Годината завърши така, както започна: Тежко, болезнено и далеч от истината

09:05 | 16 ноември 2021 | Редактор : Венислав Кирилов 29 4719 Снимка: Bulphoto

Българският национален отбор по футбол затвори футболната 2021-ва, която по навик не ни донесе особени усмивки, а поводите за гордост с представителния ни тим бяха много малко.

Национален отбор

Властваха предимно разочарованията и, за съжаление, продължава и се задълбочава тенденцията на абсолютната апатия на феновете към този тим. Тя не е случайна - корени се в показаното от него, в което всеки проблясък напоследък си е малко събитие.

Докато Сърбия и Хърватия все още празнуват класирането си на Мондиал, а Северна Македония се готви за баражите, то у нас средата ноември се превърна в обичаен период за тягостни равносметки. И за поредното търсене на причините за тъжната футболна действителност, в която страната ни изпадна.

А това не се е случило днес или снощи в Люцерн при 0:4 от Швейцария - ей така, изведнъж. Това е процес, в който летим надолу вече десетилетие.

Виж още Швейцария ни показа тъжната реалност с 4 гола и се класира за Мондиала

България няма да бъде част от Световното първенство следващата година, което обаче вече не може да бъде и новина. Това е деветият пореден голям форум, който пропускаме, а още с жребия задачата ни изглеждаше невъзможна в група с Швейцария и Италия. Когато играхме на такъв през 2004-а Митко Бербатов бе "юноша бледен" с номер девет на върха на атаката, а не кандидат за шеф на БФС, а едно поколение растеше с надежда да гледа още и още паметни мачове. Шеф на въпросния съюз бе още покойният Иван Славков, страната ни не бе в Евросъюза, а хит в чартовете бе "If I Ain't Got You" на Алиша Кийс - песен, която днес вероятно сте позабравили. Толкова отдавна беше.

Националният ни тим достигна такова ниво, на което дори в оптимистичните си сметки вече не слагаме класиране преди старта на квалификациите. Надеждите са за няколко добри резултата и общо взето - достойно представяне, а не борба за челните места.

За тази календарна 2021 година България изигра 13 двубоя, осем от които бяха официални в световните квалификации. В тях записахме три успеха, четири равенства и шест поражения. Вкарахме 11 гола, а допуснахме 21.

Може би това, което най-добре описва футболната ни година са първите и последните 45 минути от нея. С осем месеца разлика между тях, те имаха прекалено много прилики.

Снимка: AP/БТА

Въпросните две полувремена бяха срещу Швейцария, а в тях получихме 7 безответни гола от "кръстоносците". Разбира се, те са по-класен тим от нас, но не са Германия, Англия или Франция. А и начинът, по който ни шамаросваха, бе направо стряскащ.

Ако преди 10-15 години бяхме по-близо до тимове като Швейцария, то днес изглеждаме по-скоро като отбор от дъното на Европа по класа. Във въпросните две полувремена бяхме просто прегазени, като играчите на "кръстоносците" на шега ни вкараха седем гола.

Припомняме: 0:3 беше още в 13-ата минута на мача в София през март. От 0:0 стана 3:0 за 24 минути (48-72) снощи в Люцерн. После добавиха и четвърти в края.

В тези два отрязъка от футболната ни година бяхме като спаринг партньор на един боксов шампион. Плахи, объркани и без никаква идея как точно да се спасим от тежкия побой, който ни нанасят.

А когато за осем месеца разлика изглеждаш по еднакво лош начин срещу един и същи съперник, то за прогрес няма как да говорим. Вероятно отборът просто си се върти на едно място, правейки понякога някой добър резултат. Но - да караме поред.

Годината започна с нов селекционер в лицето на Ясен Петров, а той обеща промяна, внедряване на млади играчи и призова за вяра и търпение.

Да, в този период имаше някои позитивни моменти и един доста престижен резултат в Италия, но като цяло общото впечатление бе за един вечно защитаващ се български отбор, който почти във всеки мач заемаше ролята на опълченец.

За съжаление, класическо поведение на отбор джудже.

Вчера загубихме с 0:4 от Швейцария, като за 100 игрови минути с продължението, отправихме само един неточен удар, при това от около 30 метра. Това описва цялата ни офанзивна идея и мощ - един крайно неточен удар на Атанас Илиев, плод на безизходица и отчаяние в дадената ситуация. Към нашата врата бяха отправени 18, а ако прибавим и контролата срещу Украйна отпреди три дни, която беше отчетена като престижен резултат (1:1), то, нека бъдем искрени - та там инкасирахме 36 удара.

54 удара към вратата за два мача е статистика, характерна за отбори от нивото на Малта, Гибралтар и Андора. И колкото да ни е неприятно да го признаем, нивото ни е доста по-близко до тези три тима, отколкото до това на съставите, участващи редовно на големите първенства.

Снимка: Getty images

Ако погледнем всички мачове през годината, с изключение на домакинствата на Литва и Грузия през септември, то родният тим е допускал средно по 18 удара във всеки от останалите си мачове, като е владял топката средно в 34% от времето.

Достатъчно показателна статистика за играта ни в мачовете, когато срещу нас имаме отбори от нашата класа или по-висока.

Винаги може да отчетем, че България направи 1:1 в дома на еврошампиона Италия, същите резултати срещу евроучастниците Украйна и Словакия, падна в Русия с дузпа в самия край, а срещу световния шампион Франция отборът ни губеше само с 0:1 до последните минути.

Всички тези резултати обаче идваха с дълбока защита, нулева идея в атака, като с една дума казано: Стилът си ни беше опълчение.

В отбрана се надявахме да допуснем възможно най-малко, а пък напред - каквото стане.

Снимка: Bulphoto

Факт е, че Ясен Петров прояви смелост да даде шанс на доста нови футболисти през годината, но игрово не можем да кажем, че националният тим е повишил нивото си.

Може би се видяха проблясъци в отношение на колектив и себераздаване, но очевидно на международната сцена това не върши работа, особено срещу класните тимове на континента. А и е нелепо и унизително да говорим, че има напредък в това, че играчите ни вече показвали желание с националната фланелка. Досега не са ли го правили? Ако е така - какво всъщност да искаме и очакваме от тях?

Дори след вчерашното фиаско в Люцерн имаше коментари на национали от типа на "Годината беше добра" и "Отборът се развива добре", които явно показват, че дори и самите те нямат трезва оценка за състоянието на отбора. Или стандартите са тотално занижени.

Както вече споменахме, още самото начало на футболната ни година бе катастрофално, защото за 13 минути Швейцария ни водеше с 3:0 насред София. За щастие тогава "кръстоносците" все още не преследваха голова разлика и понамалиха темпото, а мачът завърши 1:3.

Виж още Нули на таблото, нули на терена... но и някои позитивни нули, върху които да се стъпи

Три дни по-късно бъдещият европейски шампион Италия за първи път в историята си победи в София (0:2), а седмицата завърши с безлично откъм игра 0:0 в Белфаст, където отборът ни излезе глухо да се брани срещу Северна Ирландия. След този мач се чуха първите позитивни сигнали от щаба и селекционера Петров - отлепихме, взехме точка, показахме характер.

Годината продължи с юнските контроли, където три участника на Евро 2020 използваха България като част от подготовката си.

Родният тим направи 1:1 със Словакия, след това загубихме с 0:1 от Русия, като голът в Москва падна от дузпа пет минути преди края. Тази седмица завърши с гостуване на световния шампион Франция в Париж. "Петлите" ни надвиха с 3:0, като вторият и третия гол паднаха в самия край на мача, а преди това играта ни в глуха защита успяваше да спре почти всяка френска атака.

Може би най-позитивната част от годината бе началото на септември. Тогава България помрачи празненствата на Италия с 1:1 във Флоренция. Макар и с доза късмет, вкарвайки единствения си удар, няма как да отречем, че това бе престижен резултат, който имаше отзвук из цял свят.

Снимка: АР/БТА

Три дни по-късно спечелихме в София с 1:0 срещу аутсайдера в групата Литва с гол в последните минути, а след това и с 4:1 в контрола над Грузия.

Този приятен септември обаче бе заличен с едни кошмарни 90 минути във Вилнюс през октомври, където родният тим записа една от най-срамните си загуби. 1:3 от Литва в мач, в който домакините тотално ни надиграха, а накрая дори можеше да ни вкарат и още. Само като детайл - литовците завършиха с общо 3 точки (точно тези три), вкараха 7 гола за 8 мача в групата, като три от тях бяха в нашата врата.

На съдбоносния за футбола ни 12 октомври, в който Борислав Михайлов бе преизбран за президент на БФС, родният тим показа проблясък и с обрат победи Северна Ирландия с 2:1 у дома. Трета победа за годината - Литва, Грузия и Северна Ирландия в София са жертвите.

Така дойде и тази седмица, в която направихме реми 1:1 с Украйна в контрола, играна на една врата (нашата). А вчера безлично отнесохме 4 гола от Швейцария, отправяйки само един удар към вратата, при това от далечна дистанция.

Равносметката: Със сигурност в отбора ни има някакъв прогрес в сравнение с трагичната 2020-а, но обратното би било на практика невъзможно. Но такъв от март до ноември не се вижда и България е все така далеч от средноевропейските страни във футболно отношение.

Както свикнахме да правим в последното десетилетие, вече гледаме напред към следващата година. Но едва ли този поглед е с надежда от страна на родните фенове.

За страната ни предстоят мачове от Лигата на нациите, където жребият ще ни прати с противници от нашата класа.

Очаквания няма, цели също. А за жалост изглежда, че ще имаме поредни шест безлични мача. След 12 месеца, когато 32 отбора започнат спора за световната титла в Катар, ние отново ще сме пред телевизорите и дори вече не се питаме защо не сме там.