На 13 юли 1994-а целокупният български народ се събуди с мисълта, че е на няколко часа от поредното улично празненство - този път по повод достигането на финал на световно първенство. Някак необяснимо усещането, че Италия няма как да спре необратимото, след като сме победили шампиона Германия, се бе вселило у хората.
А говорим за футболна нация, чиято традиция на Мондиали всъщност се изразяваше в това, че 20-ина дни по-рано, тя все още нямаше победа на този форум в историята си.
Увереността, че България ще бие Италия на полуфинала на "Джайънтс Стейдиъм" струеше отвсякъде. Най-вече от Щатите, където отборът бе изключително убеден в силите си.
Победил Гърция, Аржентина, Мексико и Германия в рамките на 15 дни, вкарвайки девет гола при само два допуснати, този тим нямаше притеснения. Отпразнували набързо рождените дни на Йордан Лечков (9 юли), успеха над световния шампион на 10-и и още един рожденик - Димитър Пенев (12 юли), нашите гледаха към полуфинала с огромно самочувствие.
"Бях уверен, че ще победим - призна преди няколко дни пред Dir.bg Цанко Цветанов. - Имаше някакво вътрешно усещане в отбора още от мача с Мексико, че сме готово за нещо голямо. За съжаление срещу италианците не успяхме".
Същото впечатление има и Бончо Генчев, който сподели своите спомени от онова първенство. И той разказа за увереност в лагера ни - и преди сблъсъка с Германия, и преди този с Италия.
И докато у нас се пишеше за предстоящата разправа с трети отбор - шампион (след Аржентина и Германия), в Италия цареше притеснения. Критиките към селекционера Ариго Саки не спираха през цялото първенство, а терминът "зависими от Баджо" бе неизменна част от статиите около Мондиала.
Роберто Баджо, наричан Божествената опашчица, бе качил отбора на плещите си като някакъв колос и го носеше към финала.
Всъщност, Италия се класира за елиминациите доста по-трудно от България - с четири точки и два вкарани гола срещу Ейре (0:1), Норвегия (1:0) и Мексико (1:1). Куриозно, трябваше да се срещнем още на осминафинал с "адзурите", след като Наско Сираков вкара в добавеното време за 2:0 над Аржентина и за момент оглавихме групата. Но 60 секунди след това на другия мач, Даниел Амокачи заби за Нигерия срещу Гърция и африканците ни изпревариха, за да отидат те срещу Италия, а ние да минем в потока с Мексико.
Италия би Нигерия с продължения, уникален късмет и... Баджо. Опашчицата изравни в 89-ата минута, след като цял мач европейците се задъхваха срещу мощта и техниката на нигерийците. В 101-вата минута от доста спорна дузпа, пак Баджо направи 2:1.
Срещу Испания на четвъртфинала и двата гола пак бяха на Баджо, макар и двама различни с това име. Дино Баджо откри, Хосе Каминеро изравни, а 120 секунди преди края Робето Баджо нанесе решаващия удар - 2:1.
И така, преди полуфинала, това бе опасността за нас.
В Ню Йорк Божествената опашчица пак вилня - вкара ни два гола до 25-ата минута. Петте му гола в елиминациите изведоха Италия до финала. Върнахме попадение чрез Стоичков от дузпа в края на полувремето, което пък бе шесто за него на Мондиала.
През второто полувреме българите търсиха изравняване, а италианците се браниха, вече видимо уморени. В средата на тази втора част дойде и моментът, който и до днес остава марков за мача.
Емил Костадинов изпревари Алесандро Костакурта на фланга, бутна топката към наказателното поле край крака му, а бранителят спря с ръка.
Очевидно нарушение, а страничният съдия бе само на 7-8 метра.
Нямаше втора дузпа за България. Не дойде и изравнителен гол.
"Един френски нещастник ни отне мечтата", каза Стоичков след мача, а думите му бяха цитирани по целия свят.
Кой е той? Кой е този Жоел Киню, който ръководеше двубоя, даде една дузпа за нас, но не посмя да отсъди и втора?
Уважаван по това време за смелото си ръководене на мачове, Киню свири осмия си мач на Мондиал в Ню Йорк в онзи ден. И последен.
През 1986-а той влезе в историята, като изгони в 50-ата секунда уругваеца Хосе Батиста в мача срещу Шотландия. Рекорд, който не е, а и вероятно никога няма да бъде подобрен.
През 1990-а свири два мача на Италия - 2:0 срещу Чехословакия и 2:1 над Англия в двубоя за трето място. А бе рефер и на прочутия Аржентина - Бразилия 1:0 на същото световно, спечелен от тайфата на Марадона с късен гол.
Киню, заклеймяван и до днес при всяка възможност от Стоичков, куриозно е ръководил два от най-паметните мачове, изградили култовия статут на Ицо във футбола.
През 1991-ва той е рефер на реванша от полуфиналите в Купата на купите, когато Барселона елиминира Ювентус с 3:1. Стоичков блести с два гола и класира отбора на финала.
Три години по-късно, месеци след скандала в Ню Йорк срещу италианците, френският съдия отново е на "Камп Ноу" и пак сочи центъра два пъти след удари на Камата - 4:0 над Манчестър Юнайтед в незабравим мач.
Но ние ще си го помним с ръката на Костакурта. "Небожия", както я нарекоха дори италианските вестници. Аналогията бе с Божията ръка на Марадона 8 години по-рано в Мексико. Не ни топли, че е хубава игра на думи.
Години по-късно защитникът на Милан си призна нарушението, намигайки хитро в едно предаване по телевизия RAI. Не че имаше нужда, то от всяко повторение на ситуацията е явно. И това не ни топли.
Киню остава големият грешник за всеки българин от онзи ден, въпреки че - обективно погледнато - отборът ни допусна срив в средата на първото полувреме, който му струва загубата.
Ако след почивката бяхме влезли с аванс или при равенство, уморените италианци нямаше да имат сили да ни спрат. Гледките на падналите със схващания техни играчи, вдигани от нашите, които бързаха да се поднови играта, също са запечатани в съзнанието.
Но се наредиха, водени от стратега Саки, браниха вратата и ни спряха.
Само още един детайл за съдията, който сякаш е добавен от сценарист с ужасно чувство за хумор.
Киню е роден на 17 ноември 1950 г.
Какво от това, ще кажете... На 17 ноември 1993 г. той вероятно е седял около масата със семейство и приятели, празнуващ и чакащ десерта на купона - Франция да си подпечата класирането за Мондиала. Е, вечерта му отиде на кино, когато Костадинов вкара двата си гола на "Парк де Пренс", насред родния на Киню Париж, за да ги изхвърли от световното.
Теорията на конспирацията ни задължава да го споменем като детайл.
Фактите са, че в онзи полуфинал на 13 юли не стигна малко. Една-две ситуации, които за тях се получиха, за нас - не, Баджо в идеалната му форма, докато имаше сили, както и едно лошо съдийско решение...
И това беше. Вместо на финал, отидохме в мача за трето място.
Мечтата за битка за титла умря около три дни, след като се беше родила с великата победа над Германия.
Статистика
13 юли 1994 г., Ню Йорк - България - Италия 1:2
0:1 Р. Баджо (21), 0:2 Р. Баджо (25), 1:2 Стоичков (45-дузпа)
България: Михайлов, Киряков, Тр. Иванов, Хубчев, Цветанов, Янков, Лечков, Балъков, Костадинов (Ив. Йорданов), Стоичков (Генчев), Сираков.
Италия: Палиука, Бенариво, Костакурта, Малдини, Муси, Албертини, Д. Баджо (Конте), Берти, Донадони, Р. Баджо (Синьори), Казираги.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}