Паузата за националните отбори не е седмица, която феновете на футбола приемат с усмивка. Всеки си харесва клубния футбол, любимия тим да играе и да преследва трофеи. Но този път няма да видим куп наглед безсмислени мачове от групови фази, а най-решителните битки по пътя към Мондиала. Имено в следващите 10 дни ще научим имената на отборите, които ще заемат свободните 17 квоти за шампионата на планетата в Катар, който ще се проведе в края на годината (ноември и декември).
В много случаи тези квоти ще се разпределят чрез "кървави" баражи, които ще разбиват мечтите на цели нации и ще се кове спортната история със златни букви за други. Вероятно ще видим някоя сензация или някой миг, който ще остане вечен. Когато си проправиш пътя до Мондиала с 10, 12 или повече мачове в групата, случайности едва ли може да има. Но когато всичко се решава в един мач, ситуацията става непредвидима.
А когато говорим за директни плейофи за Световни първенства, футболната история е раждала едни от най-паметните и невероятни приказки. Тези мачове са започвали войни и международни скандали, били са съпътствани от бойкоти, абсурдни ситуации, противоречия и, разбира се, много драма.
Точно такъв бараж е и в основата на първото участие на България на голям шампионат - Мондиала през 1962-а в Чили. Тогава в предварителната група България и Франция разделят първата позиция с равни точки, а макар "петлите" да са с по-добра голова разлика и по-добри показатели в директните двубои, тези фактори (за наше щастие) са без значение по онова време. Това принуждава ФИФА да организира бараж на митичния "Сан Сиро", в който с гол на Димитър Якимов България побеждава французите и осигурява своите билети за Световното първенство по футбол.
Четири години по-късно, нов исторически бараж в Италия праща България и на Мондиала в Англия. Тогава мачът е срещу Белгия, а познаитят като "Епопеята във Флоренция" сблъсък завършва при резултат 2:1 за родния тим. Два гола в рамките на минута от страна на Георги Аспарухов не са помрачени и от автогола на Иван Вуцов, дал надежди на съперника 15 минути преди края. България отново се класира сред най-добрите в света.
Историята обаче познава какви ли не случки в тези решаващи мачове. Че дори и съвсем истинска война, предизвикана от такъв двубой.
Това се случва през 1969-а, когато в квалификациите за първенството в Мексико 1970, един срещу друг се изправят съседите Хондурас и Ел Салвадор. Между двете страни има и без това отдавна тлеещи конфликти заради стотиците хиляди салвадорци, които живеят в съседен Хондурас, но именно мачовете за участие на Мондиал отприщват ужаса на войната.
Хондурас печели първия с 1:0, но губи реванша с 0:3. По онова време все още не важат правилата за голова разлика в преките сблъсъци и двата тима трябва да решат всичко с плейоф в Мексико. Ел Салвадор печели мача с 3:2 след продължения, а огромната драма слага край на дипломатическите отношения между двете страни.
В Хондурас започват репресии и гонения над етническите салвадорци, което поражда бежанска криза. Отговрът на Ел Салвадор е с въздушни атаки и начало на събитията, влезли съвсем официално в световната история като "Футболната война". Тя продължава само 100 часа заради международния натиск към двете страни, но за тези малко над четири денонощия, броят на жертвите е над 3000 души, сред които и цивилни. Впоследствие Ел Салвадор побеждава и Хаити в решителния финален плейоф, за да намери място на Мондиала в щастливото за тях Мексико.
Първите световни квалификации в историята през 1934-а (за дебютния Мондиал четири години по-рано пресявки няма) виждат и първия решителен бараж, който и до днес остава най-късно изиграната квалификация като време до старта на самото първенство. Все пак говорим за доста по-различни и странни години за футбола, а след дълго колебание САЩ решава да се включи в квалификациите. И, въпреки че само няколко месеца по-рано отборът на Мексико е преборил Куба за място на Мондиала, ФИФА решава да даде шанс на американците!
Тя ги праща в Италия, където Мексико вече се готви за започващото първенство. Двата тима се изправят в решителен квалификационен мач на "Стадио Национале" в Рим, а САЩ печели с 4:2, с което заема място на "ограбените" мексиканци. Те никога не забравят въпросните събития и футболната вражда с Щатите е вечна.
Този мач се играе на 24 май, а само три дни по-късно, същият този отбор на САЩ трябва да играе мача на откриването на Световното първенство срещу домакина и голяма гордост на Мусолини - Италия. Скуадрата без проблем печели със 7:1, а впоследствие печели и до днес смятания за най-скандален и политизиран Мондиал в историята.
Друг парадокс с бараж се случва четири години по-късно, когато Австрия побеждава Латвия с 2:1 и абсолютно честно и по спортен път се класира за първенството във Франция. Абсурдът е, че пет месеца след онзи успешен бараж за австрийците, страната спира да съществува практически. Досещате се защо - в Европа вече се надига сянката на Хитлер и Третия Райх.
Това е и единственият случай, в който страна не участва на Световното първенство, защото е зачеркната от картата на света.
И ако някой си мисли, че да се простиш с мечтата си заради драматичен късен гол и дори изпълнение на дузпи е болезнено, то какво ли е трябвало да кажат испанските играчи за случилото се по пътя към Световното първенство през 1954-а. В решителни баражи срещу Турция, те печелят с 4:1 у дома, но губят с 0:1 навън. Тогава няма никакво значение разликата от двата мача. Двата тима имат по победа, а по действащите правила, ФИФА организира решаващ бараж в Рим.
В него двата тима правят драматично 2:2, а на сцената се намесва Луиджи Джема. Това не е съдия или футболист, а 14-годишно момче от трибуните. Баща му работи по поддръжката на стадиона в Рим, а момчето е избрано да изтегли името на отбора, който ще отиде на Световно първенство. С кърпа на очите, младият Джема изтегля името на Турция и праща съседите ни Мондиал. Единственият случай в историята, когато отбор губи сблъсъка по голове (2:4 общ резултат), но в крайна сметка е победител от мача. Ето това наричаме драма, а не някой късен гол!
Четири години по-късно световните квалификации раждат друг исторически момент. За първи път елиминиран отбор в крайна сметка се озовава на финалния турнир. Това е Уелс, който се класира по доста странен начин на единствения си до момента Мондиал. "Драконите" остават на второто място в групата си зад Чехословакия, като са наясно със съдбата си още през юни 1957-а, година преди първенството. В края на годината обаче, Фортуна се усмихва на уелсците. Всъщност това не е точно съдбата, а ФИФА.
От Зона "Азия" трябва да се класира отборът на Израел, но куриозно този тим не е изиграл нито един двубой, за да стигне сред най-добрите 16 тима на планетата. В първия кръг Турция отказва да се изправи срещу него, а след това в груповата фаза Египет, Судан и Индонезия групово бойкотират и също не играят срещу Израел по политически причини. Като единствен останал тим, той си "печели" мястото на азиатски участник в първенството!
ФИФА обаче решава, че този номер няма как да мине и решава най-добрият втори тим от групите в зона Европа да получи шанс за бараж срещу Израел. Това е Уелс, който печели двете срещи с 2:0 и се класира за Мондиала сравнително лесно и - естествено - доста щастливо.
Квалификациите за Световното първенство през 1974-а водят до най-сериозния и известен политически бойкот, що се отнася до Световните първенства по футбол.
СССР и Чили трябва да определят последния участник на Мондиала, като първият мач в Москва завършва при нулево равенство.
Два месеца по-късно е време за реванша, но в Чили вече превратът на Пиночет е факт, а новата власт преследва и убива близките до предишния комунистически режим на Славадор Алиенде. В знак на протест СССР отказва да играе в Сантяго, но ФИФА отказва да премести мача на неутрална земя, защото не вижда основание това да се случи. Така Сборная бойкотира мача, а пред пълните трибуни на стадиона в Сантяго се случва един от големите футболни абсурди в историята - 11-те чилийски играчи изпълняват център и вкарват в празната врата на отсъстващия противник, осигурявайки си по служебен път място на Мондиала.
Препратка към наши дни - тази седмица Русия трябваше да е част от баражите, но както добре знаем, ФИФА и УЕФА изключиха руския футбол от всички международни състезания.
Трагична, но любопитна и малко позната история бележи баражите за Световното първенство през 1986-а. Всички знаем кой е Алекс Фъргюсън заради стореното в Манчестър Юнайтед. Вероятно доста от фтуболните фенове знаят за успехите му с Абърдийн, но по-малко известен факт е, че сред постиженията му е и пращането на родната Шотландия на Мондиал.
По принуда сър Алекс води решителните баражи на шотландците срещу Австралия, а след победа с общ резултат 2:0 в тези баражи, класира родината си и на първенството в Мексико 1986.
В квалификациите обаче Фъргюсън е помощник, но трагедията налага да поеме управлението сам. Селекционерът Джон Стийн получава инфаркт по време на напрегнатото и решаващо дерби с Уелс. Великият наставник не успява да се пребори и издъхва в болницата. Шокът е огромен, а Фъргюсън се нагърбва със задачата да продължи задачата на своя ментор и да прати Шотландия сред най-добрите в света. Успява.
Макар да не стигат до война, подобно на Хондурас и Ел Салвадор, Египет и Алжир изиграват един от най-кървавите мачове в историята на международния футбол. По пътя към Мондиала през 1990-а, те се изправят в директен сблъсък за място на шампионата. Първият мач завършва при нулево равенство, а реваншът в Кайро пред 100 000 души е спечелен с 1:0 от "фараоните". Алжирците обаче имат своите претенции към съдийството, като веднага след последния сигнал се нахвърлят на тунизийската бригада, която отнася няколко шута и юмрука.
Незнайно защо, из олимпийската писта на стадиона има тежки керамични саксии с цветя, които алжирските играчи започват да хвърлят по празуващата публика, а най-сериозният инцидент идва по време на пресконференцията след мача. Тогава докторът на Египет губи едното си око след удар със счупена стъклена бутилка. Случаят води до международната заповед за арест на звездата на алжирците Лахдар Белоуми, който в следващите 20 години не напуска родината си. Изключително тежка санкция, а както се оказва, и несправедлива. Тази заповед пада през 2009-а. Едва тогава показания на негови съотборници изясняват, че не той, а резервният вратар Камел Кадри е виновник за инцидента.
Именно през тази 2009-а, когато Белоуми най-сетне успява да изчисти своето име, Алжир взима своя сладък реванш с 20 години закъснение. Тогава в квалификационната група двата тима завършват с равни точки и абсолютно еднаква голова разлика, дошла благодарение на гола на Мохамед Зидан в 95-а (при точно пет добавени) минута на мача от групата в Кайро.
И ФИФА решава, че всичко трябва да се реши с бараж на неутрална земя - в Судан. Десетки хиляди египтяни и алжирци потеглят към столицата Хартум, където Алжир печели с 1:0 и намира място на Мондиала в ЮАР.
Решенията на ФИФА още са оспорвани в Узбекистан, защото убиват съвсем реалните мечти на страната за място на Световното първенство през 2006-а. Тогава узбеците играят бараж срещу Бахрейн, който печелят с 1:0.
Мачът обаче трябва да се преиграе, защото японският главен съдия е допуснал формална грешка в правилата. Когато Узбекистан вкарва за 2:0 от дузпа, той решава да отмени попадението заради нахлулите предварително играчи на домакините в наказателното поле. Вместо обаче наказателният удар да се изпълни отново, реферът отсъжда нарушение за Бахрейн. Изумителна некомпетентност, но все пак - не повлияла на крайния резултат. Просто вместо да бие с 2:0, Узбекистан печели с 1:0.
Но формално има нарушение на правилата и така мачът се преиграва месец по-късно, като завършва 1:1. По време на реванша в Бахрейн пък не падат голове, което праща домакините напред, а узбеките си скубят косите у дома.
И тяхната приказка обаче свършва в следващия етап от баражите срещу Тринидад и Тобаго в може би най-екзотичния директен мач за място на Мондиал, игран някога. Карибският тим печели с общ резултат 2:1, а до днес в Узбекистан вярват, че ако ФИФА не бе отменила победата им с 1:0 заради онази дузпа, именно техният отбор щеше да бъде част от първенството през 2006-а.
Четири години по-късно скромният тим на Бахрейн отново е замесен в два драматични баража, като при първия от тях гол в 94-ата минута насред Рияд, помага на бахрейнците да изхвърлят Саудитска Арабия в азиатския бараж. Това ги праща в директен сблъсък за място на Мондиала срещу Нова Зеландия, като първият двубой в Рифа завършва 0:0 под ръководството на Виктор Кашай, настоящ шеф на съдийската комисия към БФС.
Месец по-късно е реваншът в Нова Зеландия, в който домакините печелят с 1:0 и се класират за Мондиала. Десет минути преди края обаче Бахрейн получава дузпа, с която може да вкара историческия гол, който да прати тима на световното. Някои ще го нарекат съдба, но - дузпата е изпусната. Грешникът е Сайед Аднан, който две години по-късно е арестуван като един от най-активните противници на местната власт в получилите популярност протести в Бахрейн, част от Арабската пролет.
Същите квалификации за Мондиала в ЮАР, водят до може би най-скандалната квалификация в зона УЕФА, която включва отборите на Франция и Ейре.
Първият мач в Дъблин завършва с минимална победа за "петлите" (0:1), но ирландците отвръщат със същия резултат в Париж четири дни по-късно и се стига до продължения. А там идва онази "френска Божия ръка". Тогава Тиери Анри докосна не един, а два пъти с топката с ръка, преди да асистира на Вилям Галас за гола, пратил в крайна сметка Франция на Мондиала. Случката предизвика огромен футболен скандал и възмущение, но в крайна сметка призивите на Ейре за преиграване не бяха уважени.
Гузните управници на ФИФА компенсираха местната федерация с 5 милиона евро, но футболната мечта на всички ирландци бе погребана в ръцете на Анри. За Зеления остров остана утехата от шумния провал на "петлите" на самото първенство в Южна Африка и отпадане в групата там. А то бе прието с едно от най-култовите заглавия и игра на думи, познати от последните години. Ирландски вестник се подигра на французите и натри сол в раните им с: "Тур дьо Фарс".
Същите тези баражи в зона УЕФА трябваше да се играят при пълен жребий, в който всеки може да се падне срещу всеки. Дни преди тегленето обаче управниците на ФИФА решиха да разделят отборите на поставени и непоставени, защото Франция и Португалия бяха сигурни за баражите, очертаваше се и Германия да бъде там. А в крайна сметка ФИФА не можеше да си позволи някой от тези тимове да пропусне шампионата на планетата и да отслаби интереса от техния продукт.
Световните баражи родиха и едно странно съперничество, което иначе нямаше как да видим. Това между Австралия и Уругвай, в което двата тима се срещат в два поредни баража. Южноамерикаnците надделяват в този за Мондиал 2002, но Австралия с дузпи си го връща четири години по-късно.
Бараж между Австралия и Аржентина пък е една от причiните сърдитият по това време Диего Марадона да се завърне в редиците на своята родина и да помогне на аржентинците да се класират за Световното през 1994-а. Там знаем как завърши всичко и за Диего (хванат с допинг още преди мача с България), а и за тима им - бихме ги ние, а после Румъния ги изхвърли на осминафинал.
И това са само част от епичните директни битки по пътя към Световните първенства, а още няколко такива ще ни очакват и през тази седмица.
Историята на баражите за Мондиали е просто велика - в нея има политика, бойкоти, кръв, войни...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}