Решените първенства в Европа: Липса на конкуренция или просто случайност?
В средата на април само Англия остана да държи фронта на интригата
Снощният мач между Милан и Интер и победата на "нерадзурите" с 2:1 беше поредното доказателство защо те са заслужилият шампион в Серия "А".
Хората на Симоне Индзаги направиха почти перфектен сезон, в който заличиха интригата на върха още много рано и беше само въпрос на време да подпечатат 20-ото си Скудето.
Подобна беше ситуацията и през миналия сезон, когато Наполи много рано показа, че е най-добрият отбор в Италия, прекъсвайки 33-годишна суша без шампионска титла.
Последните три сезона в Серия "А" бяха посветени на три различни шампиона.
Tова показва колко сериозна е конкуренцията след прекратяването на хегемонията на Ювентус. Нищо чудно в предстоящите години да се намесят още претенденти, включително и с евентуално възраждане на "бианконерите". Защо перфектен сезон да не направят отбори като Рома, Лацио, Аталанта или Фиорентина, които традиционно са на челните места. Естествено, за подобно нещо им са нужни и колебания от конкуренцията.
Убедителните шампионски титли на Интер и Наполи биха подсказвали за липса на конкуренция, ако тези трофеи отиваха за един и същи отбор. Разнообразието обаче е налице.
Прекъсването на хегемонията на Ювентус беше свеж полъх за италианския футбол. През този сезон същото се случи и в германския.
11-те поредни титли на Байерн (Мюнхен) не бяха в интерес на Бундеслигата.
Позитивните знаци дойдоха още през миналата кампания, макар тогава Борусия (Дортмунд) да подари трофея в последния кръг. Сега Байер (Леверкузен) на Шаби Алонсо е неудържим и без загуба си осигури дебютна титла в силното първенство.
Триумфът на един малък град като Леверкузен е историята, която си заслужава да бъде разказвана в бъдеще, независимо дали ще бъде повторена. Доказва се, че в клуб, който се работи дълги години с постоянство и амбиция, правилната формула все някога бива намирана.
Една друга хегемония обаче изглежда още по-трудна за прекъсване и това е тази във френската Лига 1.
Пари Сен Жермен се радва на огромен финансов комфорт и има значително предимство пред останалите, като дори може да си позволи да не хвърля всички сили в първенството и пак да го печели с лекота. Тази високомерност доведе до загубването на две титли - от Монако през 2017-а и от Лил през 2021-а, но сега с Луис Енрике тимът си осигури трета поредна и общо 13-а в историята.
ПСЖ води с 11 точки на Монако пет кръга преди края и съвсем скоро столичани ще бъдат коронясани. Всяко прекъсване на тяхната трайна доминация също е добра новина за статута на Лига 1 и интересът към първенството. Подобно на Бундеслигата, тук задачата изглежда много трудна, но напускането на Килиан Мбапе може да спомогне за тази кауза.
От интрига тази година бързо бе лишен и испанският футбол.
Дори и да имаше някакви съмнения до края на миналата седмица, то Реал (Мадрид) ги заличи с драматичната си победа с Ел Класико, като също дръпна 11 точки на Барселона шест кръга преди края.
Тук с малки изключения битката винаги е била между два претендента и често продължава до самия край. Голямата преднина на Реал и Барса пред останалите (не в точково отношение) едва ли ще се промени в близкото бъдеще, дори и при сегашните финансови проблеми на каталунците.
Както Реал беше убедителен през този сезон, така и отборът на Шави беше такъв през миналия. Никога не знаем какво ще получим и това прави първенството освен много качествено, то и много интересно.
Висшата лига на Англия е единствената от големите, които продължава да държи фронта.
Битката между три коня - Манчестър Сити, Ливърпул и Арсенал, е лукс за неутралните фенове и нещо, на което целият свят се наслаждава. Оставяйки настрана, че този интерес се поддържа и благодарение на компрометираното съдийство на Острова, качественият футбол от трите отбора ще приковава погледите до самия край.
Доминацията на "гражданите" през последните години не успя да отнеме толкова много от конкуренцията, че да се намали и интереса. Това е най-скъпият продукт в клубния футбол и винаги ще има 5 или 6 отбора с огромна фенска маса, които да го поддържат.
Решените първенства правят тази футболна година различна.
Още в средата на април, че и дори по-рано четири от големите пет лиги бяха с известен победител. Подобно нещо се случва изключително рядко.
Докато бяхме свикнали с доминацията на Байерн и ПСЖ, то да имаме решен шампион в Италия и Испания толкова бързо в една и съща година е нещо различно. Това е в голяма услуга на англичаните, където интригата малко преди края е в разгара си и целият интерес се прехвърля там.
Синхрона на доминиращите отбори по-скоро може да се счете за съвпадение, а не за тенденция. Още в следващия сезон може да станем свидетели на съвсем различни шампиони във всяко едно от тези първенства.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}