Стоичков призна, че го боли от "счупеното" приятелство с Марадона
Камата говори пред аржентинска медия и интервюто му има голям отзвук в страната
Христо Стоичков даде обширно радио интервю за аржентинската медия Ovacion 90 и говори по теми, които предизвикаха широк отзвук в тази страна. Две имена-пароли за всеки аржентинец бяха засегнати в разговора, а Христо добре познава и двамата, като животът му пресече пътища и с Диего Марадона, и с Лионел Меси.
"Изпитвам голяма болка, но стискам зъби - каза единственият българин със "Златна топка" на въпрос дали поддържа връзка с Марадона. - Дългогодишното ни приятелство е счупено. От това ме боли. Но оставам с добрите моменти, а не мисля за лошите."
Диего и Христо дълги години бяха в прекрасни отношения, започнали още от времето, в което аржентинецът играеше в Севиля (началото на 90-те години), а Стоичков - в Барселона. Марадона покани българина в отбраната компания от световни звезди за бенефиса си през 2001 г. в Буенос Айрес.
Нещата между тях обаче се "счупиха", както казва в интервюто Камата, някъде около неговия мач за 50-годишнината му в София през 2016-а, когато Марадона не изпълни обещанието си да пристигне.
В интервюто се говори и за друг аржентински номер 10, който вълнува нацията в страната, в която всеки е луд по футбола.
"Срещнах Лео Меси за първи път, когато той беше на 12 години - казва Стоичков. - Той беше едно скромно момче тогава, такъв си остана и днес. Нормален и скромен."
В разговора са намесени и двете теми, за които фамозният №8 може да говори най-дълго - Барселона и български футбол.
"В Барса всичко започна с Кройф - категоричен е Христо. - Нсеки, който е играл за този клуб, знае какво означава емблемата му, какъв е градът. Ние сме писали историята на отбора, не искам да сравнявам нашите времена с тези сега. Благодаря на Господ, че ми даде шанс да нося екипа на Барселона!
Тръгнах от комунистическа България, където израснах с футбола. След 1988 г. обаче всичко вече се отвори и ние можехме да излизаме да играем навън. Аз се представих добре срещу Барселона с ЦСКА, вкарах им три гола. Кройф ме видя и така започна всичко. Йохан е икона на световния футбол. Той се отнасяше невероятно с мен и никога няма да го забравя."
И накрая - за САЩ 1994 и защо България не игра на финал или не стана шампион?
"Истината е, че ние отидохме на това първенство с мисълта да вземем една победа - спомня си Стоичков. - България не бе печелила мач на Мондиал преди това. Такава беше нагласата, но усещахме, че имаме добър отбор и отлични играчи. И така вървяхме напред. Накрая и горивото не стигна в последния мач с Италия. Имаше, разбира се, и други фактори. Гордея се, че със съотборниците ми постигнахме онези успехи."