Модерната история на Детройт е тъжна. В началото на 60-те години на ХХ век в САЩ няма по-богат град, а през 2013 година нещата са на противположния полюс. "Няма" отново фигурира в изречение за Детройт, но този път няма по-голям банкрут в американската история, породен най-вече от западането на местната индустрия, произвеждаща автомобили. Всичко отива по дяволите. Но тогава отново се появява един стар познайник, съживявал не една и две общности в тежки времена.

Футболът.

Някои части на най-населеното място в щата Мичиган приличат на сцена от филм за края на света, включително красивата централна гара (която в момента претърпява реставрация). Стадион "Кийуърт" е едно от зданията, поели по сходен на гарата път - през 2015 година буквално се разпада.

Но сега нещата са различно. Стадионът е реновиран, на него редовно се играят мачове, а Футболен Клуб Детройт е един от светлите лъчи, пробиващи злокобния мрак, надвиснал над града години наред.

"Никога не съм виждал нещо подобно. Това е уникален футболен клуб. Манталитетът е такъв - Детройт срещу всички останали", разказва Тревър Джеймс, който е бивш играч на Ипсуич и понастоящем треньор на отбора. А той е виждал много, наистина много неща.

През 90-те години е основна фигура за скаутинга на сър Боби Робсън, който е селекционер на Англия, а после легендарната фигура му дава друга задача, вече като част от Барселона - да гледа един бразилски младок, носещ името Роналдо, преди трансфера му в Испания. Списъкът е дълъг - Тревър е тренирал дори Род Стюарт и редица други звезди от шоубизнеса в отбора на чуждестранни популярни личности, наричащи Калифорния свой дом. 

Началото е трудно. Всяко начало е трудно, нали така? Клубът е основан през 2012 година и първоначално играе в националната аматьорска лига. Идеята на петимата местни, които давата началото, наистина е достойна за уважение. Искат да възстановят гражданската си общност посредством футбол.

И успяват. Постепенно, с много труд, отдаденост и обич. Миналата година хиляди граждани участват в събирането на почти $750 000, които отиват за ремонт на стадиона. Отборът на Детройт вече е в трета дивизия на американския футбол. И гордо се зове "професионалният футболен клуб на Детройт".

"Ако Детройт е мъртъв град, то тогава ние ще бъдем живите мъртви. Идеята ни е да превръщаме критиката в нещо, което не може да ни нарани. Искаме да покажем на всички, че тук все още се случва нещо", разказва един от най-големите фенове на Сити - Дион ДиДженаро.

Ултрасите на отбора (да, наистина има ултраси в трета дивизия на американския футбол) мразят две неща. Първото е щата Охайо - поради фирмена шега, която няма как да бъде разбрана от останалите. Второто е омразата.

А това, което е важно за феновете, моментално става важно и за клуба. Клуб, който няма собственик за милиардер, разчита на продадените билети за доста голяма част от финансирането си и не се страхува да застане зад дадена кауза.

Малкият отбор, който вдига голям шум. Макар по думите на един от шефовете да "дава работа на точно толкова хора, колкото и един средностатистически голям ресторант".

Във ФК Детройт няма расизъм. Няма хомофобия. Няма омраза. Освен към Охайо и омразата, разбира се.

Фенове и ръководители сами създават множество инициативи, с които да помагат на Детройт. На местните училища. На хората в нужда, защото такива има в изобилие. Клубът е различен. И се е превърнал в нещо като култ дори за други фенове на отбори от ниските дивизии в САЩ.

През 2016 година се заговаря за появата на клуб от МЛС в града, което би означавало край за романтичния отбор на феновете. Но нещо подобно така и не се случва, а приказката продължава.

ФК Детройт е най-чистото явление в града, поне от футболна гледна точка, след като през годините има няколко неуспешни проекта, свързани с най-популярната в световен, но не и местен мащаб игра.

Стъпка по стъпка, бавно и славно, Детройт се изкачва нагоре. Този сезон е и първият за отбора в професионалния спорт. Но е прекъснат след само един мач. Пандемията от коронавирус удря и тук, но както всички знаем, това е временно.

Кризата е налице. Основателите на клуба теглят заеми, за да поддържат отбора жив, ипотекирайки собствените си домове. И както самите те казват - правят го за Детройт. И жителите му.

"Целта ни е винаги да бъдем отборът на Детройт. Да имаме клуб, който кореспондира на местната общност", обяснява един от създателите - Шон Ман.

Пандемията може да е осуетила временно пътешествието на Футболен Клуб Детройт, но след нейния край едно е сигурно - отново ще се вдигне много шум.