17:22 | 19.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Година с Илиан Илиев начело: Очакванията със сигурност бяха по-големи

Само една загуба за 12 мача, но пък победите и радостните мигове също не бяха много

Снимка: БТА

Година с Илиан Илиев начело: Очакванията със сигурност бяха по-големи

Само една загуба за 12 мача, но пък победите и радостните мигове също не бяха много

15:25 | 19 ноември 2024 | Редактор : Венислав Кирилов 13 902 Снимка: БТА

Преди една година, в навечерието на 30-ия юбилей от онзи исторически гол на Емил Костадинов на "Парк де Пренс", родният футбол бе белязан от кървави протести срещу част от героите от незабравимата нощ в Париж. Включително и срещу самия голмайстор, тогава с висок пост в БФС.

Национален отбор

По същото време и на 200 метра от тези протести, националният ни тим се изправи срещу Унгария в европейска квалификация с нов селекционер в лицето на Илиан Илиев. И с надежди за промяна. Не само в управлението на футбола, която искаха протестиращите отвън, но и промяна в облика на националния, която Илиев трябваше да донесе.

Сринатият до земята отбор, който нямаше победа за цялата календарна година, изигра силен мач и направи 2:2 с унгарците, като гостите изравниха с наш автогол в 97-ата минута. А това бе мач, в който на тях им трябваше задължителна точка за място на Евро 2024 и очакванията бяха, че ще вземат пълните три с лекота.

Три дни по-късно същият този български отбор гостуваше на Сърбия в мач, в който противникът отново играеше за класирането си на Европейско. Отново се представихме достойно и направихме 2:2 в Лесковац.

Два мача, които показаха, че макар и без големи звезди и играчи на топ ниво, с добра дисциплина и себераздаване, родният национален тим може да се мери с тези от средноевропейско ниво. А не да бъде унижаван и побеждаван без особени усилия от отбора отсреща.

Два мача, които донесоха и доза оптимистични очаквания около националния тим, но и също така и такива, които година по-късно сякаш останаха и най-силните под ръководството на Илиан Илиев.

Снимка: БТА

Днес равносметката е, че треньорът е водил България в 12 двубоя, като е загубил само един от тях. Ясен показател, че националите ни станаха по-трудни за побеждаване, което все пак е някакво начало, от което трябваше да се започне.

Година по-късно обаче и победите не са много. Минимално 1:0 над Танзания в контрола, минимално 1:0 над Северна Ирландия в Пловдив и отново минимално 1:0 като гости на Люксембург. А в това отношение със сигурност очакванията бяха по-големи.

През първата половина на календарната година България игра само контроли. Победа над Танзания и ремита срещу Азербайджан, Румъния и Словения.

При всички положения сериозни изводи от приятелски мачове няма как да се правят, защото както може да се иска повече от срещи в Баку срещу Танзания и Азербайджан, то при всички положения могат да се извлекат позитиви и от ремитата срещу Румъния и Словения - два тима, които бяха част от елиминациите на Евро 2024 седмици по-късно.

Истинското мерило за работата на Илиан Илиев начело на националния отбор трябваше да е турнирът Лига на нациите през есента.

С вече 10 месеца като селекционер зад гърба си и в конкуренцията на Северна Ирландия, Беларус и Люксембург, той стартира турнира със заявка за спечелване на групата - нещо, което така и не се случи.

Снимка: Bulphoto

Снощи България приключи участието си с постно 1:1 срещу Беларус. Мач, който до голяма степен олицетворява цялостното ни представяне в Лигата на нациите.

България загуби само веднъж, но пък как - с 0:5 насред Белфаст. Това бе най-голямата победа на домакините от 33 години насам и изравнен рекорд за най-голям успех. Всичко това само по себе си говори колко унизителни бяха събитията от онази вечер в Северна Ирландия.

В този турнир България не победи Люксембург и Беларус у дома, като освен това чисто игрово не убеди, че превъзхожда тези състави и заслужава да ги бие.

Излъгахме момчетата от Великото херцогство на техен терен - бихме ги с 1:0, но пък второто полувреме на "Стад де Люксембург" бе олицетворение на игровата ни немощ. Опълчение срещу едно доскорошно футболно джудже. Щастлива и не особено заслужена победа, която ще остане като един от малкото позитивни резултати в първата година на Илиан Илиев начело.

Снимка: БТА

Ако трябва да разделим трите лагера, които националният тим имаше през последните три месеца, то те ще бъдат: позитивен, ужасен и такъв, в който просто се върнахме към сивотата.

Може би чисто игрово най-силният мач на България в турнира бе първият - символичното гостуване на Беларус. Той завърши наравно 0:0, но това бе против всяка логика. Родният тим игра силен футбол, създаде доста положения и наистина остави впечатление, че е с едно ниво над тимове като бившата съветска република.

А три дни по-късно дойде и победата над Северна Ирландия, която макар и изкована с повече битка, а не с изящен футбол, все пак бе победа над тим от нашето ниво.

След мачовете през септември България наистина изглеждаше като отбор, който може да спечели тази група, преди да дойде тежкото и унизително приземяване в средата на октомври. 0:0 у дома с Люксембург и срамно 0:5 в Белфаст сринаха всичко, постигнато до момента, а това направи и самият Илиан Илиев.

Снимка: АР/БТА

Може и загубата му начело на България за всичките 12 мача да бе само една, но пък цифровото й изражение бе шамар не само за него и момчетата му, но и за целия български футбол.

Защото това не бе 0:5 от Англия, Германия или Испания, бе категорично 0:5 от ... Северна Ирландия. Отбор, който в цялата си история бе побеждавал само два пъти с такъв резултат - веднъж Кипър през 70-те и веднъж Фарьорските острови през 1991-а.

Така дойде ноември със събитията от последните няколко дни. Победа като гост (което се случва доста рядко) над Люксембург и сиво 1:1 с Беларус снощи. Два резултата, които може и да не са най-лошите на света, но чисто игрово в тези мачове България бе доста далеч от истината и честно казано не показа някакво израстване.

Два мача, които сякаш върнаха феновете в сивотата от времената преди Илиан Илиев, когато националният тим бе безличен и неубедителен. Изобщо турнир Лига на нациите след който си задаваме въпроса дали за тази една година българският национален отбор направи крачка напред, или просто си тъпче на едно място.

Ясно е, че има стабилизиране в тима и това е факт. Нещата не станаха по-зле, а то и трудно можеше да бъде по-зле, но пък сякаш остава усещането, че прогресът трябваше да е по-голям. Поне такива бяха очакванията, когато Илиан Илиев зае поста и направи два силни мача срещу Унгария и Сърбия.

Защото година след онези два мача, България направи два доста по-слаби мача срещу два категорично по-слаби отбора.

А нещата пред Илиев и отбора няма да става по-леки, защото през 2025-а първо идва плейоф в Лигата на нациите срещу по-стойностен от нас отбор, а след това идва ред и на световните квалификации, където жребият може да ни принуди болезнено да сверяваме часовниците срещу някой от най-силните тимове на планетата.