Най-странният футболен шеф: Трон на стадиона, обвинения в наркотрафик и бити играчи
Евангелос Маринакис е странна птица, но в Нотингам и Пирея си го харесват
Нотингам Форест е славен клуб. Английски спящ гигант, както ги наричат, печелил два пъти купата на европейските шампиони и писал историята на играта. Не е голям клуб, в смисъла на това, че стадионът му не предлага модерни атракции и лукс, не събира повече от 22 хиляди, не печели стотици милиони от глобалната си популярност, маркетинг и мърчандайзинг. Но е славен клуб, несъмнено.
Пред стадиона му "Сити Граунд" има статуя на Брайън Клъф - един гениален треньор, който през 70-те поема отбора във втора лига, събира играчи "оттук-оттам", прави тима шампион на първа дивизия и два пъти - на Европа. Затова е тази статуя.
Дали ще има един паметник и на Евангелос Маринакис, все още никой не може да предвиди.
Той е собственик на клуба от 5 години, като около него има определена аура, феновете си го харесват, а всяко негово появяване на стадиона не остава незабелязано. И как иначе - гъркът е близо 130 килограма, висок над 190 сантиметра. Огромен и брадат, гръмогласен, с широка крачка и човек, който смело ходи сред привържениците, независимо, че е милионер и собственик.
Маринакис е странна птица. Той притежава и е президент на любимия си Олимпиакос в Гърция от 12 години. Роден през 1967-ма именно в кварталите на Пирея, най-тясно свързани с червеното и бялото на Олимпиакос, Евангелос расте като болен фен на отбора.
След успехите си в пристанищния бизнес, с морски транспорт, с товари за Азия и Африка, с други местни начинания в Пирея, момчето е достатъчно състоятелно, да поеме контрол над клуба. Едновременно влиянието му в политиката също се засилва и през 2014-а, след местните избори, става част от Общинския съвет на Пирея. Тогава "Ройтерс" пише, че никога в историята бизнесът и политиката не са били толкова открито и очевидно свързани, без дори да се опитват да го завоалират, както в случая с Маринакис.
Едновременно с това местните го уважават за социалната му дейност. Организира инициативи за хора в нужда, храни бедни и гладни, дава сериозни пари за култура и спорт. Но тъмните сенки също не са малко. Като например обвиненията за наркотрафик, прикрит зад вече много мащабния му корабен бизнес. През 2014-а го разследваха гръцките власти, Европа също се заинтересува. Не откриха нищо.
Във футбола нещата също са сериозни. Олимпиакос е доминатор в Гърция, но скандалите са ежедневие. Преди години Джибрил Сисе, звезда на Панатинайкос, се оплака, че Маринакис и гардовете му го атакували и удряли след дерби, в коридорите на стадиона. Тогава УЕФА наказа клуба с глоба, а гръцки съд гледа гражданско дело, но оневини боса.
Бе замесен и в големия скандал с уредени мачове от 2015-а, както повечето водещи фигури от футбола в страната. Съдията Танаси Якос излезе пред медиите и каза, че едрата фигура на боса е влязла през вратата на съдийската стая след мач и е бил плашен с бой, след като през първото полувреме Олимпиакос губел в резултата. Маринакис се усмихна пред камерите часове по-късно и каза, че наистина е влизал, за да пожелае успех на съдиите. Колко мило, нали?
От пет години е в английския футбол, въпреки че УЕФА и местната Футболна асоциация никак не бяха доволни от това. А през миналия сезон Нотингам се върна във Висшата лига за първи път от 23 години, но без да е правил гръмки трансфери или да е харчил безогледно парите на гърка.
Маринакис назначи треньора Стийв Купър, направил Англия световен шампион до 19 години. Той пък сглоби здрав отбор от неособено известни играчи, спечели промоция и с това големите пари дойдоха в Нотингам (156 милиона паунда са само гарантирани от влизането във Висшата лига).
И Маринакис изведнъж развърза собствената кесия, сякаш вдъхновен от постижението. През лятото Форест взе 22-ма нови играчи за общо 145 милиона лири. Това са два нови отбора, не един! Сделките бяха тема номер едно в Англия, защото е нечувано елитен тим да привлече толкова нови наведнъж. И имаше имена сред тях, сериозни имена - Ренан Лоди от Атлетико, Ремо Фройлер от Аталанта, Омар Ричардс от Байерн, Джеси Лингард и Дийн Хендерсън от Манчестър Юнайтед, Нико Уилямс от Ливърпул...
Форест не върви добре в първенството. Последен е, казано направо. Маринакис е на всеки мач, като това е единственото място на скромния и малък стадион, което изглежда като трон. То е двойно (по видими причини), със специално покривало, чисти се внимателно преди всеки двубой и се откроява от всяка точка на арената. Това е мястото на боса. "Аз съм почти Бог с това, което правя", е една от фразите, които през годините са формирали имиджа на бизнесмена. Е, поне крал, като гледаме трона.
Маринакис сложи сина си - 23-годишния Милтиадис (снимката горе), да управлява оперативно и ежедневно Форест. В клуба бяха леко шокирани в началото, но... това е думата на собственика.
Купър, който вкара отбора в елита, бе пред уволнение само пред 20 дни след серия загуби. Той не може да напасне състав от всички тези нови играчи, които реално не се познават и стават тим в движение. Бе пред уволнение в петък, 23 септември, а в сряда, 28-ми същия месец, получи предложение за нов договор. На 3 октомври Нотингам падна с 0:4 от Лестър и предложението бе оттеглено. Няма и уволнение... все още, но Купър е на ръба. Такъв е този бос. При него настроението и мнението бързо се сменят.
Феновете и в Пирея, и в Нотингам, си го харесват. Показва отдаденост и не пести парите си за отборите. Но думи като "непоследователност", "непредивимост", "избухливост"... Също идват наум сред по-аналитично мислещите привърженици.
Все пак това е първият му сезон като собственик на клуб в най-силната лига в света - Висшата на Англия, така че оценките ще се дават през май догодина. Но няма съмнение, че той е различен.