Българският национален отбор изпрати първите си три мача от квалификациите за Мондиала в Катар, които - в група с пет отбора - са си почти половина извървян път.

Естесвено, че стартът на пръв поглед няма как да бъде определен като позитивен. Загубихме безлично от Швейцария (1:3) и Италия (0:2) у дома, измъчихме и нулево реми в Белфаст, което по-скоро изглеждаше като спечелена за нас точка и изгубени две за северноирландците.

Спокойно може да кажем, че шансове за класиране няма, но ако върнем лентата само няколко месеца назад, когато бе изтеглен жребият в началото на декември, такива и не виждахме реалистично. На световното отива директно само първият в групата, а в компанията на Италия и Швейцария това си изглеждаше илюзия и за най-големите оптимисти.

България уверено, но и напълно очаквано, върви към пропускането на девети пореден голям футболен форум. Но докато при първите пропуски в стартиралата през 2006-а серия, това се приемаше за голям провал, днес сякаш е нещо нормално. Просто такава е действителността.

Винаги по-лесният подход ще е да изброим редицата фактори, довели до това състояние на футбола ни, в случая - на националния тим. Вече хората на възраст да са студенти у нас нямат съзнателен спомен за България на голямо първенство, а пък учениците от началните класове ще могат да ви изброят причините и проблемите около футбола ни.

Но дълбаенето в тях едва ли ще промени нещо. Може би трябва да се опитаме, макар и от едната точка в три мача, да извлечем позитивното. Колкото и малко да изглежда то. Нещото, върху което да се надгради.

Снимка: Bulphoto

Нека оставим настрана двете загуби от Швейцария и Италия, които макар и очавкани според всички, отново отприщиха вълна на критики и подигравки от родните фенове.  Започна заклеймяване и отписване на отбор с нов селекционер, който трябваше да дебютира срещу Швейцария три дни, след като за първи път събра състава си. Трудна ситуация, която в никакъв случай не е оправдание, но трябва да се вземе предвид, ако ще търсим изводите за тези три двубоя.

Състав, в който попаднаха 10 човека без мачове за България и още много, с по-малко от десет записани двубоя. Със сигурност като борй мачове, съставът ни бе сред най-неопитните на континента през тази седмица.

Показателен е фактът, че средният брой мачове на нашите национали бе 10,5 на човек. За сравнение, северноирландците са със средно 34 мача, швейцарците с 33, а италианците със 17. Съвсем не е маловажно.

В добавка, над 10 от футболистите на съперниците ни имат опит на голямо първенство. Сами виждате за каква разлика в опита става въпрос, като дори не говорим тук за разликата в клубните отбори, за които тези футболисти играят.

Снощи капитанът на северноирландците Стивън Дейвис празнуваше 126-ия си мач за тима, превърнал го в най-опитния национал сред всички четири британски тима в историята изобщо. Общият брой мачове за родината на 11-те ни титуляри пък бе 86.

И ако с наличния ни потенциал изглеждаше немислимо на откраднем нещо от първите два мача, за което обаче пак отборът отнесе критики, то може би към Белфаст се гледаше с доза оптимизъм.

На таблото обаче си останаха две нули, като и играта ни бе близко до тази нула, най-вече с оглед на съперника срещу нас. Едва ли са много националните тимове, които се бранят в продължение на почти 90 минути срещу Северна Ирландия. Ние това правихме.

Снимка: Getty Images

Положенията ни в редовното време също бяха 0. Изключение направи пропускът на Димитър Илиев в даденото от съдията продължение след 90-ата минута.  Нули като резултат и игра. Но колкото и странно да звучи, от цялата ситуация може да извлечем и няколко позитивни... нули.

0 - С толкова мачове за националния тим бяха четирима от титулярите ни в Белфаст. Дебютанти. Общо седем от взелите участие в мача пък нямаха двубой за България преди седмица.

0 - Гола във вратата ни, макар трима от дебютантите да бяха на вратата и в центъра на отбраната. Най-ключовите постове, на които най-рядко виждаме подобен тип играчи. Но те не допуснаха гол.

000 - Четвъртия човек в отбраната ни - Валентин Антов, имаше четири мача до този момент (три като резерва), но в годината му на раждане има с една нула повече, от тези на таблото. Роден през 2000-ата, той вече се превръща в основен бранител на националния тим. Част е от Серия "А" с Болоня, като на този етап бъдещето пред него изглежда светло.

Снимка: Bulphoto

Ако трябва да бъдем честни, в последните три години националният ни тим не правеше по-добри мачове и резултати, но тогава бе по-трудно да намерим някакви позитиви. Бе по-трудно и да намерим някакъв план и опит за облик в наченките ни на игра. Виждахме едни и същи хора, които играеха по един и същ невзрачен начин, постигаха същите резултати и говориха една и същи неща след тях.

Тук първият позитив са тези млади момчета в отбрана. Вероятно в следващите мачове Васил Божиков ще заеме мястото на един от младоците, но това е защитен вал, на който спокойно можем да разчитаме в следващите години. Близнаците Андреа и Петко Христови са на по 22, а Антов - на 20. Тези момчета не се огънаха в един труден мач, с цялото напрежение, негативизъм и критики, които като цяло витаят около отбора.

Да, вероятно Антов и близнаците Христови ще направят по някоя сериозна грешка в следващите мачове. Но едва ли има по-подходящ момент сега да им дадем шанс. Нали така или иначе на световно няма да ходим? Нали така или иначе масовото очакване е отборите срещу нас да ни бият, както взе да става традиция. Защо да не опитаме тогава да дадем време и шанс за подмяна на лицата, за някакъв рестарт? И Белфаст може да се окаже едно добро начало. Кота "Нула", да - но пък това си е и старт на нов процес.

В центъра на терена трима футболисти направиха заявка, че спокойно могат да бъдат гръбнака на отбора в следващия квалификационен цикъл по пътя към Евро 2024. Капитанът Георги Костадинов, неуморимият Кристиян Малинов и прероденият Ивайло Чочев, който се завърна след тежка травма и бе най-добрият ни играч в Белфаст. Пред тях има години футбол, далеч са от "30".

Все още позитиви не можем да видим около играта ни в атака, където има твърде много какво да се желае. Там също витае една нула, която трябва да бъде изчистена в следващите месеци. Вкарахме един гол в трите мача от общо 4-5 положения.

Като цяло сме далеч от истината във всяка зона, но негативизмът едва ли ще реши огромните проблеми около футбола ни като цяло. По-логичният вариант е да се потърси и малкото позитивно, върху което да се надгради. Защото иначе се въртим в кръга на критиките, обвиненията, иронията и вицовете за това как ни бият всички. И те ще продължат да си ни бият.

Далеч по-сериозни футболни сили са били принудени да преживеят нулев квалификационен цикъл, за да рестартират футбола си. Защо да не можем да го направим и ние? Спомнете си колко турнира пропуснаха унгарци и поляци, каква криза изживя след големите си успехи в миналото десетилетие Гърция... Примери има съвсем близо.

До края на годината остават пет официални мача, а имаме и три подсигурени контроли. Изключвайки двата ни мача срещу Литва и вероятно домакинството на Северна Ирландия през октомври, от другите двубои едва ли трябва да изискваме резултати. Там ще е моментът за експерименти от типа на вчерашната ни отбрана, която се оказа успешен опит. Да, загубите никога не са приятни, но понякога и те могат да се използват правилно, за да се роди нещо хубаво след това. За да дойдат и добрите игри и победите. Или поне да дойде малко оптимизъм.

Всеки път си повтаряме, че копаем ново и ново дъно. Може би, за да тръгнем нагоре, около този отбор трябва да има малко повече спокойствие и позитивизъм. А и по-нормални очкавания, защото ако реално претеглим съотношението на силите между нашия и съперниковите отбори в тези три мача, ще се окаже, че тази една спечелена точка бе най-логичният изход от тях.

Снимка: AP/БТА