Провалът на футболна Белгия - конфликти между играчите, липса на лидер и езикова бариера
Историята отвътре след разочароващото отпадане на Мондиала в Катар
Отпадането на белгийския национален отбор в груповата фаза на световното първенство бе счетено за една от големите изненади до момента на шампионата заедно с това на Германия и Испания.
Провалът на златното белгийско поколение в неговия състезателен край обаче си има своето обяснение и история, която започва далеч преди началото на кратката авантюра в Катар.
Селекционерът Роберто Мартинес пое отбора през 2016-а и в ранния период на неговата работа, му дойде една идея. Хората не спираха да му казват, че езиковата бариера е голям проблем в националния отбор, защото половината говорят фламандски, а другата половина френски. Мартинес имаше на помощ полиглоти като Тибо Куртоа, Венсан Компани и Ромелу Лукаку, които лесно могат да правят връзката между двата езика и да са лепилото на групата.
Мартинес обаче реши английският да е основният език, на който ще се говори в тази съблекалня. Той е каталунец и говори свободно английски, но не френски и фламандски. Това не пречеше на играчите, като те се приспособиха лесно, но идват ли проблемите, се наблюдава разделение в състава.
На световното първенство преди 4 години в Русия белгийската селекция бе сплотена и резултати се видяха. И тогава се наблюдава, че някои от играчите говорят на родните си езици, но това не пречеше тимът да стигне полуфинал и след това да стане трети в света.
В Катар белгийците с много късмет победиха Канада с 1:0 преди да дойде загубата от Мароко с 1:2 и равенството 0:0 срещу Хърватия. Съставът отлеята към студен Брюксел в събота през нощта, но някои от играчите си уредиха алтернативен полет към Англия и други места. Ситуацията е хаотична, както би се предполагало след отказването на националния отбор на фигури като Еден Азар, Тоби Алдервейрелд, Ян Вертонген и Аксел Витцел.
Един от най-тъжните в белгийския лагер е Ромелу Лукаку, който можеше да вкара четири гола срещу хърватите и да класира своя отбор, но пропусна чисти положения. Напускайки терена той в ярост удари резервната скамейка. Отпадането на Белгия обаче се дължеше и на много други фактори, които датират далеч преди заминаването към Катар.
Някои от играчите са били разочаровани, че за Мартинес това е последният турнир начело, а други са смятали, че отдавна е трябвало да си тръгне. Обвиняват го за неуспешното подмладяване на отбора, след като стана ясно, че златната генерация започва да избледнява.
Пример за кризата в Белгия е избора за тренировъчен лагер в Катар. Докато повечето отбори избраха да са на 25 километра от доха на източното крайбрежие, Мартинес и хората му предпочетоха да са на 150 километра, на плажа Салва , който е на югозападния бряг на полустрова. Лагерът притежава всичко, което е необходимо на играчите, а луксозният им хотел е до плажа. Някои от футболистите обаче не са доволни, защото се чувстват изолирани от семействата си, които са дошли да ги гледат.
Преди началото на турнира е насрочен "семеен ден", който се пада да е след мача с Мароко. В него семействата са поканени да посетят хотела на плаж Салва и играчите да се позабавляват. Подобно нещо се случва на Мондиала в Русия, но не и сега. Семействата пристигат в мрачна атмосфера след загубата от мароканците. Роднините са наясно с обстановката в отбора и с разправиите след поражението. Играчите се обвиняват помежду си и това превръща срещата в конфузни няколко часа.
Източници близки до отбора уточняват, че неловката атмосфера я е имало още преди началото на световното. Някои от играчите са смятали, че семействата им трябва да бъдат разположени в близост до хотела, независимо дали могат да ги виждат. Мартинес обаче е бил категоричен, че възпитаниците му трябва да са изолирани и да мислят само за футбол. Те дори се обръщат към футболната федерация, но получават отказ.
Белгия се отличаваше със своя доминантен футбол и висока преса, но постепенно изгуби способността си да надиграва съперниците. Мартинес се принуди да мине към контраатакуващ стил, за да компенсира слабостите. Де Бройне умее да пресира, но Азар и Лукаку нямат физическите възможности и това постепенно се превръща в голям проблем.
Мартинес получава критики за това, че е прекалено лоялен към Азар. Резервата в Реал Мадрид не направи нищо в първите два мача от световното, а за третия селекционерът го остави на скамейката с уточнението, че иска да го опази от контузия. Нападателят вкара три гола и направи две асистенции на Мондиала в Русия, но в Катар беше напълно невидим. В последните си 21 мача за Белгия той има само един вкаран гол. Въпреки това той бе избран за капитан и започна като титуляр срещу Мароко, въпреки че в отбора са на мнението, че това не е трябвало да се случва. Вместо него е трябвало да стартира Леандро Тросард или Жереми Доку.
Към Лукаку критиките не са толкова големи, защото той бе на косъм от това да пропусне първенството заради контузия. Влезе като резерва срещу Мароко без никакъв ефект, а срещу Хърватия липсата му на свежест доведе до изумителни пропуски. Дори за неговите стандарти!
Няма как да не бъде споменат и Кевин де Бройне. Преди шампионата голямата звезда на белгийците каза категорично, че тимът няма как да стане световен шампион и че големият им шанс е бил преди четири години. "Имаме добър отбор, но застаряващ. Загубихме някои ключови играчите. Имаме добри нови футболисти, но те не са на нивото на тези през 2018-а", каза тогава за "Гардиън" играчът на Манчестър Сити.
Само в няколко думи Де Бройне омаловажи качествата на по-възрастните в тима - Ян Вертонген, Тоби Алдервейрелд и Аксел Витцел. Освен това уточни, че "добрите" млади играчи, не са чак толкова добри - Амаду Онана, Юри Тилеманс, Леандро Тросард и т.н.
Много хора около белгийския отбор биха се съгласили с това становище, но в никакъв случай не бе полезно то да бъде изказвано публично. След провала срещу Белгия френското издание "Екип" публикува разкрития за скандал в съблекалнята на отбора между Де Бройне и Вертонген. Не е ясно колко експлозивен е бил всъщност той, но със сигурност го е имало. В съблекалнята на белгийците са зрели много конфликти в последните години и е липсвала лидерската фигура на Венсан Компани. Или иначе казано - силните характери е нямало от кого да бъдат обединени в една кауза.
Преди време бившият национал Раджа Наинголан разкри, че в белгийския отбори ма твърде много индивидуалности. След това той беше махнат от състава от селекционера Мартинес.
Надеждите на белгийците остават за Евро 2024 и Мондиал 2026. Въпреки избледняването на златната генерация, съставът разполага с вълнуващи млади играчи, най-вече в атака, които могат да донесат нова искра.