезон, но едва ли някой гледа с вълнение към очакваната новина. Това се отнася с еднаква сила и за феновете, и за наставниците от професията. Да седнеш на стола на национален треньор на България се е превърнало не в сбъдната мечта в гилдията, а в нещо като влизане в "храм на обречените".

Национален отбор

Изпълком трябва да има в началото на август, вероятно тогава ще се определи и следващият на позицията. Дебютът му ще е на 23 септември срещу Гибралтар в Разград, а после го чака гостуване на Северна Македония. Тези два заключителни мача от Лигата на нациите са без значение, нямаме вече шанс за първото място в групата. И след това - евроквалификации.

Преди дни Corner.bg ви попита кой да е новият селекционер. Вашите отговори дадоха предимство на вариант с Димитър Димитров-Херо, който получи близо 1/4 от вотовете ви. Куриозно, точно той е последният национален треньор за миналия век, след което влизаме в турбуленция, която доведе на поста 16 наставници - постоянни и временни, за 22 години. Сега иде ред на №17.

Стойчо Младенов започна серията и стигна до решаващ мач за класиране на Мондиал 2002, загубен с 0:6 в Прага от Чехия. Тогава това бе определено като катастрофа, а селекционерът - разпнат на кръст. Ех, ако знаехме, че ще си мечтаем днес да сме толкова близо до голямо първенство...

Стойчо записа 22 мача, спечели половината, имаше 4 ремита и 7 поражения.

Последва го Пламен Марков, изкарал на поста пълни две години и класирал България на Евро 2004 - последния голям форум, на който играхме.

Той също си тръгна с положителен баланс (12-5-9), но по подобен начин бе охулен, след като паднахме три пъти на европейското в Португалия и си тръгнахме след груповата фаза.

Виж още Питаме вас: Кой да е следващият треньор на националния отбор по футбол?

Христо Стоичков изкара почти три години (август 2004-мар 2007 г.) - а подобно нещо се е случвало само три пъти за новия век с човека на поста. Най-голямата емблема на футбола ни докара нещата до голям сблъсък с Швеция в София по пътя към Мондиал 2006, но там ни спряха, както обикновено. След 0:0 срещу Албания в евроквалификация Ицо напусна, а балансът му остана позитивен, при това в 28 ръководени двубоя (най-много за века от който и да е селекционер в рамките на един период без прекъсване). И той бе обект на "много оригинални" критики, които от дистанцията на времето ни се струват доста нелепи.

Станимир Стоилов като временен селекционер води 2 мача, после бе ред на Димитър Пенев, който бе начело за 6 двубоя. С тях Стратега навъртя 59 на поста, а с това е и номер едно в историята. Разбира се, той е и най-успешният селекционер на България.

Марков се върна за една есен и унизително бе уволнен, задето направи 0:0 със световния шампион Италия. Той загуби само един двубой - контрола със Сърбия - с разгромното 1:6, наистина, но все пак - приятелски мач. Като цяло има 33 срещи начело на отбора ни през века, като е с положителен баланс.

Стоилов пое поста вече за постоянно, но стана първият за новия век с отрицателен баланс - 5-4-7, а след историческата ни първа загуба от Черна гора (и то у дома), подаде оставка през септември 2010 г.

За първи път се обърнахме към чужденец, а Лотар Матеус (долу на снимката) изкара 10 мача начело на България, от които спечели 3 и загуби 4. Тръгна си след безумното 0:1 от Корсика в контрола, скандализиран от видяното в лагера на тима и липсата на дисциплина в него. По-късно в автобиография описа състоянието на българския футбол, а тук пак ... критиките бяха към него. Видите ли, защо ни напада? Човекът бе видял това, което днес всички ние вече знаем като факт. Затъваме.

Снимка: Getty images

Мишо Мадански пое за два мача кораба като временен селекционер, а след него дойде Любо Пенев (2011-а). Изкара на поста три години, като бе уволнен сред едно домакинско 1:1 с Малта - помните го. Това бе прочутият мач с "аулина и уискито" на Ивелин Попов, който изпусна дузпа в двубоя.

Тогава отново имаше скандали, защото Любо нападна остро шефовете на БФС и създаде буря във футбола ни. Той се оттегли с позитивен баланс в 24-те си мача. И при него играехме приличен и подреден футбол, но...

Ивайло Петев изкара почти 2 години, но стана поредният с негативна статистика, а през лятото на 2016 г. едно турне в Япония го сложи на ешафода - паднахме с 2:7 от Япония и 0:4 от Дания. След конфузно (макар и победно) 4:3 с Люскембург в София бе време за нова промяна.

Тя дойде под формата на Петър Хубчев - третият, издържал около 3 години на поста през новия век. И той е с положителна статистика, а победите над Швеция и Нидерландия, които постигна в квалификациите за Мондиал 2018 остават като едни от най-силните ни резултати в новата история.

Напусна в посока "Левски" и остави БФС да търси заместник. Намериха го в лицето на друг от великия тим от 90-те - Краси Балъков, който имаше нещастната съдба да изкара само 5 месеца на поста и да се черви от срам след 0:6 от Англия насред София - за всичко случило се на и извън терена. Още една оцапана легенда в тинята на новото време за този отбор.

Георги Дерменджиев навъртя 13 месеца начело и си тръгна с победа - бихме Чехия на финала на квалификациите за Евро 2020, като спряхме серия от 12 двубоя без успех.

През януари миналата година БФС се обърна към Ясен Петров, който внесе свеж полъх като отношение, като поведение пред медиите и настроение... но резултатите не ставаха по-добри. Играта, да не говорим. След 2:5 от Грузия този месец Ясен си тръгна сам, а Георги Иванов-Гонзо стана 16-и национален селекционер за новия век, макар и само временно изпълняващ длъжността.

Виж още Провал? Та ние взехме точка и удържахме пенсиониращ се митнически служител

И къде сме сега в картинката?

Нямаме победа като гост в какъвто и да е двубой от 4 години - ще станат четири на 6 септември, а дотогава мач нямаме. За този период общо осем пъти спечелихме среща на ниво национални отбори от цели 44 опита! Повтаряме - 8 победи в 44 мача.

Те са срещу споменатите словенци навън, както и у дома с Литва, Норвегия, Кипър, Северна Ирландия, Чехия, Грузия и Гибралтар. Срещу грузинците и гибралтарците бяха контроли.

Ето там сме.

Сега имената, които се спрягат, са:

- Димитър Димитров, свободен, минал вече през поста, работил и като съветник в националния.

- Николай Киров (снимката долу), свободен, опитът му е в Ботев, Арда и ЦСКА 1948 в елита, както и пловдивските Спартак и Марица извън него. Спечели Купата на България с "канарчетата".

- Александър Димитров, селекционер на младежите. Водил е още Ботев, Берое, Локомотив (ГО) и Витоша (Бистрица).

Говори се и за вариант и с Илиан Илиев, но човекът си има работа в Черно море, а и вече отказа веднъж поста преди 2 години.

Снимка: Bulphoto

Месомелачката "национален отбор на България" за новия век в числа. Ето ги статистиките на всеки от миналите през поста:

Стойчо Младенов (2000-2001 г.) - 11-4-7, голова разлика 31-27

Пламен Марков, два периода (2002-2004 г.) - 11-5-10, голова разлика 34-28, класира ни за Евро 2004; (2008 г.) - 3-3-1, голова разлика 8-10.

Христо Стоичков (2004-2007 г.) - 13-10-5, голова разлика 46-34.

Станимир Стоилов, два периода (2007 г.*) - 2-0-0, голова разлика 4-1; (2009-2010 г.) - 5-4-7, голова разлика 22-27.

Димитър Пенев (2007 г.) - 3-1-2, голова разлика 7-4.

Лотар Матеус (2010-2011 г.) - 3-3-4, голова разлика 6-10.

Михаил Мадански (2011 г.*) - 0-0-2, голова разлика 0-4.

Любослав Пенев (2011-2014 г.) - 9-7-8, голова разлика 29-24.

Ивайло Петев (2014-2016 г.) - 5-1-6, голова разлика 13-26.

Петър Хубчев (2016-2019 г.) - 8-5-7, голова разлика 22-25.

Красимир Балъков (2019 г.) - 0-1-5, голова разлика 4-18.

Георги Дерменджиев (2019-2020 г.) - 2-2-7, голова разлика 7-12.

Ясен Петров (2021-2022 г.) - 3-5-8, голова разлика 17-31.

Георги Иванов (2022 г.*) - 0-2-0, голова разлика 1-1.