92% точност, контрол и по-малко емоция: Слот променя Ливърпул на Клоп и това ще отнеме време
След два мача за новия треньор още няма труден момент. А именно в такива се преценява качеството
В неделя привечер една институция - стадион "Анфийлд", приветства за първи път новия треньор на Ливърпул и това отбеляза началото на нова ера. След почти 9 години с Юрген Клоп, преобразил клуба като емоция, състав, очаквания и успехи, "червените" стартираха сезона с две победи с по 2:0 срещу Ипсуич и Брентфорд, с новия човек начело - Арне Слот.
Още по темата
Неделният ден бе важен, защото това бе домакинското представяне на нидерландеца в официален мач. Ясно е, че задачата му е много сложна. Треньори-явления като Клоп наистина са практически "незаменими", толкова голяма е сянката, която хвърлят с присъствието си. По подобен начин вероятно Манчестър Юнайтед е очаквал първите стъпки на Дейвид Мойс след 26 години със сър Алекс Фъргюсън, или Арсенал - на Унай Емери, след като Венгер почти две десетилетия бе шефът там.
Слот започва спокойно и солидно, без някакъв особен блясък и фойерверки в представянето. Ливърпул се надяваше точно на това, въпреки че е ясно - изпитанията тепърва идват. Промяната ще е голяма, не само с фигурата на треньора. Промяната в стила също е фактор и наченките на това вече се виждат.
И това със сигурност ще отнеме време и ще мине през сътресения, особено пък в най-трудната и оспорвана лига в света на футбола.
През миналия сезон Ливърпул бе №1 в Европа като гледаемост в глобален мащаб. 471 милиона зрители са гледали мачовете на отбора през сезона във Висшата лига - това е повече от Манчестър Юнайтед, от Сити, Арсенал, Реал Мадрид и Барселона дори (само що се отнася до вътрешните първенства). Нямайте никакви съмнения - това беше така, защото никой не искаше да пропуска мачовете на отбора на Клоп.
Вълнуващи, емоционални, с непрекъснати атаки и към двете врати, с голове... Това зрелище обаче може и да е в историята.
Не, че Слот изповядва защитен футбол. Но вижда играта доста по-различно от прешественика му. В първите два мача ясно се видя стремеж към прецизност и контрол, а не към непрестанно атакуване, търсене на светкавична развръзка с дълъг пас към бързите нападатели, контрапреса и тичане до припадък.
Стилът на Клоп беше хеви метъл - губиш топката и се скъсваш да тичаш веднага напред, за да я отнемеше обратно. Сега това ще се промени. Първо - отборът на Слот ще е доста по-внимателен да не губи топката, а след това ще опитва бързо да се организира, ако я загуби, а не да гони съперника като хищник, за да си я вземе, оголвайки зоните зад гърба си.
Взимаш решения повече с главата си, а не със сърцето си - казано иначе.
Някои неща остават константа. Като изключим Реал Мадрид, едва ли има по-кошмарен съперник, когото да допуснеш да те контраатакува, от Ливърпул. Скоростта и изчистените, автоматизирани движения са наследство от Клоп, което няма да се промени. Първият гол в неделя е нагледен пример. Но много други неща ще са различни.
Статистиките са показателни: В двубоя с Брентфорд точността на подаванията на играчите на Ливърпул в целия мач, средно, е 92%. Това е впечатляващо - най-голям процент изобщо за клуба в цялата история на Висшата лига (от 2008-ма се измерва този показател). При Клоп рядко минаваше 80 процента. Когато бързаш да търсиш решаващ и пас напред веднага, той често не е точен.
В неделя се видя, че старите навици ще се променят трудно, но вече се работи върху това. Трент Александър Арнолд няколко пъти опита светкавично да даде дълъг пас зад гърба към Салах или Диас от по над 60-70 метра, а от скамейката веднага му казаха нещо, което е било вероятно в стил - "не е нужно да го правиш всеки път, опитай да я изнесеш с пас към халф и атаката пак ще се получи". Въпреки че едва ли има по-добър в лигата от Трент да даде такъв пас.
Статистиките за играчи: Собослай има 97% прецизни пасове в мача, Диас има 100 % (!), Жота е с 93 процента, а Салах - с 91. Такова нещо "Анфийлд" не помни - атакуващите играчи да са прецизни до такава степен. Да, това е за сметка на остротата, защото чистите голови положения се създават по-трудно, когато търсиш точност, а не рисков последен пас.
Но това е подходът на Слот. Поне, докато не наложи стила си и отборът не е готов да поеме повече рискове.
И все пак положенията не липсват. Срещу Ипсуич навън миналата седмица Ливърпул записа друг рекорд в историята на Висшата лига - този път не само за клуба. 50 докосвания на играч от отбора в наказателното поле на съперника. За гостуване това е статистика №1.
Срещу Брентфорд имаше 19 удари.
Да, нямаше буря, нямаше непрекъснати атаки и контраатаки с по 7-8 червени фланелки. Както беше при Клоп. Но пак - ситуации има.
Качеството на състава е такова, че Слот няма нужда да бърза да търси попълнения. Ливърпул още не е направил нито един летен трансфер, а това е уникално за клуб, който сменя треньора си. Той вероятно е наясно, че тези два мача не са показателни, но въпреки това не бърза да "разбутва" баланса в състав, който е граден дълго и внимателно преди него.
Още в неделя Ливърпул гостува на Манчестър Юнайтед, най-големия си исторически съперник. Това ще е съвсем друго изпитание. Както и срещите със Сити, Арсенал, Челси, Тотнъм, Нюкасъл, Астън Вила. Отбори от друго ниво. И несъмнено ще видим засечки в прехода, защото той е драстичен, въпреки че в интервютата пред медиите и треньорът, и играчите, ни уверяват, че не е така.
Очевидно е - много неща ще са различни в играта на Ливърпул. Зрелището може да не е като досега, но целта на Слот е резултатите да са поне същите, ако не и да се подобрят.
"Забелязвам доста позитивни неща - каза Глен Ходъл, легендарният бивш играч и треньор на Англия, в анализ след мача в неделя. - Едно от тях е опит да се играе разумно, да се сменя темпото и да се контролират нещата по-добре от преди. За сметка на това да се вкарат 2-3 гола в хаоса и лудостта след първия, както беше при Клоп. Тогава виждахме гол, последван от емоции и вихрушка, които често отнасяха съперника. Сега явно ще гледаме разумен подход и опит да се намали до минимум шансът на съперника да отговори. Да не му се дава никаква възможност да реагира, но с владеене на топката, не като го атакуваш неспирно."
Позитивите, ако това сработи, са ясни:
- Реално индивидуалната класа на Ливърпул ще му даде предимство в много голям процент от мачовете срещу отборите, които не са от това ниво (като двата, с които вече игра).
- Ще се допускат по-малко голове, а това е първо условие да печелиш точки.
- Ще има шанс за играчи като Макалистър да прояват футболния си интелект и умения с топката, без да се налага постоянно да са в задъханото темпо на "баскетболен мач" - напред-назад, от врата до врата.
Негативният ефект, който може да се получи, също е лесно предвидим:
- Понякога мачовете няма да са особено зрелище. Това отнема от енергията на феновете (у дома), а и на играчите. Те са свикнали на интензитет, темпо и ритъм, който рязко се променя.
- Навиците трудно се изкореняват и е възможно нарушаването на указания и дисциплина да доведат до допускане на голове, както и до загуби. Не, че има отбор, който никога не губи.
- Недоволство сред някои основни играчи, че се търси промяна на нещо, което работи добре. Вече се виждат симптоми у някои асове - като Александър Арнолд, Нунес и други. Но това ще е временно, ако има резултати. Защото те ще ги убедят, че новият метод също е ефективен. Проблемът ще дойде, ако резултатите се влошат.
Следващите мачове на Ливърпул ще ни дадат още яснота. Дотук Слот не е имал труден момент, а за класата на един треньор най-добре се преценява именно в такива.
Когато и те дойдат - което е неизбежно, ще видим накъде е тръгнал славният клуб и дали е избрал правилния човек да го води натам.