17-11-2017 20-11-2018

Джани Ривера - олицетворението на думата капитан

Италианецът е футболист, от който и Пеле се страхуваше

08:41 | 19 август 2023 | Редактор : Николай Петров 5 2893 Снимка: Getty Images

Футболните фенове избират любимия си отбор най-често по географски причини или наследствено в семейството.

Не такъв е случаят с миланския актьор Диего Абатантуоно, който разказва как като малко момче в портфейла на дядо си намира две снимки. Вътре вижда износени ликовете на двама мъже. Единият от тях е свещеник, а другият очевидно е футболист, но Абатантуоно няма как да знае кой.

На въпрос към дядо си отговорът е: "Единият прави чудеса, а другият е популярен свещеник от Пулия".

Чудотворецът се казва Джовани Ривера, по-известен като Джани, един от най-великите плеймейкъри в историята на Милан и световния футбол. Подобно на младия актьор, много миланисти се заклеват като фенове на "росонерите" именно заради Ривера. Това е футболист, който многократно надхвърля представите за просто добър играч, а името му рядко не е съпътствано със суперлативи. Така е поне до 80-ата му годишнина, която бе навършена вчера.

Големият полузащитник от 60-те до 80-те години на миналия век има завидно чувство за позиционирането на своите съотборници, както и това на опонентите. Способността му да твори игра в нападение е неповторима за друг от онова поколение.

Снимка: Getty Images

Ривера е играч, който може от нищо да направи нещо благодарение на прецизните си пасове и тактическа грамотност. Успява да подобри не само своето ниво, но и това на съотборниците. Сравняват го с други велики футболни имена като Марко ван Бастен, Йохан Кройф и Роберто Баджо, но сякаш играта на Зинедин Зидан най-наподобява неговата. Качествата на Ривера го превръщат в един от най-обичаните играчи в историята на калчото.

От най-ранна детска възраст италианецът има забележителен стил. Дебютира още на 15 години за родния си тим Алесандрия през 1959-а. Това и до днес го прави четвъртият най-млад играч в историята на Серия "А", като по онова време е втори само след Амадео Амадей от Рома. В същата година Ривера става и най-младият голмайстор в калчото. Това са част от многото му рекорди.

Качествата му бързо привличат вниманието на северните съседи на Алесандрия в Милано - "росонерите". Той е привлечен през 1960-а с идеята да замени уругвайския световен шампион Хуан Скиафино, който е един от най-великите играчи на Милан през 50-те.

В първите си дни в Милан Ривера е имал достойни ментори - Нилс Лидхолм, Дино Сани и Жозе Алтафини. Влиянието им върху младежа му носи още по-голямо разбиране на играта, като то пренебрегва физическите му данни. За качествата си получава похвала дори от легендата на градския съперник Интер Джузепе Меаца, който адмирира неговото "забележително докосване и елегантност".

Тези оръжия му носят важно присъствие в Милан, а успехите са феноменални. Три пъти е шампион на Италия и четири пъти носител на Купата. Голямата радост обаче идва в евротурнирите, като с Милан печели КЕШ през 1963-а и 1969-а след финали срещу Бенфика и Аякс.

Треньорът Нерео Роко рано му гласува доверие за капитан и гради отбора около него. Феновете бързо заобичат Ривера, а чувствата са взаимни. За футболиста Милан се превръща не просто в клуб, а идея. Наричат го златното момче на Милан не само заради успехите му, но и защото е пример за подражание.

Същият младеж се превръща в ярка фигура, която е готова да защитава цветовете на отбора си и да се възпротиви на всеки, който не се отнася с нужното уважение. Поставя стандарт и цени хората по това дали са достойни за Милан. Личността му го прави изключително уважаван както в Италия, така и по целия футболен свят.

Под ръководството на Роко Милан играе много дефанзивен стил и е пословичен пример за катеначо. Въпреки това Ривера е инструментът, който прави нещата да се случват в атака, а това го превръща и в много подходящ полузащитник за националния отбор.

Кариерата му за "адзурите" носи по-малко трофеи от клубната, но въпреки това е доста значима. Първата му повиквателна идва за Световното първенство през 1962-а, а дебютът му е срещу Западна Германия при едно нулево равенство. Италия тогава отпада още в групата за сметка на германците и домакина Чили. През 1966-а Ривера за втори път играе на Световно първенство, като и тогава италианците отпадат рано. Случва се след шокираща загуба от Северна корея в третия мач от груповата фаза.

След провалите начело на Италия застава дългогодишният треньор на Интер Еленио Ерера, който е считан за истинския крал на катеначото. Под ръководството на Феручо Валкареджи след това обаче Скуадрата постига огромен успех на домашното Европейско първенство, спечелвайки титлата след финал срещу Югославия. Ривера е главният двигател на онзи отбор.

Снимка: Getty Images

Пикът в международната кариера на футболиста обаче е достигнат през 1970-а на Световното първенство в Мексико. Тогава той вкарва победния гол в 111-ата минута на продълженията в епичния полуфинал срещу Западна Германия, завършил при 4:3.

На финала срещу Бразилия Валкареджи прави грешката да използва Ривера само за пет минути и отборът му е размазан с 1:4. Решението е изненадващо за всички, включително и за звездата на Селесао Пеле. "Бях притеснен, че ако Ривера влезе в игра, Италия ще стане много опасна", казва тогава великият нападател.

Ривера е уважаван не само за живота си като футболист, но и за личността си извън терена. Той е харизматична фигура, която остава в Милан до края на активната си кариера. През 1986-а Силвио Берлускони купува отбора и го назначава за президент. Двамата обаче не си пасват по политически възгледи и легендата напуска "Сан Сиро".

Снимка: Getty Images

През 2011-а Ривера беше удостоен с наградата за УЕФА, която отличава играчите с изключителни лични качества. Тя е връчвана още на играчи като Франц Бекенбауер, Йохан Кройф, Еузебио и Алфредо Ди Стефано.

Онези плеймейкърски качества на Ривера изглеждат като нещо извънземно за времето му, но в наши дни са обичайни. Вече всеки голям отбор има футболист, който да дирижира играта в атака с пасове и въображение. Друг е въпросът дали се достигат лидерските качества на Джани.

Днешните футболисти често целуват емблемата на отбора без да отдават особено значение на жеста. Ривера го прави така, че да е обичан от феновете на Милан цял живот.

ИЗБРАНО