10-те най: Големите легенди в снукъра
Преди 40 г. световният шампион прибираше 10 хиляди лири, а сега - половин милион
Когато се провежда световно първенство по снукър - както е в момента, светът за една много елитна и компетентна аудитория се превръща временно в зелена маса с 23 топки. На която накрая остава само едно бяло топче. И сам върху себе си съм изпитал магията на този невероятно привлекателен за гледане спорт. Ако мога да избирам между финал на световно по футбол и такъв по снукър не бих се поколебал нито за миг да избера второто. Но с едно условие - на масата да е Рони О`Съливън. Трябва съвсем да си извън случващото се по света, ако не знаеш името на най-големия спортен гений на всички времена.
В тази уникална игра има много митични фигури. С 15 световни титли например е Джо Дейвис. Наследява го друг с името Дейвис - Фред. След това започва епохата на Джо Пулмън. Но иде реч по скоро за турнири с квартален характер, без да обиждам стойността на постигнатото.
Но вече мащабната история на този спорт започва да се пише през 70-те години на миналия век, а като магистрално събитие се приема преместването на световното първенство в шефийлдската зала "Крусибъл тиатър" през 1977 година.
Реално едно от най-важните спортни събития за годината заживява в модерната си епоха през 1980-а, когато се възприема финалният мач да се играе максимум в 35 фрейма, а за победата да са необходими 18. Това е форматът, който устоява на времето и се харесва на милиарди почитатели на играта по цял свят. И точно в този период от близо 45 години се създава ореол на великолепна десетка, която вдигна реномето и популярността на снукъра до несънувани висоти. През 80-те шампионът в "Крусибъл" печели по 10 000 лири от наградния фонд. Днес тази сума е фиксирана на половин милион, а общият награден фонд - на над 2 милиона. Глобалната популярност на играта е несравнима, парите в нея - също. Ето ги обаче десетимата с най-големи заслуги за това, воглаве - естествено - с Рони.
1. Уелсецът Рей Риърдън е първата колосална икона на снукъра. Реймънд Риърдън е роден през 1932 година и на 8 октомври ще навърши 91. С прозвище Дракула, той печели 6 световни титли в периода от 1970 до 1978-ма. През 1982 година Риърдън стига за последен път до финален мач и го губи от най-големия си съперник Алекс Хигинс. Уелсецът приключва с активната си кариера през 1991-ва, година преди на сцената да излезе най-голяма звезда в този спорт - Рони О`Съливън.
Но пътищата на двамата се пресичат, защото Риърдън е с основна заслуга за втората световна титла на Ракетата през 2004 година. А миналата година Рони, при спечелването на седмата си световна титла, подобри рекорда на уелсеца за най-стар победител. Риърдън го прави на 45 години, а Рони - на 46.
2. Клиф Торнбърн печели световната титла през 1980 година и остава в историята като първи шампион във формат на финал с необходими 18 фрейма за победата. На финала Торнбърн се изправя срещу изключително талантливия Алекс Хигинс и побеждава драматично с 18-16. Торнбърн е канадец, а Алекс Хигинс е от Северна Ирландия и сблъсъкът за титлата между двамата е от малкото, в които не участва представител на Англия, Шотландия или Уелс. В същия сезон канадецът оглавява световната ранглиста.
Това са и най-силните времена за канадския снукър, защото освен Торнбърн, сред най-добрите са и неговите сънародници Кърк Стивънс и Били Бербинюк. През 1983 година Торнбърн стига за втори път до финала след серия от драматични победи над Кърк Стивънс, Тони Ноулс и Тери Грифитс, но отстъпва безславно на Стив Дейвис с 6-18.
3. През 80-те години снукър набира бързо и телевизионна популярност, най-вече благодарение на голямата си звезда по онова време Стив Дейвис. В рамките на 9 години между 1981 и 1989-а Нъгета играе в 8 финала и печели 6 световни титли. Мощта на Дейвис изглежда несъкрушима за противниците му след като при шестата си титла премазва във финала Джо Парът с рекордното и до наши дни 18-3. А на полуфинала на това знаменито световно първенство Дейвис подрязва крилете на шотландското златно момче Стивън Хендри с 16-9. За съжаление на първенеца, още от следващата година започва ерата на Голдън Бой. Но Дейвис, който има и добра музикална кариера, без изобщо да се притеснява от изгубената звездност, дълги години ни радваше със своето неповторимо, аристократично присъствие край зелената маса.
4. Точно на Джо Парът се пада огромната чест в първата част от кариерата си да съпровожда гения Стив Дейвис, а през втората - друг гений. Стивън Хендри. Но Парът все пак се записва в летописите на Крусибъл с една световна титла през вече далечната 1991 година. И тази титла е за сметка на най-големия страдалец в снукъра Джими Уайт. В похода си съм трофея, който му вкарва в банковата сметка 135 хиляди паунда, Парът си отмъщава на Стив Дейвис, побеждавайки го на полуфинала с убедителното 16-10.
А Джимарата се възползва от изненадващата загуба на Хендри от Стив Джеймс и стига леко до финалния двубой. Първите 7 фрейма от решаващия дуел завършват с успех на Парът и точно това е разликата в крайния резултат - 18-11. Джо оглавява ранкинга, но от първа позиция в схемата през 1992 г. губи на четвъртфинал от Алън Макманъс и след това кариерата му бавно се свлича надолу.
5. Една от най-големите и вечни легенди в този спорт носи името Джими Уайт. Смята се, че всичко, което съдбата е отнела на Джими, го е върнала компенсиращо на неговия най-близък приятел Рони О Съливън. В летописите името на Джими Уайт се свързва с 6 загубени финала, като цели 4 пъти пораженията са от Стивън Хендри. Мачът между тях през 1994 година е смятан и досега за най-доброто снукър зрелище за всички времена. Финалът завършва при резултат 18-17, като Уайт обръща резултата от 1-5 до 8-5 и води до 28-ия фрейм. Но съдбата за шести път му обръща гръб и губи в 35-ия фрейм с 82 на 37 точки. На следващата година Хендри го спира вече на полуфинал, а Джими като основен съперник на Голдън Бой е изместен от Ракетата.
6. До началото на май 2022 г. най-голямото име и следователно играч №1 за всички времена в снукъра беше Стивън Хендри. През по-голяма част от 90-те години на миналия век златното момче на практика е непреодолима преграда за своите противници в "Крусибъл". Печели 7 световни титли в периода 1990-1999 година, а загубата му през 1997 година от Кен Дохърти може да бъде сравнена с детронирането на световния шампион по футбол Германия от България през 1994-а на Мондиала. "Леденият човек" в буквалния смисъл мачка съперниците си с високомерие и извънземна психическа издръжливост.
Технически Хендри е с една класа над повечето си противници до появата на поколението 1975, към което принадлежат Рони О Съливън, Джон Хигинс и Марк Уилямс. Тримата сумарно печелят два пъти повече титли от шотландеца. За протокола Хендри се отказа твърде рано от спорта, но се пусна в първия кръг на квалификациите през 2023-а и загуби не от кого да е, а от Джеймс Кейхил, наричан Убиец на гиганти. А го наричат така, защото преди няколко сезона нанесе поражение в "Крусибъл" на О`Съливън още в първия кръг.
7. И ето най-големият от триото родени през 1975 година. Името му вече няколкократно бе споменато, но голямата му поява на сцената е точно преди 30 години. През 1993 г. едва ли някой е предполагал, че голобрадият 17-годишен младеж от градчето Уордсли ще се превърне в недостижимата Ракета. На първия си турнир в "Крусибъл" Рони О`Съливън е отстранен рано-рано от Алън Макманъс. На следващата година Рони прескача първия кръг, но във втория е унижен с 3-13 от Джо Парът. Сега звучи като научна фантастика, но младокът трябваше да чака цели 8 години въобще за да стигне до последния двубой в Шефийлд. И повечето му провали бяха скандални и оглушителни.
Но чак на 25 години най-големият спортен гений, когото светът някога е виждал, стигна до върха в знаменит финал срещу Джон Хигинс. През 2022-ра изравни най-големия си съперник Стивън Хендри със 7 световни титли.
А през 2023-а може да стане единственият в модерната епоха с 8 успеха.
8. По ирония на съдбата в повечето случаи, когато Рони не се коронясва за световен шампион, това удоволствие получават Джон Хигинс, Марк Уилямс или Марк Селби. Шотландският магьосник Хигинс цели четири пъти достигна до световната титла, но също толкова пъти загуби последния мач на турнира. Особено болезнена е серията му между 2017 и 2019 година, когато си тръгна победен последователно от Селби, Уилямс и Тръмп във финали.
И по всичко изглежда, че добрите времена са останали някъде назад за Вълшебника от Уишоу. Над 30 са победите на Джон в ранкинг турнири и присъствието му е неповторимо със своята специфична обаятелност.
Това, което отличава Хигинс през всичките тези сезони, е стабилността и отличната му стратегия във всеки мач. И това, че е земен и достъпен за феновете на снукъра.
Марк Уилямс, който се появи полугол след победата си през 2018-а
Снимка: Getty Images/Guliver Photos9. И ако Хигинс е солиден, но не кой знае колко атрактивен, то Марк Уилямс безспорно е най-приятният за гледане състезател в тура. Мачовете на уелския красавец не са за пропускане, защото в тях може да се види най-атрактивната страна на снукъра. За разлика от своите връстници, Марк не може да поддържа достатъчно дълго високото темпо и често бележи спадове и възходи. В три случая на възход стигна до световния връх в "Крусибъл". Прави го, когато това най-малко се очаква. И трите спечелени финала от него бяха с един и същ резултат -18-16, което означава, че мачовете са били изключително драматични.
При последния си успех през 2018-а отскочи до съблекалнята за се появи полугол, препасан само от хавлия. Заради широката усмивка и честния подход към състезанието, Марк Уилямс е големият любимец на всички, които обичат тази прекрасна игра.
10. И Марк Селби е любимец, но само на по-малката част от феновете на снукъра. Макар и да е недолюбван силно от феновете на Рони, безспорно Селби е най-успешният шампион от така наречената млада вълна, родени след 1980 година. В тази група попадат световните шампиони Нийл Робъртсън, Шон Мърфи, Джъд Тръмп, но безспорно всичките те засега дишат праха на Веселяка от Лестър. Селби спечели вече четири титли в "Крусибъл", а с темпото с което го прави е ясно, че най-вероятно ще достигне и надмине Хендри и О`Съливън.
Без съмнение най-ценна в колекцията на Селби е първата му купа, завоювана във финален мач срещу Ракетата. Мач, който и до ден днешен кара феновете на Рони да ненавиждат Селби. Но няма никакъв спор, че Селби е с харизмата на голям шампион и мястото му сред най-големите легенди на снукъра е заслужено.
В добавка, всеки спорт печели страшно много от наличието на двама пълни антагонисти. В случая това рядко щастие се пада на снукъра с наличието от една страна на Моцарт - О`Съливън и Салиери - Селби.