Ако търсим съчетанието между атлетичното красиво женско тяло и големите спортни успехи, сред най-подходящите примери е Бланка Влашич.

Хърватката, която днес навършва 40 години, много сезони наред караше зрителите да се вълнуват и да очакват с трепет състезанията в женския висок скок.

Леката атлетика през годините ни даде много велики жени, а хърватката беше от тези, които оставяха трайна следа, макар и да не успя да стане олимпийска шампионка. В България ще я запомним като втората най-високо скочила в историята след 209-те сантиметра на Стефка Костадинова. Бланка на пет пъти в своята кариера опита да преодолее заветните 210, но за нейно съжаление - неуспешно. Не и за наше, разбира се. Защото рекордът на Стефка е непокътнат вече почти четири десетилетия.

Тя е суперзвезда не само в своята Хърватия, но и по целия свят. В дома й всичко свързано с нея е топ новина - дали ще е нов партньор или или просто различна прическа. Това прави постиженията й още по-специални, тъй като тя успя да съчетае бурния личен живот с това да е най-великата скачачка в историята. Поне според мнозина.

Кариерата й дори мина през секс скандал, като през 2010-а, само два дни преди световното първенство в зала в Доха, тя разбра за интимно видео с момиче, което много прилича на нея.

"Беше ми смешно как хората не могат да различат това момиче от мен. Наистина им се искаше да повярват, че съм аз. Обичат сензациите и искаха да ме видят като лошото момиче. Много вестници написаха, че не съм аз, но продължаваха да раздуват историята, за да се чете. Никога няма да знаем кой е публикувал видеото", казва Влашич години по-късно.

Снимка: Getty Images

Извън многото си успехи, 193-сантиметровата красавица ще бъде запомнена и по друг начин около летвата. Бланка обичаше да танцува след някои от успешните си опити и то по най-разнообразен начин. Като цяло радостта й наподобяваше на футболист, който е вкарал победно попадение.

"Това се зароди в Рим. Направих няколко стъпки, защото бях много щастлива и се наслаждавах. Започнах да танцувам, а хората го забелязаха истински на Световното първенство в Осака през 2007-а. Това се превърна в моя запазена марка и започна да идва от само себе си, но само при височините, с които се гордеех. Така комуникирах с публиката и хората не идваха само да виждат резултати, но и заради реакциите ми. Обичаха да виждат, че ние също сме хора, че плачем и се смеем", разказва хърватката.

Снимка: Getty Images

Бланка е свързана със спорта от най-ранна детска възраст и е неизбежно тя да се занимава с нещо такова. Майка й е Венера е играла аматьорски баскетбол и е състезателка по ски бягане, а баща й Йошко е атлет, който подобрява рекорда на Хърватия в десетобоя. Подобна е съдбата й на по-малкия й брат Никола Влашич, футболист, който стигна до Висшата лига, а в момента играе в Торино.

Именно бащата Йошко я води на пистата по време на тренировките си и тя се влюбва в нея. Първоначално мечтае да стане спринтьорка, но в последствие вижда, че високият скок й приляга заради издълженото и слабо тяло. Било е възможно и да практикува баскетбол, но е предпочитала емоцията на индивидуалния спорт.

Бланка Влашич представя страната си за първи път много рано и на възможно най-големия форум - Олимпийските игри в Сидни през 2000 година. Още през същата година печели титлата на световното първенство за юноши и девойки с резултат от 191 сантиметра.

Снимка: Getty Images

Постепенно започва да вдига личните си постижения и през 2001-а постига 194 сантиметра, което й носи шесто място на първото й Световно първенство. И тази година е успешна за нея, тъй като печели първия си златен медал при възрастните - на Средиземноморски игри в Тунис.

Година по-късно тя отново покорява върха при девойките и то с резултат от 196 сантиметра, което е новият й личен рекорд и девет сантиметра преднина спрямо втората в състезанието.

Стартът на 2003-а е още по-обещаващ с нов личен рекорд от 198 сантиметра, постигнат в Линц. После на Златната лига във Франция е покачен с още един сантиметър. Макар да не успява да стигне подиум на голям форум във въпросната година, само три състезателки скачат повече от нейният нов личен рекорд - 201 см.

Снимка: Getty Images

През 2004-а тя скача 203 сантиметра на турнир в Любляна, но годината е лоша за нея, тъй като е диагностицирана с хипотиреоидизъм. Завръща се истински две години по-късно и подобрява националния рекорд със скок от 205 сантиметра на турнир в Банска Бистрица, Словакия.

Големият бум на Влашич идва през 2007-а, когато тя вече е доманиторът в сектора за висок скок и печели 18 от общо 19 състезания на открито. Въпрос на време е да дойде първата световна титла, а това се случва в Осака, благодарение на нови 205 см. Моментът е особено специален, тъй като това е първа световна титла за Хърватия в леката атлетика.

Голямата цел разбира се е Олимпиадата в Пекин през 2008 година, като там идва и голямото разочарование. Летвата е поставена на 205 сантиметра, а Влашич преодолява височината от втория опит. За нейно съжаление белгийката Тиа Хелебаут го прави с първия и е новата олимпийска шампионка. Хърватката остава със сребро, което в последствие неочаквано ще се окаже, че е най-доброто й постижение.

Снимка: Getty Images

Бланка обаче продължава да е най-добрата на световните първенства и печели втората си титла през 2009-а в Берлин. Печели титлата с 204 сантиметра, но решава за първи път да се пробва за рекорда на Стефка, като прави три опита, естествено все неуспешни.

Тя обаче истински започва да вярва, че може да подобри световния рекорд на 31 август същата година, когато постига 208 сантиметра на родна земя в Загреб. Това е нейният нов личен рекорд, такъв на Хърватия и я прави втората най-високо скочила жена в историята. Отново се пробва на заветните 210 сантиметра и не успява за четвърти път. В кариерата си се пробва общо пет пъти, като последният случай е през 2010-а в Сплит. През същата година печели световната титла на закрито, но и по-важното - първата си европейска титла. Постига го в Барселона с 203 сантиметра, като изравнява рекорда на шампионатите на българката Венелина Венева, постигнат четири години по-рано.

Постепенно формата на Бланка спада и заради резултатите си през 2011-а тя не е сред фаворитите на световното първенство в Южна Корея, но постига 203 сантиметра, което й носи сребърен медал. През следващите сезони единствените успехи на Влашич идваха в Диамантената лига заради множество контузии, но тя постигна ренесанс през 2015 година. Тогава отново печели сребро на Световното, макар и с по-слаб резултат от 201 см, колкото постига и шампионката Мария Кучина. Последното отличие на Бланка идва сезон по-късно на Олимпийските игри в Рио, където тя завоюва бронзов медал, оставайки зад Руд Бейтия и нашата Мирела Демирева.

Снимка: Getty Images

Успехите на Бланка Влашич:

Олимпийски игри: сребърен медал от Пекин 2008 и бронзов от Рио 2016;

Световно първенство: златни медали от Осака 2007 и Берлин 2009; сребърни медали от Дагу 2011 и Пекин 2015;

Световно първенство в зала: златни медали от Валенсия 2008 и Доха 2010; сребърен медал от Москва 2006; бронзов медал от Будапеща 2004

Европейско първенство: златен медал от Барселона 2010

Световно първенство за юноши и девойки: златни медали от Сантяго 2000 и Кингстън 2002

Снимка: Getty Images