17-11-2017 20-11-2018

От Марков до Хубчев - десетилетие на обречени национални треньори

Неуспехи, негативизъм и напускане със скандал - това е равносметката за 10 години

17:00 | 26 април 2019 | Редактор : Динко Гоцев 7 2349 Снимка: БТА

Да кажем, че сме изненадани от решението на Петър Хубчев да си тръгне като селекционер на националния отбор, ще преувеличим.

Знаеше се от месеци, че нещо не е наред в отношенията треньор-отбор-ръководство на БФС. Ясно е, че водещ клуб у нас иска Хубчев да бъде новият му треньор от лятото. И се знае кой е този клуб - Левски.

Виж още Хубчев напуска националния отбор от 1 май и тръгва към Левски

Но случващото се около представителния отбор на България е все по-притеснително, като последното десетилетие спокойно може да бъде наречено Декадата на обречените.

Селекционер на националния - това звучи вече като работата, която със сигурност ти осигурява много стрес, негативи, малки проблясъци светлина и скандали с маститите ръководители на футбола ни.

Да започнем оттам, че се търси десети селекционер само за 14-те години, в които Борислав Михайлов и хората около него са начело на БФС. Десети за 14 години...

Христо Стоичков изкара близо 3 години (2004-2007), Станимир Стоилов води тима два пъти, Димитър Пенев бе временна идея след Стоичков, Пламен Марков бе начело само за три официални мача през 2008 г., Лотар Матеус дойде видя и не победи през 2010-11 г., Михаил Мадански запуши дупка за два двубоя.

Любослав Пенев и Ивайло Петев предхождаха ерата "Хубчев". Бившият защитник бе №9 в списъка.

И той си заминава, след като е подал молба договорът му да бъде прекратен от 1 май.

Марков сложи началото на Десетилетието на обречените.

Снимки: ПАВЛИН ДАСКАЛОВ

Изгониха го след 1:6 в контрола срещу Сърбия, въпреки че два месеца по-рано бе направил 0:0 с Италия. Ей така, просто не бил правилният човек. Той е последният, класирал ни за голям форум, да не забравяме (Евро 2004).

Тръгна си със скандал, критикува остро Михайлов и хората около него. Стигна се и до съд с БФС.

Снимка: Getty images

Матеус също бе "качен на самолета" след контрола - един мач в Беларус, за който по-добре да не отваряме дума. Тогава бе заварил празна съблекалня, докато давал интервюта отпред пред репортерите. Играчите си тръгнали, без даже да го изчакат. И той съдеше БФС за обезщетение, а и се разприказва за порядките във футбола ни, че и в книгата му фигурираме в две дебели глави.

Любо Пенев си тръгна след 1:1 у дома с Малта, а след това предприе такава атака срещу хора от Изпълкома, че и до днес не е ясно как се поглеждат, като и ако се видят някъде по улиците. Скандалите бяха огромни, а и там имаше съдебно дело, което наскоро завърши без успех за треньора.

Трима треньори - три пъти разделите с тях ставаха с адвокати и съдилища. За успехи на терена да не говорим, нямаше такива. Малки проблясъци при Пенев, но като цяло - от нулата да направиш единица е трудна работа.

Ивайло Петев наследи Пенев с огромно самочувствие и амбиция, но си тръгна през есента на 2016 г. след едно епохално 4:3 над Люксембург в София и току преди отборът ни да иде за 4 дни в гостувания на Франция и Швеция.

Снимка: LAP.bg

И с него не се размина без адвокати и искове. Той си плати с немалка сума за това, че прекрати договора - около три заплати. Толкова сега ще трябва да внесе и Хубчев, като може отново да има скандали по темата. Сумата не е малка - около 70 000 лева. Следващите работодатели на треньора може би ще я поемат, такава е обичайната практика във футбола.

Защо селекционерите не си тръгват спокойно и безшумно от работата с БФС? Къде е проблемът? И кой ще е следващият?

От тази работа всеки разумен човек в бранша вероятно ще бяга.

Съгласете се - едната заплата не ти компенсира негативизма, стреса и месомелачката от лоши резултати и къртовска работа залудо, в каквото изглежда да се е превърнала тази да си национален треньор.

Прокраднаха се вече мнения, че отношенията с някои негови бивши съотборници, сега ръководители в БФС, са сред основните причини за напускането на Хубчев. Имената са същите, споменавани от Марков, Матеус, Пенев, Петев... Та, може би е редно да се замислим: Къде точно е заровено кучето?

Под селекционерската грейка, която я носиха вече петима различни треньори с репутация за последното десетилетие, или от другата страна на барикадата?

И, апропо - до мачовете с Чехия и Косово ще остава един месец, когато БФС заработи отново на 7 май (хората празнуват сега). Треньор нямаме.

А ако в тези мачове не бъдат спечелени поне 3-4 точки, и тази квалификация можем спокойно да я добавим в графата "минало лесно забравимо".