Отпадането на белгийския национален отбор в груповата фаза на световното първенство бе счетено за една от големите изненади до момента на шампионата заедно с това на Германия и Испания.

Провалът на златното белгийско поколение в неговия състезателен край обаче си има своето обяснение и история, която започва далеч преди началото на кратката авантюра в Катар.

Селекционерът Роберто Мартинес пое отбора през 2016-а и в ранния период на неговата работа, му дойде една идея. Хората не спираха да му казват, че езиковата бариера е голям проблем в националния отбор, защото половината говорят фламандски, а другата половина френски. Мартинес имаше на помощ полиглоти като Тибо Куртоа, Венсан Компани и Ромелу Лукаку, които лесно могат да правят връзката между двата езика и да са лепилото на групата.

Мартинес обаче реши английският да е основният език, на който ще се говори в тази съблекалня. Той е каталунец и говори свободно английски, но не френски и фламандски. Това не пречеше на играчите, като те се приспособиха лесно, но идват ли проблемите, се наблюдава разделение в състава.

На световното първенство преди 4 години в Русия белгийската селекция бе сплотена и резултати се видяха. И тогава се наблюдава, че някои от играчите говорят на родните си езици, но това не пречеше тимът да стигне полуфинал и след това да стане трети в света.

Getty Images

В Катар белгийците с много късмет победиха Канада с 1:0 преди да дойде загубата от Мароко с 1:2 и равенството 0:0 срещу Хърватия. Съставът отлеята към студен Брюксел в събота през нощта, но някои от играчите си уредиха алтернативен полет към Англия и други места. Ситуацията е хаотична, както би се предполагало след отказването на националния отбор на фигури като Еден Азар, Тоби Алдервейрелд, Ян Вертонген и Аксел Витцел.

Един от най-тъжните в белгийския лагер е Ромелу Лукаку, който можеше да вкара четири гола срещу хърватите и да класира своя отбор, но пропусна чисти положения. Напускайки терена той в ярост удари резервната скамейка. Отпадането на Белгия обаче се дължеше и на много други фактори, които датират далеч преди заминаването към Катар.

Някои от играчите са били разочаровани, че за Мартинес това е последният турнир начело, а други са смятали, че отдавна е трябвало да си тръгне. Обвиняват го за неуспешното подмладяване на отбора, след като стана ясно, че златната генерация започва да избледнява.

Пример за кризата в Белгия е избора за тренировъчен лагер в Катар. Докато повечето отбори избраха да са на 25 километра от доха на източното крайбрежие, Мартинес и хората му предпочетоха да са на 150 километра, на плажа Салва , който е на югозападния бряг на полустрова. Лагерът притежава всичко, което е необходимо на играчите, а луксозният им хотел е до плажа. Някои от футболистите обаче не са доволни, защото се чувстват изолирани от семействата си, които са дошли да ги гледат.

Снимка: Getty Images

Преди началото на турнира е насрочен "семеен ден", който се пада да е след мача с Мароко. В него семействата са поканени да посетят хотела на плаж Салва и играчите да се позабавляват. Подобно нещо се случва на Мондиала в Русия, но не и сега. Семействата пристигат в мрачна атмосфера след загубата от мароканците. Роднините са наясно с обстановката в отбора и с разправиите след поражението. Играчите се обвиняват помежду си и това превръща срещата в конфузни няколко часа.

Източници близки до отбора уточняват, че неловката атмосфера я е имало още преди началото на световното. Някои от играчите са смятали, че семействата им трябва да бъдат разположени в близост до хотела, независимо дали могат да ги виждат. Мартинес обаче е бил категоричен, че възпитаниците му трябва да са изолирани и да мислят само за футбол. Те дори се обръщат към футболната федерация, но получават отказ.

Белгия се отличаваше със своя доминантен футбол и висока преса, но постепенно изгуби способността си да надиграва съперниците. Мартинес се принуди да мине към контраатакуващ стил, за да компенсира слабостите. Де Бройне умее да пресира, но Азар и Лукаку нямат физическите възможности и това постепенно се превръща в голям проблем.

Мартинес получава критики за това, че е прекалено лоялен към Азар. Резервата в Реал Мадрид не направи нищо в първите два мача от световното, а за третия селекционерът го остави на скамейката с уточнението, че иска да го опази от контузия. Нападателят вкара три гола и направи две асистенции на Мондиала в Русия, но в Катар беше напълно невидим. В последните си 21 мача за Белгия той има само един вкаран гол. Въпреки това той бе избран за капитан и започна като титуляр срещу Мароко, въпреки че в отбора са на мнението, че това не е трябвало да се случва. Вместо него е трябвало да стартира Леандро Тросард или Жереми Доку.

Снимка: Getty Images

Към Лукаку критиките не са толкова големи, защото той бе на косъм от това да пропусне първенството заради контузия. Влезе като резерва срещу Мароко без никакъв ефект, а срещу Хърватия липсата му на свежест доведе до изумителни пропуски. Дори за неговите стандарти!

Няма как да не бъде споменат и Кевин де Бройне. Преди шампионата голямата звезда на белгийците каза категорично, че тимът няма как да стане световен шампион и че големият им шанс е бил преди четири години. "Имаме добър отбор, но застаряващ. Загубихме някои ключови играчите. Имаме добри нови футболисти, но те не са на нивото на тези през 2018-а", каза тогава за "Гардиън" играчът на Манчестър Сити.

Само в няколко думи Де Бройне омаловажи качествата на по-възрастните в тима - Ян Вертонген, Тоби Алдервейрелд и Аксел Витцел. Освен това уточни, че "добрите" млади играчи, не са чак толкова добри - Амаду Онана, Юри Тилеманс, Леандро Тросард и т.н.

Много хора около белгийския отбор биха се съгласили с това становище, но в никакъв случай не бе полезно то да бъде изказвано публично. След провала срещу Белгия френското издание "Екип" публикува разкрития за скандал в съблекалнята на отбора между Де Бройне и Вертонген. Не е ясно колко експлозивен е бил всъщност той, но със сигурност го е имало. В съблекалнята на белгийците са зрели много конфликти в последните години и е липсвала лидерската фигура на Венсан Компани. Или иначе казано - силните характери е нямало от кого да бъдат обединени в една кауза.

Getty Images

Преди време бившият национал Раджа Наинголан разкри, че в белгийския отбори ма твърде много индивидуалности. След това той беше махнат от състава от селекционера Мартинес.

Надеждите на белгийците остават за Евро 2024 и Мондиал 2026. Въпреки избледняването на златната генерация, съставът разполага с вълнуващи млади играчи, най-вече в атака, които могат да донесат нова искра.