17-11-2017 20-11-2018

Провал? Та ние взехме точка и удържахме пенсиониращ се митнически служител

Ироничен поглед към една футболна класика

08:14 | 10 юни 2022 | Редактор : Венислав Кирилов 195 26477 Снимка: Bulphoto

Петъчното утро във футбола ни дойде с доста минорно настроение и иронични подигравки - били сме завършили наравно с Гибралтар. Четем за "исторически срам", "ново дъно", "трагедия" и какво ли още не след 1:1 навън.

Национален отбор

Очевидно доста големи и безпочвени очаквания, които тотално пренебрегват факта, че играехме срещу солидни домакини като гибралтарците. Все пак за почти десет години съществуване на отбора, на тази арена с изкуствен терен, мачовете си не успяха да спечелят отбори като Сан Марино, Лихтенщайн и Армения. Домакините са корави като скалата, която е надвесила осанката си над игрището.

Нямаше обективна причина това да не сторим и ние, а нереалистичните очаквания за победа определено вкараха допълнително напрежение в момчетата ни. Днес ги критикуваме за това 1:1, но не обръщаме внимание на факта, че за четири година имахме само две точки далеч от България. Ето, снощи прибавихме и трета.

Все пак не всеки ден националите ни не губят навън, но тази безпочвена критика не е от ден или два.

Товарът на плещите ни очевидно се отрази на играта срещу 39-годишния митнически служител Рой Чиполина и 40-годишния полицай Лий Кисшиаро. Тези сериозни господа нямаше как да се шегуват на терена, особено след тежък и натоварен работен ден в разгара на туристическия сезон. Техният работен ден е твърде натоварен.

Може би заради подобни обстоятелства в първите около 30 минути на мача се създаде впечатление, че имаме сериозно превъзходство. Но нека разберем и опонента - всички знаем, че след цял работен ден на бюро, е трудничко да си в кондиция от първата минута на вечерното мачле.

Снимка: Getty images/Gulliver photos

Нека не пренебрегваме и факторът подценяване. Трябва да си признем, че всеки изгледал неделната ни загуба срещу Грузия с 2:5 би ни подценил. Но пък не бива да отписваме възможността това да е бил замисълът ни - да накараме Гибралтар да ни подцени, за да измъкнем точка.

Виж още Падението ни достигна нови хоризонти: Не бихме Гибралтар на футбол

Въпреки огромните очаквания за победа и товара, който момчетата ни носеха на раменете си, те стриктно следваха идеята за тактическо надиграване на временния селекционер Георги Иванов. Той, между другото, на летището дори каза, че изобщо не иска да е там в тази си роля, когато има далеч по-важни задачи като отговорник за националните тимове.

Всички знаем колко отговорности носи тази служба. Не ни е ясно точно какви са в детайли (или поне по резултатите не се вижда), но все някой трябва да ги изпълнява, нали така?

Около 40 минути храбро дебнехме противника, а освен това трябва да похвалим играчите ни, колко умело бранеха вратата ни от положения. Поне до края на първата част, когато на няколко метра от голлинията Рой Чиполина стреля с глава в аут. Но пък на този негостоприемен терен, домакинът да няма положение няма как да стане.

Трябва да признаем, че митничарят Рой скочи доста тромаво за 39-те си години. Вероятно тази сутрин колегите му в митническата служба на Гибралтар му показват клипчето и го подиграват.

Може би и други момчета от гибралтарския тим в момента, в който четете това, вече работят в петъчния ден и си мислят, че трябваше да спечелят този мач срещу българите. Но ние вече свикнахме да ни отписват, а след това да удряме смъртоносно. Така стана и под сенчестата част на стадиона под скалата, когато тактическият ни капан щракна в 46-ата минута. Тогава резервата в силната латвийска лига Георги Минчев се извиси над противниковите бранители и вкара с глава - 1:0 за България.

Очевидно грибралтарските крака все още тежаха. Вероятно никой от тях не бе срещнал разбиране от шефовете си и не бе получил допълнителен ден отпуск. Такива реверанси имаше за някои от предходните им мачове, но може би дразнителят България не бе достатъчно заплашителен.

Тактическият ни план работеше перфектно, видяха се доста позитивни неща, израстване в някои от компонентите, а през втората част оставаше само да успеем да задържим аванса. Това обаче изобщо нямаше да е лесно на фона на очакванията, отново доста пресилени и нереалистични, от феновете.

Българинът обаче никога не е имал особен късмет, такава си ни е съдбата. Тази проклета 15-минутна почивка очевидно освежи съвсем уморените от тежкия работен ден гибралтарци, които през втората част излязоха да си печелят мача. Поне противникът не можеше напълно да разчита на отдадената си фенове, защото просто възгласите им заглушаваха излитащите зад едната врата самолети. Вероятно мнозина от вас пренебрегват този факт, но това си беше твърде смущаваща и враждебна обстановка за игра.

Домакините си ни "грабнаха" през втората част, натиксът изглеждаше да е тежък и безпощаден, но ние вярвахме, че отбраната ни е подготвена да брани честта на България.

И след час игра, когато започнаха да се прокрадват съмения, че вероятно може да излъжем противника и да си тръгнем с ценните точки, реферът реши да намигне на домакините с дузпа. За кой ли път добре познатата история с порязването на българския футбол. И Гонзо не пропусна да го отбележи след мача: "Не съм сигурен имаше ли дузпа..."

Финландецът Петри Вилянен, към чиято физическа форма трябва да имаме доста забележки, прегледа нещо на ВАР, което не видяхме ясно от умишлено прикритите повторения. Посочи бялата точка, а Лиам Уокър ни вкара от дузпа.

Снимка: Getty images

Очевидно нямаме достатъчно силно лоби в УЕФА, което дава право на всеки рефер да мачкат малките, в случая нас.

Но добрият ни тактически замисъл отново сработи - до края си остана 1:1. Удържахме Гибралтар - нещо, което само Сан Марино, Лихтенщайн и Армения не бяха успявали да сторят. Дори в 96-ата минута, когато Кирил Десподов имаше шанс да застраши вратата на опонента, той джентълменски симулира.

Футболист №1 на България дори реши да го направи толкова очевидно, че да не би този спорен финландски съдия да реши да отсъди фаул за нас. Добро отиграване на звездата ни. Разбира се, то не можеше да засенчи съблечената фланелка и червеният картон, който той си изкара след гол в контрола.

Но нали това правят звездите на отборите - носят запомнящите се отигравания.

Снимка: Bulphoto

А след последния съдийски сигнал гибралтарците се радваха шумно, незнайно защо. Преди седмица в Северна Македония полудяха от яд за 1:1 срещу България, в Гибралтар пък решиха да празнуват. Очевидно момчетата от британската територия нямат особено реална представа за съотношението на футболните сили, че да празнуват тази точки.

Само дано да не прекаляват с купона, защото петък е работен ден ... Да не си мислят, че уикендът е започнал!

А нашите момчета не бива да свеждат глави. Все пак имаме две точки в групата, а Гибралтар - само една. Напрежението е тяхното поле. Трето място в тази група не е малко постижение, а се очертава именно с гостуването на гибралтарците у нас ще се решава съдбата на това трето и на последното място. И тогава ние ще бъдем фаворит!

ИЗБРАНО