"Кой ни иска оставката?".

Това попита Йордан Лечков от позицията си на вицепрезидент на Българския футболен съюз в интервю пред Дарик Радио. В емоционалния разговор бившият национал и герой от САЩ 1994, а днес - вицепрезидент на БФС, за пореден път през последните години оправда лошите резултати на селекцията с бездействие от държавата. Говори за липсата на класни играчи и разбира се - нужда от смяна на селекционера.

Опитите на Лечков да разграничи футболния съюз от провалите на националния отбор са си пословични и той става все по-разнообразен. Отговорността сякаш никога не е на това ръководство, поне някаква част от нея. Въпросът му "кой иска оставката" на ръководството на БФС беше новият връх на сладоледа.

Все пак той трябва да получи похвали затова, че е единственият член на съюза, който говори в публичното пространство и открито заявява своята позиция. Президентът Борислав Михайлов вече свежда своите изяви само до срещи с УЕФА, най-често със своя близък приятел Александър Чеферин. Не го виждаме и на мачовете на националите дори. А в началото на своето 18-годишно властване начело на българския футбол, Михайлов обичаше да говори пред медиите дори и след слаби резултати на същия този отбор.

И все пак това толкова хулено и упреквано ръководство на БФС успя да обедини българския футбол, макар и без да иска да го направи точно по този начин.

От петък до неделя, в 14-ия кръг в родното първенство, в 18-ата минута на почти всички мачове, феновете изразиха ясно позицията си по въпроса необходима ли е промяна.

Идеята беше дадена в средата на миналата седмица от футболния анализатор Бойко Величков, който призова за скандирания "оставка". Минутата, разбира се, символизира 18-те години с Борислав Михайлов и компания начело.

Те поеха БФС през 2005-а след една януарски сбирка, на която тарторите на отбора от САЩ 1994 заявиха тяхната воля за промяна на тогавашното статукво. Спечелиха я на изборен конгрес, а после никой не е успявал да "промени промяната" и Михайлов, Лечков, Костадинов и останалите ръководят футбола ни вече почти две десетилетия.

В интервюто си Лечков изтъкна и че продължителността на това властване не трябва задължително да носи позитивни резултати. Даде за пример федерацията по художествена гимнастика, с което успя да вбеси Илиана Раева. От федерацията по борба също му скочиха остро, а най-мек в реакцията си беше ръководителя на волейбола Любо Ганев, който беше даден за пример от Лечков като "сложен на сила без резултати".

Интервюто на вицепрезидента логично отприщи отзвук и сред феновете, а тяхната позиция бе ясно показана из цяла България.

Стартът бе даден в Пловдив и мачът между Локомотив и Берое, където привърженици на двата отбора огласиха Лаута с викове "оставка". Направиха го заедно, въпреки че на терена отборите им бяха съперници.

След това в съботния ден феновете на Ботев Враца и Ботев Пловдив се присъединиха, като картината бе подобна. По-късно в същия ден това направиха и привържениците на Локомотив София в столичния квартал "Надежда" по време на мача с ЦСКА 1948.

Сред най-шумните стадиони беше този в Благоевград, където в 18-ата минута феновете на Пирин и ЦСКА - отново заедно, също изразиха своята ясна позиция.

В неделния ден офанзивата срещу БФС продължи, като на старта на програмата от мачове се обединиха феновете на Хебър и Славия в Пазарджик.

После в дербито на кръга между Левски и Черно море, феновете на "сините" издигнаха транспарат срещу централата: "Оставката е признак на морал, наглостта - белег за провал! Боби, Данчо и тайфата, край на мандата, край на играта".

Трябва да се припомни, че ръководството на "сините" в лицето на мажоритарния собственик Наско Сираков подкрепи Борислав Михайлов за още един мандат, за да не се разваля "40-годишно приятелство". Позицията на феновете обаче е съвсем друга, а такава показаха и тези на Черно море.

Последната атака срещу Михайлов и компания дойде от Кърджали, където феновете на Арда също скандираха "оставка" в мача срещу шампиона Лудогорец.