Ако днес чуете за град Торино и футбол в едно изречение - обзалагаме се, ще се сетите за "Ювентус".

Но играта в града има своята митология, обляна не само в черното и бялото на машината, която диктува модата в Италия от години.

На днешния 4 май, когато у нас свеждаме глави пред загиналия в катастрофа идол Георги Аспарухов-Гунди, този град също си спомня с навлажнени очи за трагедия.

Преди 69 години край Торино, на хълма Суперга, си отиде най-големият клубен тим, който Италия е виждала. Тези думи нито са пресилени, нито са случайни. Казват ги всички, следили калчото от периода след Втората световна война.

Embed from Getty Images

"Гранде Торино" - няма по-добри от тях.

Клубът "Торино" е създаден преди 112 години, а градът, заедно с Генуа, е пионер на футбола в Италия изобщо.

"Торо" трупа слава на митичния "Стадио Филаделфия", който клубът напусна през 1958 г. Особено силен е тимът през 40-те, когато печели пет поредни титли, преди да дойде трагедията

Датата е 4 май 1949 г., а онзи проклет самолет Fiat G-212 се удря зловещо в стената на Базиликата на хълма Суперга. Отива си изключителен отбор, който дава 8-9 от титулярите на националния отбор.

Полетът е на връщане от Лисабон, където "Торино" е претърпял една от малкото си загуби - в контрола от "Бенфика" с 3:4. Катастрофата става в късния следобед, а всички 31 пътници на борда загиват на място.

В онези времена няма светкавично реагиращи медии, но новината се разпространява още същата вечер в града. Пламъците се виждат отдалеч.

Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Цяла нощ хора от Торино се катерят на хълма, за да помагат в опитите да бъде спасен някой.

Гледките, според описани в книги истории от очевидци, са били потресаващи. Градът пъпли по хълма Суперга, за да извади жив някой от героите си. Не успява.

На следващата сутрин е извикан Виторио Поцо, националният треньор на Италия, за да разпознае жертвите - общо 18 играчи и ръководството.

Загиват футболистите Валерио Бачигалупо, Алдо и Дино Баларин, Емиле Бонджоми, Еусебио Кастилиано, Рубенс Фалдини, Джулиелмо Габето, Ружеро Грава, Джузепе Гресар, Ецио Лоик, Вирджилио Маросо, Данило Мартели, Валентино Мацола, Ромео Менти, Пиеро Оперто, Франко Осола, Марио Ригамонти и Жулиус Шуберт.

На деветима от тях из Италия са кръстени стадиони. На места като Виченца, Венеция, Верона... Хората от страната ги обичат, те са символ на истински атакуващ и мощен футбол.

Загиват и треньорите им - Лесли Ливсли (англичанин) и унгарският евреин Ерни Ербщайн, архитект на този суперотбор. Той по чудо е оцелял в ужасите на Втората световна война и Холокоста, но... Съдбата избира да си отиде в пламъците на Суперга с останалите - с отбора, който е създал.

Журналисти, екипаж, служители на клуба... Всички 31 са мъртви.

Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

По улиците на Торино се изсипват над милион души за погребенията.

Идват от цялата страна, от Швейцария, Австрия и Франция. Пътуват с дни.

Историята на великия гранатено червен отбор не свършва така. До края на първенството 1948-49 г. остават четири кръга. "Торо" води с 4 точки пред "Интер", но... няма отбор. Играе с юноши и резервен състав, събран набързо.

Федерацията обявява, че отборът е шампион, но клубът отказва - иска кръговете да се доиграят и всичко да е коректно.

Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Печели и четирите си двубоя, въпреки състава. В знак на уважение противниците - "Фиорентина", "Сампдория", "Палермо" и "Дженоа", също пускат юношески формации в тези мачове. "Интер", който гони "Торино" за титлата, няма нищо против. Респектът е огромен.

Последният шампионатен мач на големия тим преди смъртта е бил именно на "Сан Сиро" - 0:0 с "Интер" на 30 април. В Торино претендентът е разбит с 4:1 по-рано през сезона.

Това е историята на "Гранде Торино".

И днес базиликата - скромна и потънала в зеленина на хълма, е покрита с флагчета, снимки и фланелки в цвета на отбора. Фотосите на онези от златния отбор са там, където останаха и телата им.

Градът има своята голяма болка и любов.

Embed from Getty Images