Да снимаш случайно Божията ръка. 37 години от емблематичния миг
Ирландец разказва за невероятния късмет да улови един от най-великите кадри в историята на футбола
22 юни, 1986-а, преди точно 37 години се ражда един от най-емблематичните моменти в световния футбол.
В онзи паметен четвъртфинал от Мондиала в Мексико на стадион "Ацтека", в който един срещу друг излизат Англия и Аржентина. Фактология около двубоя е добре известна - Марадона носи победата за родината си с 2:1, вкарвайки два изключителни гола. Първият е Божията ръка, а вторият - Гола на века след великолепния рейд из английската отбрана.
Два шедьовъра, за които е казано и написано реално всичко.
И които са увековечени от всички възможни ъгли. Или поне така се смяташе, преди английски фен от ирландски произход да предизвика фурор с твърдението, че притежава непубликувани снимки от Божията ръка - попадение, което сякаш е обречено на вечни дискусии.
Името на фотографа е Джо О'Конъл, който по същото време е на екскурзия в Мексико, но получава билети за мача от свой познат в посолството. Взема със себе си назаем от приятел единствено 35-милиметров фотоапарат и се влива в бушуващия вулкан от емоции на "Ацтека".
Започва да прави любителски кадри от трибуните и се оказва, че има късмета да заснеме именно онзи емблематичен миг с Божията ръка.
"На стадиона все още не знаех, че е отбелязан толкова важен гол. Знаех, че Марадона е вкарал по някакъв начин, но не и контекста на това как топката влиза в английската врата.
Едва късно вечерта, след като изгледах медийното отразяване и повторенията на самия гол, се замислих дали не съм успял да хвана точно този спорен монент. Няколко дни по-късно, след като проявих кадрите, осъзнах, че съм бил толкова близо до предоставянето на окончателно доказателство, че ръката му е насочила топката във вратата", признава той.
О'Конъл не улавя самия допир между топката и ръката, но тъй като кадрите са снимани от трибуните, предоставят отлично доказателство за това, че Марадона играе непозволено.
А самият фотограф признава, че е извадил невероятен късмет да бъде в точното време и на точното място.
"Това беше чист късмет. Всъщност, нямах никаква представа как да използвам фотоапарата правилно, преди самия мач отидох в магазин и ми обясниха. Когато видях после кадрите, ми беше трудно да повярвам, че аз съм ги заснел", допълва О'Конъл.
И още нещо любопитно - на същата лента са увековечени не само митичната Божия ръка, но и празненствата на аржентинските играчи след победата, като специално внимание е отделено на Марадона, който на снимката се вижда в центъра на терена, заобиколен от фоторепортери, с вдигнати юмруци, гледайки към трибуните, а зад него Оскар Руджери вдига ръце.
Безспорно емблематични мигове от историята на Мондиалите, които, както се оказва, един запалянко е имал невероятния късмет да улови. С Божията помощ, както сам се шегува.
Същата, която поведе ръката на Марадона за онова историческо докосване от футболната съкровищница, случило се на днешния ден преди точно 37 години.