След лудостта на "Интерлагос": Най-паметните "мокри" епоси във Формула 1
Състезания, които остават незабравими заради условията и драмите
Състезанието в неделя за Гран при на Бразилия още отеква в главата на всеки фен на Формула 1, а карането и победата на Макс Верстапен в дъжда предизвикаха сравнения с някои от най-великите майстори на болида в такива условия.
През годините е имало състезания на пълен хаос, обрати, катастрофи и невероятни драми в дъждовните условия, понякога направо непрогледни за публиката с пелените от вода на и над пистата.
Връщаме ви към някои от тях, останали паметни в историята на Формула 1.
Едно от първите състезания на дъжд във Формула 1 - през сезон 1963 г.
Снимка: Getty ImagesГран при на Белгия, 1963 г.
Още в зората на състезанията се ражда една легенда. През юни 1963-а във втория кръг на шампионата (от 10 старта) пистата "Спа-Франкошан" е много мокра, а поройният дъжд не спира през целия уикенд. В квалификацията първи е Греъм Хил, а Джим Кларк се пласира на осма стартова позиция за основното състезание.
"Времето е ужасно, но състезанието ще се проведе", гласи легендарният радиокоментар на BBC в деня на събитието, анонсиращ състезанието.
Кларк мрази пистата като цяло, не харесва условията на "Спа", а дъждът допълнително го изнервя. Не очаква много от състезанието, но прави така, че за него да се говори и 61 години по-късно.
С неговия "Lotus-Climax" британецът изпреварва всички много рано и се откъсва толкова напред на мократа писта, че финишира с 5 минути пред втория Брус Макларън. Той пък е единственият, когото Кларк не затваря с обиколка.
И това, при условие, че в последните 3 завъртания болидът на победителя дава дефект в скоростна кутия и се налага Джим да придържа с лявата ръка специално място под волана си, управлявайки реално колата само с дясната.
Гран при на Германия, 1968 г.
В този августовски ден близо 200 000 се струпват на "Нюрнбургринг", за да гледат битката, а дъждът направо е отвратителен. Условията са кошмарни, а първи стартира Джаки Икс ("Ферари"), като двамата лидери в генералното класиране - Греъм Хил и Джаки Стюърт, са четвърти и шести съответно.
Състезанието продължава само 14 обиколки, като още след първата Стюърт не само е първи, а води с девет секунди! Разликите стават такива в дъжда, че Джаки бие Хил с близо 4 минути, а самият Греъм се завърта и излиза от пистата, но успява да излезе и да добута колата обратно, за да седне в нея и да завърши, изпреварвайки с 5 секунди третия. В края на сезона и това има значение - Хил е шампион с 12 точки пред Стюърт.
Джаки Стюърт - легенда на Формула 1
Снимка: Getty ImagesГран при на Япония, 1976 г.
Още едно състезание, което никога няма да бъде забравено - в него се решаваше титлата. Преди старта, последен за сезона, Ники Лауда ("Ferrari") е с три точки пред Джеймс Хънт ("McLaren-Ford") и е наясно, че трябва да завърши с не повече от две позиции зад британеца, за да е шампион.
В съботната квалификация първи е Марио Андрети ("Lotus-Ford"), втори - Хънт, трети - Лауда.
В неделя вали ужасно от сутринта и видимостта на пистата е направо нищожна. Ники Лауда обявява, че иска състезанието да бъде отложено, а "Ферари" подкрепя това. Но организаторите преценяват, че има всички необходими условия и мерки за сигурност, за да имаме старт.
Още във втората обиколка Лауда се прибира в бокса, сваля каската и излиза от болида. Веднага е атакуван от репортери, обявява оттегляне от състезанието и признава: "Животът ми е по-скъп от една титла".
Остават на пистата обаче Андрети, Хънт и повечето пилоти. Драмата е пълна, когато след 62 обиколки болидът на британеца изпитва затруднения, а гумите му са в ужасно състояние в дъжда. Той влиза в бокса и излиза пети - тези точки (2) няма да му стигнат за титлата. Но в последните две обиколки успява да изпревари двама пилоти, завършва инфарктно трети - и с четирите спечелени точки е на върха, побеждавайки Лауда. И днес това остава един от най-спорните и скандални завършеци на шампионати във Формула 1.
Гран при на Великобритания, 1988 г.
Един от шедьоврите на Сена. А той е вероятно, до появата на Хамилтън, най-великият в дъжда, който Формула 1 е виждала.
На "Силвърстоун" вали порой като от библейските притчи, а бразилецът стартира трети след двете "Ферари"-та на Герхард Бергер и Микеле Алборето. И пред съотборника му от "Макларън" Ален Прост, с когото водят пряка битка за титлата.
В неделя Сена просто се забавлява в дъжда и във времена, в които разликите между първите отбори - "Макларън", "Ферари", "Уилямс" и "Бенетон", рядко са фрапиращо големи като времена, бие с 23 секунди Найджъл Менсъл от "Уилямс". Затваря с обиколка 15 от 19-те завършили пилоти, а още седмина (включително Прост) отпадан в мокрото и почти непрогледно с пелена от вода състезание.
Третият Алесандро Нанини ("Бенетон") е на 51 секунди, а легендарният сънародник на Сена Нелсон Пикет от "Лотус", който завършва на минута и 20 секунди след победителя, нарича карането му "извън тази планета".
"Никой освен Айртон не можеше да направи това", признава и Менсъл.
Това състезание преобръща сезона, Сена намалява разликата до Прост само на 6 точки, а в края на шампионата печели титлата с три.
Гран при на Австралия, 1989 г.
Пак те - Сена и Прост, се бият за титлата в луд сезон, в който думата "съотборници" е с малко конфузно значение. Те са врагове, които карат един и същ болид - "Макларън".
Бразилецът е дисквалифициран и точките му - отнети, в Гран при на Япония кръг преди края. И с това Сена губи титлата. Няма шанс преди последното състезание за сезона в Австралия, където обявява, че няма да участва. Бойкотира заради санкцията две седмици по-рано, решила шампионата. "Макларън" вече е наясно, че за него и Прост заедно няма място в отбора.
Четири дни преди Гран при на Австралия Айртон обявява, че ще се качи в болида. На квалификацията той изпреварва Прост, а час преди състезанието Ален и Бергер предлагат стартът да бъде изместен с за по-късно вечерта, когато облаците ще се разчистят и няма да има дъжд и буря.
Отказ.
Състезанието започва скандално - светлините почти не се виждат и някои болиди от задните редове стартират секунда по-рано, като едва не става верижна катастрофа. Прост веднага изпреварва Сена, но още в първия завой Айртон предприема една от лудите си маневри, почти блъскайки съотборника, за да си върне лидерската позиция.
В четвъртата обиколка хаосът е пълен - няколко болида са извън пистата, а Прост се отправя към бокса и оставя колата. Няма намерение да се връща на пистата, а състеданието така или иначе е спряно. Шефовете на отбора опитват да го убедят, но новият световен шампион е категоричен - в тези условия няма да участва.
Сена в това време не излиза от болида и чака рестарта. Той а твърд фаворит да спечели, но форсира толкова мощно колата (а е предупреждаван от бокса, че няма нужда го прави), че в първата обиколка след подновяването дърпа с 9 секунди. Това е пълна лудост. В рунд №13 обаче Айртон излиза от играта, след като необяснимо агресивно атакува Мартин Бръндъл и Найджъл Менсъл, за да ги затвори с една обиколка... И се удря в задницата на болида на Бръндъл, което причинява необратими щети на колата му.
Печели Тиери Ботсен с "Уилямс", а отношенията на Сена и Прост вече са счупени отвъд точка на възможно поправяне.
Айртон Сена гледа към небето преди старта през 1993-а в родината му. И знае - ако завали, нещата са ясни.
Снимка: Getty ImagesГран при на Бразилия, 1993 г.
Сена има огромно желание да спечели у дома във втория кръг от сезона, който се очертава отново да е битка между него и Ален Прост. Французинът вече кара за "Уилямс", а бразилецът продължава да е с "Макларън".
В квалификацията първи е Прост, а Айртон е трети. Михаел Шумахер с "Бенетон" е четвърти, а Деймън Хил, съотборник на Ален в "Уилямс" - втори. Какво каре само...
Сена стартира мощно, минава преди Хил и атакува лидера. Но е доста зад него, като отново влиза в режим "пълна лудост" и кара като обезумял, за да го настигне. Някъде около 25-ата обиколка обаче състезанието се променя - излива се мощен порой, сякаш от нищото.
Сена, Шумахер и Хил веднага сменят гумите с "мокри", а Прост остава със сликове, посъветван от тима: "Ще е съвсем кратък дъжд, нека рискуваме".
Болиди се въртят по пистата, настава хаос и влиза кола за сигурност. Това се случва едва за втори път, откакто правилото за нея влиза в сила във Формула 1.
В 30-ата обиколка състезанието е подновено нормално, но Фитипалди се завърта и застава на средата на пистата, а Прост - с огромна скорост, просто не може да го избегне. Нова кола за сигурност. Но вече с Хил най-отпред, следван от Сена. Когато и тя напуска трасето, а слънцето се показва над "Интерлагос", Айртон дава пълна газ и изпреварва Деймън, а после нищо тне може да го спре - победа в родината.
В края на сезона обаче титлата отново е за Прост.
Гран при на Европа, 1993 г.
Да, титлата е за Прост. Не и преди обаче да видим едно от паметните състезания, които и днес са парола за феновете на този спорт.
През април на "Донингтън" двата "Уилямс"-а на Прост и Хил отново са по-бързи от останалите, при това чувствително. Трети е Шумахер, а Сена - едва четвърти.
Състезанието започва при лек дъжд, а бразилецът стартира като човек с мисия. Той е блокиран от Шуми, но успява да избегне удара, в третия завой го изпреварва, след което прави същото с Хил, за да се залепи за невярващия лидер Прост. В предпоследния завой на първата обиколка Сена атакува и него, за да излезе начело пред полудялата публика на пистата, където този пилот беше боготворен.
В 23-а обиколка обаче е време за влизане в бокса и сухи гуми, като Сена губи 20 секунди заради грешка на механиците. И се връща на пистата зад Прост, но все пак пред Хил.
Дъждът обаче се завръща със страшна мощ, а с него - лудостта на Айртон. Той остава на трасето със "сухите" гуми, а двата "Уилямс"-а влизат за смяна. Това ги връща зад още двама пилоти, които също не сменят.
И след по-малко от обиколка отново спира да вали. Сена е вече толкова далеч напред, че ситуацията е безнадеждна. Бие Хил с над минута, а Прост затваря с обиколка. Двата пороя, продължили по около 6-7 минути, променят състезанието тотално.
Гран при на Каталуня, 1996. Шумахер наближава Бергер, когото ще задмине с обиколка. Едно от най-великите състезания на седемкратния шампион
Снимка: Getty ImagesГран при на Испания, 1996 г.
Още една легенда се ражда - тази за "Regenmeister" - Майсторът в дъжда Михаел Шумахер. Той печели първата си победа като пилот на "Ферари" на пистата в Каталуня, въпреки че до този момент през сезона е далеч от скоростта на Деймън Хил в неговия "Уилямс" и не е спечелил нито един старт. В квалификацията Шуми е трети след Хил и съотборника му Жак Вилньов.
Стартът е толкова хаотичен, че германецът се озовава девети, а Хил - осми, след като практически всички имат проблеми да контролират болидите в поройния дъжд.
Шуми обаче се залепя зад Вилньов в десетата обиколка, а в 13-ата го изпреварва и намира отнякъде такова темпо, че в следващите завъртания трупа по около 3 секунди аванс. Невероятно.
В края намалява темпото, но печели с 45 секунди пред Алеси ("Бенетон") и 48 пред Вилньов. Хил дори не успява да финишира в тежките условия. В края на сезона обаче именно британецът печели титлата.
Гран при на Франция, 1999 г.
Мика Хакинен ("Макларън") и Михаел Шумахер с "Ферари" от рано започват битката за титлата, като са спечелили съответно три и два старта, преди в
седмия рунд да дойде френското Гран при.
На "Маникур" двамата влизат с разлика само 4 т. в полза на финландеца, като Шуми е изпълнен с амбиция да я заличи. И след квалификацията това изглежда напълно вероятно - Михаел е шести, а Мика - 14-и.
В неделя времето е супер на старта, в който Рубенс Барикело запазва лидерската си позиция. Хакинен тръгва мощно и след 4 обиколки е зад Шуми - на пето и шесто място, като опитва да го изпревари. И успява, а болидът на германеца се оказва настроен за мокра писта и дъжд, като очевидно не върви добре. И преди в 21-вата обиколка да се излее небето, Хакинен е втори, само зад лидера от Бразилия.
Но дъждът променя всичко. Кола за сигурност и хаос. След нейното излизане Мика се завърта, връща се на пистата едва седми. Шуми опитва да го изпревари, но неговият болид очевидно има проблеми, като изостава рязко.
В края на състезанието на преден план излиза Карл-Хайнц Френцен, който изпреварва Хакинен и Барикело, и печели. Шуми някак успява да завърши пети и не изостава много от финландеца, въпреки че е невероятно изобщо да финишира с такива проблеми.
В края на сезона шампион е Хакинен.
Гран при на Великобритания, 2008 г.
И завършваме с още един властелин на мокрото време на пистата. Люис Хамилтън печели в родината си по пътя към първата титла от седемте, които има във Формула 1.
Пилотът на "Макларън" стартира четвърти след квалификацията, но повежда в първия завой, след като и тримата пред него - съотборникът му Хейки Ковалайнен, Марк Уебър от ("Ред Бул") и Кими Райконен от "Ферари", правят ужасен старт в ужасното време.
Люис лети по мократа писта, а когато в 20-ата обиколка изглежда, че дъждът спира, всички влизат в бокса за "сухи" гуми. "Макларън" рискува, като не дава такива на Хамилтън.
След 12 минути дъждът отново се излиза мощно, а британският пилот увеличава преднината си с изумителна лекота. На обиколка понякога разликата се качва с по 4-5 секунди, което не е виждано от онова каране на Шумахер в Каталуня.
В края Хамилтън печели с над минута пред Ник Хайдфелд ("Заубер") и Барикело ("Хонда"), а всички останали са затворени с обиколка.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}