Красимир Балъков е новият национален селекционер на България по футбол.

При представянето му нарече поста "най-желан", но се съмняваме, че някой изобщо има голям мерак да се захване с него. Не и след годините на футболно изгнание и мъка, които вече станаха 15...

От Евро 2004 нямаме участие на голямо първенство, а от Евро 96 не сме постигали победа на такова.

Балъков се завръща в отбора - вече като треньор - 16 години и 15 дни, след като го напусна като играч. Каза "стоп" в една контрола на 30 април 2003 г. срещу Албания, месеци след като бе свършил грамадна работа по това да поведе отбора към Евро 2004.

Снимка: Bulphoto

Последният успех на националния бе с Балъков в центъра на терена. Той не игра в последните двубои по пътя към онова Европейско, както и на финалите. Но влиянието му в квалификациите бе огромно.

Между Балъков и Балъков - 16 години мъка.

Първо Пламен Марков, възнасян като герой из медиите за класирането, бе сринат със земята след трите загуби от Швеция (0:5), Дания (0:2) и Италия (1:2). И за дни бе решено - отива си. Нищо, че класира тима сред най-добрите 16 на континента.

Първата жертва на "мъртвата хватка" стана Христо Стоичков, който бе назначен без никакъв опит като треньор, и то веднага след Евро 2004. Популярен ход сред феновете заради репутацията на Камата. А и със съвсем нелош състав от вече утвърдени в Европа лидери на отбора като Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови, следващите години изглеждаха доста светли като очаквания.

Стоичков потегли със 7 т. от 9 възможни на старта на световните квалификации, включително героично 2:2 в Загреб срещу много силните хървати. Но две загуби от Швеция ни оставиха зад борда на Мондиал 2006. Завършихме с 15 точки от 10 мача, далеч зад шведи и хървати (по 24) и мястото в баражите.

Легендарният номер 8 получи нов шанс, но си тръгна след петия мач от европейските квалификации, въпреки че нямахме загуба. Стартирахме с две ремита (и то срещу Румъния навън и Холандия у дома) и две победи, за да дойде 0:0 в София срещу Албания. Това бе краят на ерата "Стоичков". Станимир Стоилов за два мача и Димитър Пенев за останалите, довършиха квалификационната битка, в която финиширахме трети с 25 точки! Една не стигна за второ място и бараж, което и до днес в тези 15 г. е най-близкият ни пропуск до това поне да имаме втори шанс за класиране на голям форум.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Върнахме часовника" към Пламен Марков на старта на пресявките за Мондиал 2010, но още след третия мач го уволниха. И до днес не е много ясно защо... Три ремита на старта не бяха идеален вариант, но едното бе срещу актуалния шампион на планетата Италия... Мъри Стоилов стъпи на жаравата, поехме курс към финалите в ЮАР, но едно реми у дома с Ейре ни свали на земята. Ирландците отидоха на бараж с 18 т. ние останахме трети с 14, а Италия спечели групата с 24. Все още позитивно оценявахме, че "не сме толкова далеч".

Тогава обаче се отказа Бербатов. Преломен момент.

Квалификациите за Евро 2012 са мъчителен спомен. Последно място в групата с 5 т. от 8 мача, като Стоилов си тръгна още след втория - 0:1 у дома от Черна гора. Първият бе загубен с гръмкото 0:4 на "Уембли" от Англия.

Лотар Матеус пристигна с гръм и трясък, но... си тръгна без фанфари след няколко месеца, като дори не завърши квалификациите. Михаил Мадански го направи по тъжен начин, след като в София успя да ни бие и Уелс.

Деветката Любо Пенев пое нещата, обеща "отлепяне на ютията", която определено бе на дъното. Завърна се позитивното отношение към отбора, имаше и някакъв оптимизъм, но... всичко се оказа само импулс. Пенев опита да върне Бербатов в отбора, дори му прати повиквателна, въпреки че нападателят подчерта ясно, че не си е тръгнал заради този или онзи треньор. А заради хора над селекционера в йерархията, които си останаха същите при всеки от сменените наставници за тези 15 години.

В квалификациите за Мондиал 2014 останахме четвърти в групата, която бе изключително трудна. България събра 13 т., чехите имаха 15, Дания бе с 16, а Италия - с 22. Три точки ни разделиха от бараж, като интригата за нас приключи два кръга преди края, когато паднахме с 1:2 от Армения. Която всъщност завърши на пето място, пак с 13 т. Спорно е дали бяхме по-близо до второто място, или до дъното...

Снимка: LAP.bg

Пенев изкара близо 3 години начело, но бе уволнен след 1:1 у дома с Малта в квалификациите за Евро 2016. Със скандал, след като даде интервю пред Btv, в което нападна шефовете на футбола ни, обвинявайки директно Йордан Лечков и Емил Костадинов за това, че Бербатов не е в отбора.

Тук бе и вододелът като игрови ресурс - някъде до към 2014-а в тима имаше състезатели, които все пак бяха в силни европейски първенства и тимове от средна ръка. След това такива почти нямаме. Лидер на отбора би следвало да е Ивелин Попов, но... Да не говорим, че е изключителна рядкост да видим българин в груповата фаза на Шампионската лига в последните пет години.

Ивайло Петев го наследи, а в тези пресявки завършихме трети отзад напред и четвърти при нормален прочит на таблицата от 6 тима. С 11 точки от 10 мача и отрицателна голова разлика. При условие, че дори трето място ни даваше право на бараж! За него ни изпревари Норвегия...

Петев започна и следващия цикъл, но бързо-бързо сви знамената след едно измъчено 4:3 над Люксембург в София. И той влезе в съдебен спор с БФС за пари, както се случи с Пенев, Пламен Марков и Лотар Матеус преди него.

Петър Хубчев седна на "електрическия стол" във възможно най-трудния момент - преди гостувания на Франция и Швеция. Загубихме ги с общ резултат 1:7, а в квалификациите финиширахме четвърти от шест тима с 13 т.

В никакъв случай не бе позор, победихме у дома Холандия и Швеция, като първите днес са една от силите на континента, а вторите не бяхме били над половин век! Освен това, Хубчев реално бе водил отбора не от първия мач, така че най-малко можеше да получи упреци. Групата спечели Франция, която после стана и световен шампион в Русия 2018. Втори бяха шведите, които играха четвъртфинал. А трети - холандците, които се готвят това лято за финална четворка на Лигата на нациите. Безспорно това е най-трудната пресявка на националите в новия век.

Снимка: БТА

Хубчев поведе отбора към първо място в Лигата на нациите, но не успяхме в прекия дуел с Норвегия да удържим реми, а в Кипър загубихме шансове с друго такова.

Настоящите квалификации за Евро 2020 стартирахме с два равни мача (с Черна гора и Косово), а селекционерът сам си тръгна от 1 май.

Сега идва Балъков. Четвърти от четвъртите в света, който ще опита да промени съдбата на отбора (броим и Любо Пенев, той е част от онзи тим, макар да не игра на САЩ 94). За периода, откакто сложи край на кариерата си в националния като играч Краси, сменихме 11 треньори. Не се класирахме нито веднъж. Бяхме близо до баражи един път... и половина, да речем.

Записахме общо 28 победи, 25 равенства и 25 загуби в официални мачове. Статистика като на среден отбор. Не такъв, който има амбиции да се класира, не и от слабаците.

Средна работа.

Балъков днес влиза в националния в ситуация, която е на около една футболна галактика отдалеченост от онази, която остави, когато за последен път свали екипа през април 2003 г.

 

Снимка: Bulphoto