17-11-2017 20-11-2018

За всичко е виновен Орбан*

Те се хванаха на работа, ние сме силни в приказките. И резултатите се виждат

10:17 | 28 март 2023 | Автор : Динко Гоцев 206 15191 Снимка: AP/БТА

Унгария ни показа къде сме на футбол и не можем да кажем, че сме стресирани или шокирани от видяното. Нивото на играта у нас го знаем, то се доказва в резултати вече от години и изключения като някой добър резултат (основно на клубно равнище) просто потвърждават правилото. И тенденцията.

Национален отбор

Биха ни с 3:0, като през второто полувреме намалиха поне с две скорости темпото. През първото играта бе твърде бърза за нашите - а те се опитваха и на моменти успяваха да си подават, просто го правят на съвсем различна динамика от съперника. Каза го и Ради Кирилов, който е един от най-силните играчи в първенството ни: "На друго ниво сме като темпо и динамика".

И това на терена е просто върхът на айсберга. Проблемите на българския футбол се издигат поне до Еверест, като те далеч не са само футболни. Имаме поколенчески такъв - момчета, които бързо се задоволяват с постигнатото след пробива в мъжкия футбол, например. Имаме кадрови проблем - много треньори, които мислят, че знаят за играта поне колкото Клоп и Гуардиола, но техните отбори нямат вкаран гол от статично положение за 3-4 сезона (просто един пример). Но не желаят да се образоват и усъвършенстват. Има и такива, които го правят, но на тях не им се дава време за работа и се гледат с насмешка. "Теоретици", един вид. Имаме и ръководители, които са специалисти в това да ни казват очевидното, но просто като констатация.

Например един директор в БФС, който навремето беше добър централен нападател. Той често констатира, че няма български играчи в клубовете и играели твърде много чужденци. Не дава решения, а ни показва онова, което ясно виждаме и ние. Че нали именно БФС е изградил правилата? А те, клубовете, логично искат да печелят мачове и титли. И затова привличат онези, които ще им дадат шанс да го правят. Не им пука, дали Петров играе или Ричардс.

Ако чужденецът е по-добър, ще е на терена - целта е победата. Нито един от тези частни клубове няма задължение към националния отбор. Виж, ако задължиш с правила да картотекират по N на брой играчи "свое производство", по Х на брой да са в групата, по Y на брой на терена... Но тези времена отминаха и онези, които правят правилата, отдавна ги изкривиха, пречупиха и т.н. Защото такива лимити имаше, нека не го забравяме. Точно БФС в съглашение с някои топ клубове ги премахна.

Та Георги Иванов-Гонзо, защото за неговите изказвания от последните месеци става дума, може да спре да констатира очевидното и да вземе да предложи някое решение. И не да ни обяснява като основен проблем, че паспортът е важен и нямало натурализирани играчи да стъпят в националния тим.

Да му кажем само, че вчера в унгарския отбор - а това е нация, обвинявана в национализъм на доста радикално ниво, игра защитник на име Лоик Него. Роден в Париж, играл за юношески и младежки тимове на Франция, но от осем сезон в унгарския Фехервар. Италианският селекционер Марко Роси каза, че този играч му трябва. Правилата за пет години в страната бяха спазени и от 2020-а Него е национал на Унгария.

Между другото - пак на вниманието на "паспортния контрол" и бивш централен нападател - Лоик дебютира срещу България през същата 2020-а, когато ни биха 3:1 в София и ни елиминираха от Евро 2020. Та така - хората нямат скрупули и предразсъдъци. Вадят играчи, натурализират, ако им трябват - идеята е да имат футбол. И върхът на това да е отбор с цели и някаква стратегия за постигането им.

Виктор Орбан, премиер

Снимка: AP/БТА

Но истината е, че за всичко е виновен Орбан. Това е, няма какво да се лъжем.

Този проклет Орбан - Вили Орбан (игра с №6 вчера в Будапеща), вкара първия гол на "Васил Левски" преди три години и ни започна. После ни нанизаха още два, за да угасят надеждата за класиране на европейското. Вчера този дългуч Орбан пак изнасяше нашите нападатели като трактор извън обсега на вратата и не допусна да вкараме гол. През 2020-а ни спря от голям форум на най-близката точка до такъв, която достигнахме от 2008 г. насам. Сега ни отказа рано-рано и от Евро 2024.

Един такъв недодялан изглежда, но си върши работата на топ ниво.

Другият Орбан беше в ложите с шалчето на Унгария. И се наслаждаваше на видяното. Това вече е Виктор Орбан, премиерът на страната. И той не е лъжица за всяка уста, наричат го диктатор, обвиняват го за позициите му по някои теми, за приятелства във външната политика и още какво ли не. Но тук политика няма да вкарваме.

Орбан гледаше как пред него зрее за поредна вечер това, което той и хората около него посадиха.

Защото унгарците далеч не са някакво страшилище, което не спира да мачка съперниците от десетилетие. Това е събудена футболна сила със стара слава, при това - благодарение на централизирани усилия, огромна държавна инвестиция и хора, които по-малко говорят и повече работят.

Да кажем само, че те не са играли на Мондиал от 1986 г. Не бяха участвали на европейски финали от 1972-ра до 2016-а, но играха на последните два форума.

Събуждането дойде след план "Съживяване", стартирал през 2008 г., когато унгарците гледат европейското по телевизията. Тогава България, само за справка, събра 25 точки в квалификациите и не се класира само за 1 пункт, оставайки зад Нидерландия. Бяхме на косъм, а това бе тимът с Бербатов, Стилиян и Мартин. По същото време "маджарите" събраха 12 точици в група с Гърция, Турция и Норвегия като водещи състави, останаха предпоследни и взеха решение, че така не може да продължава.

Виж още План "Съживяване" и 2 милиарда евро, които трябва да бъдат оправдани в София

Националният е слаб, грандовете с най-голяма тежест и традиции - МТК, Ференцварош и Хонвед, са пред фалит и без никакви аргументи на европейската сцена... Но тогава започва "Съживяване".

Планът обхваща всеки клуб в обща стратегия. Плюс националните отбори, но те са проекция на клубните. Създадени са 20 футболни центъра в 19-те области. Инвестицията е 2 милиарда евро, като държавата е инвеститорът. Имаше мърморене тогава, във и извън страната - "премиерът нареждал и давал пари за футбол, а не за по-важни неща".

Резултатите са, че днес Унгария има близо 300 нови тренировъчни бази, над 50 нови стадиона, от които 10 са ниво "за Мондиал или европейско първенство". В цялата страна, не само в Будапеща.

А в столицата е 67-хилядното бижу "Пушкаш Арена", на което вчера ни биха. Стадионът е център не само на футбола в Европа. Беше част от Евро 2020, ще приеме финалът на Лига Европа през месец май тази година, говори се за Шампионска лига през 2025-а...

А само в рамките на месеците юни и юли тази година, там концерти ще направят Red Hot Chili Peppers, Rammstein, Guns N' Roses и Depeche Mode. Страхотен футболен дом, страхотен бизнес... Какво повече да кажем?!

Държавата даде, но и създаде правила. Клубовете бяха задължени в тригодишен срок да имат стадионите и базите. Да са готови и функционални. Тук я караме на компромиси - БФС позволява да се играят официални мачове на тренировъчни терени, допуска стадиони без осветление, без елементарни условия... Допуска клубове да бъдат лицензирани по съмнителни критерии, въпреки че често се разминават с елементарни изисквания.

И така стандартите си седят едни и същи - между нула и никакви.

Държавата у нас дълго бе абдикирала от футбола, който не получаваше дори пари от спортния тотализатор. Понеже клубовете били частни. Ама играят на стадиони върху държавна земя. И никой не помисли, че ако се направи сътрудничество и се помогне да се построят модерни арени, те ще останат и сто години след нас. Изпуснахме 30 години (не само във футбола), а когато все пак някой измъдри - да се вдигнат два стадиона на пловдивските клубове, те се строят вече почти десетилетие. Защо на никой не му хрумна да има арени на столичните отбори, защо няма нови и модерни стадиони и бази във Варна, Бургас, Стара Загора и други футболни центрове у нас, това е друга тема.

Разликите са толкова много, че това 3:0 в първото полувреме е като печат от горещ восък с клеймо: "Не ставате". "Ние ставаме, защото направихме стратегия, инвестирахме, работихме и берем плодовете. Вие не ставате". Това е истината - те го направиха, ние го говорим.

Чисто спортно-технически анализ е излишен. Те нямат звезди, дори капитанът Собослай, който изглеждаше като Марадона срещу нашите, е един - да кажем - добър играч от РБ Лайпциг в Германия. Не е звезда. Но не им и трябват. Имат сплотен отбор от сериозни играчи в силни клубове. Всяка седмица се тестват - това не е българското първенство, а говорим за Бундеслига, Висша лига, френска Лига 1. Там всеки мач е битка за доказване и оцеляване. И затова, когато дойде среща на националния тим, са като наелектризирани. Имат и избор с един списък от 25-30 играчи, които са на ниво поне да се противопоставят здраво на всеки в Европа. Без да са звездни имена.

Стадион "Пушкаш Арена" - бижуто в Будапеща

Снимка: Getty images

Нашите момчета след мача признаха, че динамиката и бързината в играта са разликата. И то е ясно защо е така. Защото ако гледате един мач от българското първенство, ще видите добри играчи като Ради Кирилов, Тодор Неделев или Антон Недялков, да влизат в оборотите на останалите. Често - темпо за джогинг. И когато това стане норма, трудно е да превключиш при новите изисквания, които идват в европейските сблъсъци - или на клубно, или на национално ниво. Тези мачове са един път на месец, на два. През останалото време си в средата, която не може да те държи на такова ниво.

Треньорските грешки? Да, можем да поставим въпрос защо не играе Ивайло Чочев, разбира се - голмайстор на първенството, водещ играч, а дори не го викат. Но не това е генералният проблем. Кръстаич, както и всеки селекционер преди него, сигурно прави и грешки. Но като видиш с какво разполага като потенциал, не е чудно, че човекът опитва някакви експерименти и нещо радикално като промени. Всичко останало доказано не работи. Доказано вече десетилетие. А сърбинът със сигурност е прегледал какви резултати има българският отбор, преди той да поеме поста. И е наясно, че ако я кара без разтърсване на статуквото, всичко ще си е постарому.

Таланти има, момчета с качества излизат, но къде отиват след отварянето на вратата към мъжкия футбол, не е ясно. За тях тя е като врата към друго измерение, в което трудно оцеляват. На 17 или 18 ги взимат в сериозни клубове в чужбина, но в повечето случаи до 2 години ги връщат. Или потъват из долните дивизии. Всеки е различен като причини, но основната е, че те отиват там неподготвени за това, което ги чака като изисквания, начин на живот и работа, отношение и желание да се учиш и подобряваш ежедневно. А често и физически не са готови.

Стадиони няма. Клубовете са всеки за себе си и всеки срещу всеки. И всеки, капсулиран в собствените проблеми. Държавата основно оплеска каквото можа във футбола, когато изобщо реши да му обърне внимание за тези 30 години. Вечно строящите се и с вечен недостиг на средства пловдивски стадиони са ярък пример.

БФС му е отпуснал края и няма правила, а постоянни компромиси за този или онзи. Плюс юридически битки срещу опозицията, съдебни дела за легитимност и прочие теми, които са далеч, далеч от футболна стратегия и политика.

Да, Михайлов е прав, като казва - осигуряваме условия, хотели, всичко, говорейки за националните отбори. Но това е смешно малко, абсолютно базово като изисквания и е само показност. Защото и да настаниш някого да нощува в най-скъпия хотел в Будапеща или Мадрид, той няма да се събуди Лео Меси, нали?

От А до Я, ние всичко сме пропуснали или го минаваме отгоре-отгоре, обаче полято обилно с водопад от приказки и гръмки лафове. В работата никак не бяхме добри, поне във футбола, за последните десетина години.

С две думи казано - за всичко е виновен Орбан. И двамата. Онзи Вили, дето ни вкара първия гол на "Васил Левски" преди три години, а снощи като някакъв звяр пазеше вратата и я опази "суха".

И онзи Виктор, който напук на критики и роптаене, даде милиарди държавни пари и изгради работеща футболна и бизнес машина в Унгария.

* Заглавието не търси никакви политически аналогии. То е шеговито. Орбан не ни е виновен за нищо.