От Марков до Хубчев - десетилетие на обречени национални треньори
Неуспехи, негативизъм и напускане със скандал - това е равносметката за 10 години
Да кажем, че сме изненадани от решението на Петър Хубчев да си тръгне като селекционер на националния отбор, ще преувеличим.
Знаеше се от месеци, че нещо не е наред в отношенията треньор-отбор-ръководство на БФС. Ясно е, че водещ клуб у нас иска Хубчев да бъде новият му треньор от лятото. И се знае кой е този клуб - Левски.
Но случващото се около представителния отбор на България е все по-притеснително, като последното десетилетие спокойно може да бъде наречено Декадата на обречените.
Селекционер на националния - това звучи вече като работата, която със сигурност ти осигурява много стрес, негативи, малки проблясъци светлина и скандали с маститите ръководители на футбола ни.
Да започнем оттам, че се търси десети селекционер само за 14-те години, в които Борислав Михайлов и хората около него са начело на БФС. Десети за 14 години...
Христо Стоичков изкара близо 3 години (2004-2007), Станимир Стоилов води тима два пъти, Димитър Пенев бе временна идея след Стоичков, Пламен Марков бе начело само за три официални мача през 2008 г., Лотар Матеус дойде видя и не победи през 2010-11 г., Михаил Мадански запуши дупка за два двубоя.
Любослав Пенев и Ивайло Петев предхождаха ерата "Хубчев". Бившият защитник бе №9 в списъка.
И той си заминава, след като е подал молба договорът му да бъде прекратен от 1 май.
Марков сложи началото на Десетилетието на обречените.
Изгониха го след 1:6 в контрола срещу Сърбия, въпреки че два месеца по-рано бе направил 0:0 с Италия. Ей така, просто не бил правилният човек. Той е последният, класирал ни за голям форум, да не забравяме (Евро 2004).
Тръгна си със скандал, критикува остро Михайлов и хората около него. Стигна се и до съд с БФС.
Матеус също бе "качен на самолета" след контрола - един мач в Беларус, за който по-добре да не отваряме дума. Тогава бе заварил празна съблекалня, докато давал интервюта отпред пред репортерите. Играчите си тръгнали, без даже да го изчакат. И той съдеше БФС за обезщетение, а и се разприказва за порядките във футбола ни, че и в книгата му фигурираме в две дебели глави.
Любо Пенев си тръгна след 1:1 у дома с Малта, а след това предприе такава атака срещу хора от Изпълкома, че и до днес не е ясно как се поглеждат, като и ако се видят някъде по улиците. Скандалите бяха огромни, а и там имаше съдебно дело, което наскоро завърши без успех за треньора.
Трима треньори - три пъти разделите с тях ставаха с адвокати и съдилища. За успехи на терена да не говорим, нямаше такива. Малки проблясъци при Пенев, но като цяло - от нулата да направиш единица е трудна работа.
Ивайло Петев наследи Пенев с огромно самочувствие и амбиция, но си тръгна през есента на 2016 г. след едно епохално 4:3 над Люксембург в София и току преди отборът ни да иде за 4 дни в гостувания на Франция и Швеция.
И с него не се размина без адвокати и искове. Той си плати с немалка сума за това, че прекрати договора - около три заплати. Толкова сега ще трябва да внесе и Хубчев, като може отново да има скандали по темата. Сумата не е малка - около 70 000 лева. Следващите работодатели на треньора може би ще я поемат, такава е обичайната практика във футбола.
Защо селекционерите не си тръгват спокойно и безшумно от работата с БФС? Къде е проблемът? И кой ще е следващият?
От тази работа всеки разумен човек в бранша вероятно ще бяга.
Съгласете се - едната заплата не ти компенсира негативизма, стреса и месомелачката от лоши резултати и къртовска работа залудо, в каквото изглежда да се е превърнала тази да си национален треньор.
Прокраднаха се вече мнения, че отношенията с някои негови бивши съотборници, сега ръководители в БФС, са сред основните причини за напускането на Хубчев. Имената са същите, споменавани от Марков, Матеус, Пенев, Петев... Та, може би е редно да се замислим: Къде точно е заровено кучето?
Под селекционерската грейка, която я носиха вече петима различни треньори с репутация за последното десетилетие, или от другата страна на барикадата?
И, апропо - до мачовете с Чехия и Косово ще остава един месец, когато БФС заработи отново на 7 май (хората празнуват сега). Треньор нямаме.
А ако в тези мачове не бъдат спечелени поне 3-4 точки, и тази квалификация можем спокойно да я добавим в графата "минало лесно забравимо".