Отбор от победоносци с име Георги
Треньорът Георги Василев за 11 големи в родния футбол с това име
Навръх Гергьовден, празникът на хората с победоносно име, Дир.бг ви представя идеален отбор от големи фигури с име Георги.
Нямаме претенции да е подреден изрядно и "в схема", нито - това да са най-добрите 11 с това име в историята на футбола ни.
Треньорът им е Георги Василев, шампион с три отбора у нас - "Етър", "Левски" и ЦСКА. Именно той ще ви представи играчите в този свой "отбор", който никога няма как да видим заедно на терена.
Георги Найденов, вратар (роден 1931 г., починал 1970 г.)
Осем пъти шампион с ЦСКА, пазил на България на два Мондиала (1962, 1966).
Василев: Като дете си го спомням, гледал съм го на един мач на стадион "Васил Левски". Баща ми успя да вземе билети някак, а играеха "Левски" и ЦСКА. Беше много емоционално, стадионът беше пълен, то по това време всички мачове бяха на пълни трибуни. Мачът завърши 3:2 за ЦСКА с Найденов на вратата, а герой стана Иван Колев.
Беше самоотвержен, разумен, а за разлика от много вратари - беше спокоен и уравновесен.
Георги Димитров-Джеки е на път да вдигне поредния трофей с ЦСКА. Снимка: ИВАН ГРИГОРОВ
Георги Димитров-Джеки (роден 1959 г.)
Пет пъти шампион с ЦСКА, капитан на "червените" и националния отбор.
Василев: Бях му треньор в националния отбор, тъй като за един период преди Световното първенство в Мексико бях помощник на Иван Вуцов.
Кариерата му беше изключително силна, срещал съм го на терена като футболист още в първите му години в Стара Загора, но го познавам най-вече от престоя в националния отбор.
Джеки е личност, която като играч имаше независимост, самостоятелност, силен характер и беше силен футболист. Отличаваше се със самочувствие, отговарящо на качествата му. Знаеше да играе футбол и не само в защита.
Сега слушам негови изказвания, той остава верен на ЦСКА и това личи дори от критиките му.
Гошо Гинчев (роден 1969 г.)
Три пъти шампион с "Левски", играе за България на Мондиал 1998.
Василев: Хубави години, шампионските ми години в "Левски" са свързани с неговото име. Помня мачовете срещу "Вердер" в Шампионската лига. В София от 0:2 стигнахме до 2:2, а той вкара гол.
Имаме и неприятен спомен от реванша, когато се чувствахме уверени, че можем да ги елиминираме, но той направи едно нарушение при контраатака за тях и получи втори жълт картон.
Комплексен футболист, играеше и като опорен халф. Дисциплиниран и сериозен като играч.
Георги Марков с най-важния гол в живота му - във вратата на Англия. Снимка: GETTY IMAGES
Георги Марков (роден 1972 г., починал 2018 г.)
Два пъти шампион с "Левски", играл на Евро 2004.
Василев: Бог да го прости и него, отиде си млад. Работил съм с Гошо и в "Локо", и в "Левски". Интересен играч, емоционален, неслучайно си носи специфичен епитет към него. Играеше най-често като защитник, започна обаче като нападател и това му помагаше нататък в кариерата. Беше на "ти" с футбола, решаваше ситуациите във всяка зона.
Георги Йорданов - Ламята (роден 1954 г.)
Шампион с "Левски" и ЦСКА, играл за България на Мондиал 1986.
Василев: О-хооо, Гошо Йорданов! И с него е свързана моята професионална съдба. Беше през 1997-а, ЦСКА набра скорост в един момент и на полусезона бяхме лидери, когато отидохме на подготовка в Гранд-хотел "Варна". Една вечер в 18 часа директорът на клуба Боби Станков дойде неприятно изненадан - максимално бързо плеймейкърът ни Костадин Видолов трябваше да замине за "Бурса", за да направи трансфер. Аз също бях разочаован.
За късмет се оказа, че Гошо Йорданов е свободен, а за него получих съвет от приятел. Действахме на пожар и дойде. Изключително силен организатор, мотиватор, имам доста футболни истории с него. Изключително бях доволен че го взехме и се оказа, че той е с голям принос за титлата и купата, които спечелихме в онази година.
Георги Йорданов-Ламята изпълнява пряк свободен удар с екипа на "Левски". Снимка: ИВАН ГРИГОРОВ
Снимка: Иван ГригоровГеорги Соколов - Соколето (роден 1942 г., починал 2002 г.)
Два пъти шампион с "Левски", наричан Българският Гаринча, един от най-обичаните играчи на "сините".
Василев: Спомням си един мач, в който играех в юношеския национален отбор. Беше на стадион "Васил Левски" контрола с мъжете, с първия отбор на България, тогава воден от Витлачил. Участваха и Гунди, Христо Илиев, много големи футболисти.
Соколов също беше там.
Мога да го опиша като изключително силен физически, не се подаваше на малтретиране от защитниците. Като го ритаха сякаш му ставаше приятно! Заиграваше още по-добре. Импровизатор беше, просто различен играч.
Георги Денев - Комитата (роден 1950 г.)
Пет пъти шампион на България с ЦСКА, играе за България на Мондиал 1974.
На основната снимка е срещу Франц Бекенбауер и Паул Брайтнер в мач България - Германия.
Василев: Имаше един период, в който ЦСКА бе изключително зависим от играта му. Денев бе особен играч, не се набиваше на очи с габарити и физика, но имаше специфична хитрост, елегантност и техника.
Викаха му още и Кучето, защото имаше стръв към вратата, решаваше мачове с головете си.
Георги Попов - Тумби (роден 1944 г.)
Шампион с "Ботев", играл на Мондиал 1970 г.
Василев: Когато се сещам за Аспарухов и Соколов, се сещам и за Попов, за Тумбето. Такъв стил на игра рядко може да се види днес. "Ботев" имаше в тяхно лице, на него и на Дерменджиев, невероятни играчи на фланга.
Не можеш да му вземеш топката без фаул, а скоростта му бе пословична. И то не маратонско бягане, а спринт, реакция, скорост на къса дистанция. Технически беше невероятен.
Георги Славков - Бенкса (роден 1958 г. - починал 2014 г.)
Два пъти шампион с ЦСКА, носител на "Златна обувка" на Европа с "Ботев".
Василев: И за него първо да кажа - Бог да го прости! Доста станаха в този отбор... Комплексен, разнообразен, попълваше различни позиции в атака. Стигаше до голове, беше най-силен в реализацията.
Като човек беше много класен, в него нямаше злоба и завист, а на терена играеше футбол за удоволствие и се наслаждаваше на играта.
Георги Аспарухов - Гунди (роден 1943 г. - починал 1971 г.)
Три пъти шампион с "Левски", играе на три Световни първенства за България. Най-голямата "синя" легенда, стадионът на клуба носи неговото име.
Василев: Две думи - поклон и уважение. Това е идол за нашия футбол, всички го признават. Не само беше класен играч, той беше класа като човек.
От него се излъчваше доброта, имаше Христово излъчване. Усмивката му е пословична, осанката...
Пътят му не бе лек във футбола, игра в "Ботев", върна се в "Левски" и стигна върха на футболните възможности като централен нападател. Ние се класирахме на световно първенство с неговите голове. Отиграванията му с крака и глава бяха невероятни, страхотен футболист.
Остава и днес в съзнанието на хората с душевност, човешка сила, обаяние.
Георги Пачеджиев - Чугуна (роден 1916 г. - починал 2005 г.)
Три пъти шампион като играч (със "Спортклуб" и "Левски"), носител на Купата на България като треньор, национал и селекционер на България.
Василев: И с него ме е срещала съдбата във футбола - бил ми е треньор в националния юношески отбор. Не го помня като футболист. Но впечатленията ми от периода като треньор са за човек, който е изключително интелигентен и прецизен. Излъчваше респект, налагаше го не с приказки, а с поведението си.
Отборът е събран от радзлични поколения, от различно време. Ако можеше с магията на някаква машина на времето да ги съберем... страхотен отбор би бил.
Хубаво е, че опитахме точно на Гергьовден. Това е страхотен празник, а името Георги предполага да си победител.
Такова ни е призванието.
Георги Василев с помощника му Георги Цветков и спортния директор Андрей Желязков от времето в "Левски". Снимка: ИВАН ГРИГОРОВ
Снимка: Иван Григоров