17-11-2017 20-11-2018

Как Пиночет и Студената война победиха футбола

Преди 46 години СССР не се яви в Сантяго за баража и пропусна Мондиала

15:28 | 23 ноември 2019 | Редактор : Динко Гоцев 32 5458 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Политиката няма място в спорта е слоган, който изумява еднакво силно със своята непреходна истиност и с това, че на практика няма шанс да бъде сразен.

Ретро

Тя винаги е намирала своето място в него. Нещо повече - той е ставал лост в нейните недотам почтени игри.

На 11 септември 1973 г. в Сантяго се чуват взривове. Градът осъмва в страх, а смъртта на президента Салвадор Алиенде - по официалната версия се е самоубил в разгара на преврата и превземането на президентския дворец от военните, смразява страната.

Избран демократично 3 години по-рано, социалистът Алиенде е предизвикал влошаване на отношенията със САЩ, частична блокада на търговските отношения с Щатите и притеснения у президента Никсън, че Чили може да се превърне във втора Куба.

Отзвукът от събитията в Сантяго на 11 септември сутринта е глобален и много силен. Следват седмици, в които привържениците на Алиенде са преследвани и подложени на репресии.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Аугусто Пиночет, който взима властта, действа безцеремонно, а стадион "Насионал де Сантяго" се превръща в голям лагер за политически противници. Те са измъчвани, някои изчезват, други съвсем откровено са ликвидирани. Футболната арена на мачовете на националния тим на Чили става символна за новия режим и неговите методи.

Под една от трибуните на стадиона е оформен затвор, където се случват неща, за които в страната се говори със страх.

В същото време Чили чака бараж за Мондиал 1974 в два мача, а съперник е СССР. Няма нужда от обяснения защо Москва е променила драстично позицията си към страната в Южна Америка след събитията на 11 септември. Те са директна загуба в битката от Студената война. Победа за съперника в нея.

На 26 септември чилийците застават като стена пред вратата си срещу силния съветски отбор на "Лужники". Те се бранят 90 минути и сензационно правят 0:0. Сборная е много силен отбор, втори на континента от Евро 1972, с куп млади звезди от Спартак Москва, Динамо Киев и Динамо Тбилиси. Сред тях и тийнейджърът Олег Блохин.

Но Чили удържа героично 0:0 и чака реванш в Сантяго.

На 7 ноември федерацията на СССР обявява пред ФИФА, че няма да играе в мача на 21-ви в Сантяго. Световната централа дава време до 11-ти на Москва да промени решението си. Шефът на федерацията обаче няма какво да направи - да не се ходи в Чили е било отсечено на далеч по-високо ниво. Партийните и държавни ръководители решават, че няма как отбор със СССР на гърдите да излезе на терена, станал символ на преврата и на режима на Пиночет.

ФИФА обаче е притискана и от други държави, затова се налага инспекция на стадиона в Сантяго. В нея са вицепрезидента на централата Абилио Далмейда и германецът Хелмут Кайзер, генерален секретар.

Двамата не намират нищо нередно на арената, а в това време хиляди политзатворници са скрити или в подземията на стадиона, или в лагер недалеч. Всичко е напълно спокойно, а журналистите, които пътуват с делегацията на ФИФА, не са допускани никъде, освен на терена и по трибуниите.

Там, естествено, няма нищо.

"Държаха ни под трибуната, където днес е Изход 8 - спомня си Хорхе Монтелегре, преподавател в Сантяго тогава, противник на Пиночет и един от затворниците. - Бяхме заключени в катакомби, които имаха толкова дебели стени, че нищо не се е чувало отвън. Убеден съм, че няма как да са ни чули, всичко си е било спокойно и хората от ФИФА не са видяли причина да отменят мача."

Говори се и за тежка вечер на Кайзер и Далмейда в Сантяго, през годините в Германия се писаха теории и за момичета, и за подкупи... Недоказани неща. Но фактите са, че на 22 ноември сутринта европейско време и 21 ноември вечерта местно, Чили трябва да приеме СССР в реванша. ФИФА дава ОК за мача, въпреки че очевидно репортажите от Сантяго говорят за ненормална атмосфера за провеждането му.

Около 18 хиляди зрители са на трибуните, което е по-малко от 1/3 от капацитета. Играчите на домакините излизат, загравят, пеят националния химн и бият център. Тръгват към вратата и бележат - вкарва капитанът Франсиско Секундо Валдес Муньос, наричан Камачо.

Взима топката и тръгва обратно към центъра. Няма кой да му пречи. Съперник няма. Отборът на СССР просто не пътува за мача.

В Москва това е виждано като достоен отговор пред света за случващото се в Чили, но най-вече - като начин да се покаже на противника в Студената война, че СССР има силата да бойкотира дори най-голямото футболно събитие. А то е Мондиала.

Така футболната топка е напомпана с политика и от двете страни, за да се стигне до един фарс, който заменя мач с огромна важност. Ако трябва да бъдем честни - мач, който не бива да се състои на мястото, на което ФИФА разрешава да се случи.

В годините след този бойкот, световната централа безцеромонно е отнемала домакинства дори на цели първенства заради политическата обстановка. През онази 1973-а обаче е сляпа да види безумието на това да се играе футболен двубой на стадиона, превърнат в арена на репресии. От друга страна, ако съперник бе не СССР, а отбор от Западна Европа да речем (Сборная изпреварва Франция за този бараж, например), едва ли щеше да се стигне до бойкот на мача.

Това са само хипотези. Връщаме се на терена, въпреки че там има само един отбор. Съдията надува свирката и това е всичко - служебно 2:0 (прибавя се гол), Чили е на Мондиал 1974.

Играчите си правят снимка за спомен, въпреки че някои от тях са видимо смутени от случващото се. Феновете не знаят как точно да отпразнуват видяната "победа" над никого.

Виж още Мустакатият футболен идол, който се опълчи на Пиночет

Това е първият голям футболен бойкот в историята, извършен заради политика. Чилийците остават на терена в онзи ден, а Сантос от Бразилия (пратен с резервите) ги бие с 5:0 в демонстративен мач.

Това казва достатъчно за класата им.

Още на терена, един от играчите на домакините откровено не е доволен. Историята на Карлос Касели, мустакатият нападател на Коло Коло, е съвсем отделна. Той е противник на режима и счита случващото се за пълен позор.

Нападателят се прочува в страната си като дисидент, когато на приема преди Мондиал 1974 отказва да подаде ръка на Пиночет.

Това е огромен шамар за диктатора, който не забравя обидата. Когато години по-късно Касели отива да играе в Европа, майка му е вкарана в затвор като "противник на властта".

Днес на стадиона в Сантяго има сектор, който винаги е празен. Нарича се La Escotilla Nº8 - като "Капан №8", като там е бил входът с този номер. Именно под тази трибуна зад една от вратите е бил затворът, където са били измъчвани задържаните. Там са били крити и при посещението на делегацията на ФИФА. Днес долу има малък музей с фотоси и цитати от политзатворниците.

Футболното продължение на историята?

Чили не оставя никакви спомени у феновете с играта си на световното в Западна Германия. Блохин гледа по телевизията първото си голямо първенство, вместо да блести на него.

А светът вижда как Студената война, Пиночет и политиката вкарват зрелищен гол във вратата на футбола през ноември 1973 г.