Не плачи за нас, Аржентина...
На една тренировка в Буенос Айрес се събраха повече фенове, отколкото има на всички мачове у нас за месец
Аржентина и светът на футбола коментират днес лудите сцени от тренировката на Бока Хуниорс, който се подготвя за финала на Копа Либертадорес тази вечер.
Между 53 и 65 хиляди фенове отидоха в работен ден на стадиона, влязоха на трибуните и пяха около 2 часа, докато... играчите просто тренираха.
Ако говорим за страст, отдаденост и обич към любимия отбор и играта футбол, нещата трудно могат да бъдат по-истински, нали?
Е, ще се намери все някой, който да нареди един куп обяснения в нашенски стил: "хора без работа", "откачалки", "Буенос Айрес е голям град, Аржентина е голяма държава", "къде са те, къде сме ние"...
Всичко това ще чуем, разбира се.
Едно от най-силните качества на нас, българите е, че винаги знаем отговорите и имаме подготвен репертоар с такива дори, когато очевидно просто трябва да погледнем кадрите и фактите, и да си кажем...
Но, млъкни сърце. И - не плачи за нас, Аржентина! Ние сме на друга футболна планета от теб.
Тия 50-60 хиляди фенове в българската галактика на най-великата игра ги събираме за около месец на всички официални мачове заедно.
А защо, по дяволите, да е така?
Та София сигурно вече гони 2 милиона и половина живущи, приходящи и работещи в града. Ако четем форуми и групи в социални мрежи, цесекарите и левскарите в столицата и страната са по милион, че и повече.
Стадионите на ЦСКА и Левски (като най-популярни) са общо за по-малко от тези 50-ина хиляди луди, които отидоха на тренировката. Кога за последен път сме ги видяли пълни заедно, в една седмица или уикенд?
Пътуването и билетите са скъпи? Едва ли...
Хората си имат работа и други приоритетни задължения? ОК, разбира се. Но все пак - тези в Аржентина да не са масово безработни и на социални помощи (достатъчни, за да ходят по мачове)...
"Няма какво да се види на терена, играе се слаб футбол". И това е аргумент. Само че - дали на тренировката на Бока са се видяли футболни шедьоври?
Изобщо - въпрос на обич към играта, на отдаденост и отношение към любимия отбор, на навици, ако искате. Не ги даваме тия луди аржентинци за пример или назидание. Далеч сме от това. Просто отбелязваме разликите.
Казано най-общо - те търсят начини да са до отбора си, ние търсим оправдания да не сме.
Само в заключение да добавим: Бока Хуниорс печели по 121 милиона долара годишно от феновете си (билети, екипи, артикули, платени онлайн услуги и какво ли още не). И това са реални пари, идващи от реални хора - на тренировката ги видяхме. Бока има 50 000 членове, които си плащат и годишен членски внос.
С две думи - има зад гърба си общност. Нещо, което ние у нас не разбираме и не можем да създадем около любимите си футболни клубове. Само за миг си представете какво би могъл да постигне ЦСКА или Левски, а и пловдивските Ботев и Локо - другите два отбора с големи публики и традиции на пълни стадиони, ако имат по 20-25 хиляди членове плътно зад гърба си (съпоставяме с нашите стандарти бройката). С постоянно платени карти, потребители в магазините за атрибути и неизменно на трибуните.
При нас процесът е затворен, обаче с резето отвътре. Като запалянко ти искаш от клуба и отбора продукт, игра, титли, футболисти и майсторство, но пък и те очакват подкрепа, пълни трибуни, отдаденост, а съответно - и някакъв приход, за да инвестират пак в създаването на горепосоченото. Заради което пак да идеш на трибуните. И от двете страни резонансът е някакво далечно ехо от миналото в стил "ех, какви играчи имахме" и "и трибуните бяха пълни, хората разменяха агне за билет". Било е, ама вече не е.
За някои по света миналото е и настояще. За нас то е разкази по (или без) картинки.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}