Първото нещо, което забелязват събеседниците му, е усмивката. Едновременно хитра и лукава, но и добродушна, истинска и опънала ширината си от ухо до ухо. Бръчките я допълват, защото времето не прощава дори на кралете. Но той е такъв, какъвто винаги е бил - истински, нормален и обикновен човек. И едновременно с това - Крал и Сър.

Кенет Матисън Далглиш носи тези титли дареч, преди кралицата да му даде званието сър. Него го коронясаха хората. Днес една от най-великите и емблематични фигури на британския футбол навършва 69 години.

Когато най-после направиха филм за него, определен като "забавен и мрачен едновременно, можеш да плачеш и от смях, и от тъга", той бе твърде точно описание на живота му. В него има от всичко, което може да съдържа един добър филмов сценарий.

Далглиш е от Глазгоу, израснал на стотина метра от тренировъчните игрища на Рейнджърс. Клубът, който обожава като дете. Всяка събота става рано, превъзбуден и с горящи очи - с татко му ще ходят пак на "Айброкс", за да гледат славния отбор в синьо.

Съдбата обаче решава да му направи номер твърде рано. В цялата му кариера тя е с огромна намеса в ключови моменти.

И не Рейнджърс, а Селтик му дава път във футбола. Любимият му клуб отхвърля таланта, когато е на 14. Но изиграва цели три сезона сред резервите (1968-1971 г.), преди десетките голове там да го изстрелят логично в първия тим.  Но не и преди да изживее първата от трите големи футболни трагедии, белязали живота му.

През 1971 г. е на трибуните на "Айброкс" като зрител, когато 66 фенове губят живота си след дербито Рейнджърс - Селтик. Става струпване на един от входовете, тълпата гази тези по-долу на стълбищата и ... футболът губи всякакво значение. Кени изживява тежко случилото се.

По това време вече се е докоснал до клуба, който ще стане втора голяма любов. Първата е Марина, жената на живота му, с която заедно минаха през ада. Но затова по-късно.

Има и още една важна история от юношеските години, която трябва да се знае.

През 1966-а едва 15-годишният Кени е в Ливърпул на двуседмични проби. Великият Бил Шенкли го харесва и го кани да остане още седмица. Далглиш обаче отказва и отпътува за Глазгоу, защото родителите му не допускат, че може да живее далеч от дома толкова млад.

"Тогава реших, че това е моят отбор - казва в автобиографията си Кени. - Те бяха като супергерои - хората в червени екипи. Когато ме качиха в автобуса за тренировъчната база с първия тим, все едно бях попаднал в алманах "Кой кой е в британския футбол!"."

Години по-късно, през лятото на 1977 г., Далглиш се връща и подписва с Ливърпул. Привлечен е да замени Кевин Кийгън, продаден на Хамбургер. Вече е спечелил 4 титли и 4 купи на Шотландия със Селтик, вкарал е 167 гола за клуба и е звезда на британския футбол. Но не и доказан за английската публика. И то в клуба, който току-що е станал шампион на Европа (1977 г.).

Останалото е история - 13 сезона в клуба, включително 4 като играещ мениджър.

170 гола, три купи на Европейските шампиони, шест титли на Англия, Купа на ФА, Играч на годината, както и втори в класацията за "Златна топка" през 1983 г. Далглиш се превръща в най-силния британски играч на една страхотна генерация. Всичко това се знае като цифри или може лесно да се види в статистически сайт. Това, което там не го пише, е човешката страна на неговата история.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Далглиш е в съблекалнята на "Хейзел" през май 1985-а и чака напрегнато дали ще се играе финалът за Купата на европейските шампиони срещу Ювентус. Не знае какво става отвън, но е наясно, че умират хора. Жертвите са 39. Часове по-рано е научил, че той ще е новият мениджър на Ливърпул, независимо от изхода на мача. Джо Фейгън се оттегля и изборът пада върху 34-годишния Кени. Моментът е възможно най-неподходящият да направи първите си стъпки в толкова отговорна работа. Но Далглиш не може да откаже нищо на Ливърпул.

В първите месеци след "Хейзел", градът е като гръмоотвод за световната ярост.

Клубът Ливърпул, командвал с желязна ръка европейския футбол от 1977-а с 5 финала (4 спечелени) за 9 години, е изхвърлен от турнирите, опетнен с клеймо "хулигани и убийци". И живее най-трудните си дни. Кени поема тима точно тогава. Седмици след трагедията от Брюксел, синът на Кени - Пол Далглиш, е сниман на първите редове на трибуната "Коп", откъдето гледа всеки мач, с фланелка на Ювентус и шалче на Ливърпул. Баща му иска да ходи на мачове, облечен така. Солидарност, сърдечност, човечност и пословична скромност. Качества, които изпълват усмивката, за която вече знаете.

Той е опора за цял един град. Трибуната "Коп" го нарича Крал Кени. И днес е известен така.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Идва и третата голяма трагедия, белязала живота му - "Хилзбъро". На полуфинала за Купата на ФА през 1989-а умират 96 фенове на Ливърпул, смазани заради грешка на полицията да пусне тълпите в препълнен сектор. Кадрите от онзи ден и днес са все така смразяващи.

На тях се вижда и той - мениджърът Далглиш, в анцуга на Ливърпул, някак свит и смалил се край тъчлинията... Той гледа към трибуната "Лепингс Лейн" на стадиона в Шефийлд, докато на терена играчите се чудят какво се случва.

Мачът е спрян в 6-ата минута, а Кени, както и Брайън Клъф - гигантът начело на съперника Нотингам Форест, просто гледат към трибуните. Кени търси с поглед Пол, който е на мача точно в тази трибуна при феновете на Ливърпул. Жив е.

Но градът и клубът се сриват след онзи ден.

Травмата е неописуема, а психологически тя се усеща ясно в региона и до днес. Почти няма семейство, незасегнато от онази трагедия. Това е моментът, който никога не напуска съзнанието му.

Както и погребенията... Ходи на всички. Говори с всички близки на загиналите. Дава им домашния си телефонен номер. Понякога той звъни след полунощ, на линията се чуват плачещи гласове на родители, на които е дал номера за подкрепа.

Семейство Далглиш поема удара на "Хилзбъро" като щит, а Кени превежда клуба през най-мрачната пещера в историята му.

Embed from Getty Images

Стресът е толкова голям, че Далглиш не издържа и две години по-късно напуска клуба в средата на сезона, въпреки че е близо до поредната си титла и е начело в класирането. Тръгва си, след като усеща, че семейството му и самият той са напълно съсипани физически и психически. Взима си година далеч от футбола.

Всъщност, Ливърпул не е бил шампион именно от времето, в което бе воден от Крал Кени. Но когато Краля иска да се върне на "Анфийлд", там вече е назначен неговият приятел и бивш съотборник Греъм Сунес. И в Ливърпул няма място за най-големия.

Оферти - колкото искаш. Шефийлд Уензди го кани за мениджър, но той отвръща: "Не мога да се върна на "Хилзбъро" (тимът играе на стадиона, на който е станала трагедията). Поема Блекбърн и става шампион с него, което е предпоследното велико приключение, написано от английския футбол (последното е Лестър от 2016 г.).

Но никога не престава да обича Ливърпул и да се надява да се върне. И го направи - като мениджър през 2011-а, а след това като почетен председател, член на борда на директорите и постоянно присъствие на всеки мач. Там, където е мястото на един Крал. И днес грее усмихнат при победите на отбора, а понякога кадри го показват как си бъбри с Юрген Клоп. Проблемът е дали германецът разбира всичко, което се процежда с този корав глазгоуски акцент.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Случилото се през 80-те не подмина и съпругата му Марина, като заедно спечелиха битката с рака на гърдата, който вероятно е дошъл след тежките месеци на стрес. Кени мина през заболявания, обяснявани също на нервна основа. Семейството успя заедно да изживее страшно много. И то - все около футбола и Ливърпул. Дъщеря им Кели днес е водеща в Sky Sports с отличен рейтинг, а Пол е директор на американски тим от Маями, но извън МЛС. Той живее в Щатите от десетилетие.

"Обожавах Ди Стефано. Всеки път, когато играехме срещу Реал, тайно му се възхищавах. Той можеше всичко, изключителен. А Кени беше поне толкова добър, колкото него! По-голям комплимент не мога да измисля". Думите са на Джордж Бест, когото Далглиш изпревари в мащабна анкета на "Таймс" за британски футболист №1 на XX в. Изпревари още Чарлтън, Муур, Лоу, Кийгън и Стенли Метюс.

Това е Кенет Матисън Далглиш, рожденик днес.

Хората го кръстиха Крал Кени. А кралицата на Великобритания го посвети в сър преди 2 години.

Един твърде скромен, а всъщност напълно заслужил Крал и Сър.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos