Грешките се повтарят: "Левски" отново падна в капана на собствените си нереалистични очаквания
На "Герена" може би се заблуждават относно реалните си възможности към момента
Левски е в криза. Това е факт, а за първи път в последните около пет години кризата на терена измества тази на финансово и управленско ниво.
В последните месеци настъпи привидно финансово стабилизиране и целият фокус се насочи към терена, където също имаше достатъчно поводи за оптимизъм, преди да дойде тежкият есенен сблъсък с реалността, в която Левски се намира към този момент.
Сблъсък с реалността, който бе абсолютно предвидим, ако внимателно се анализира ситуацията в клуба, оставяйки настрана пристрастни и чисто фенски емоции. Сблъсък, който дори някои може да кажат, че е закъснял, но в никакъв случай изненадващ.
Левски загуби четири от последните си пет мача в първенството, като подобна серия на практика обезсмисля единствения успех за първенство в този период - този над ЦСКА, който винаги има по-голяма стойност от просто три точки.
Но Левски не използва това, като веднага след дербито последователно падна от Берое у дома (0:2), от Черно море на "Тича" (1:2), а капак на всичко бе 2:3 от Септември в събота. В това число слагаме и поражението от Ботев на "Колежа" през октомври, което прави серията - четири загуби от пет мача.
"Сините" са изиграли 15 мача - по веднъж срещу всеки от опонентите си, което винаги е повод за анализ, още повече, когато отборът е в разгара на такава криза.
А равносметката е следната: "Сините" са на четвъртото място с 28 точки. Те са събрани с 9 победи, едно реми и пет поражения. Столичният тим изостава на 12 точки от Лудогорец, който на всичко отгоре е с мач по-малко, на три от втория Ботев, има равни точки с Черно море, а също така и само една повече от тимове като Спартак (Варна) и Арда, за които едва ли някой е очаквал да са наоколо.
Четвърто място и точков актив, които в никакъв случай не кореспондират с афишираните заявки за борба за титлата, защото така официално няма от няколко седмици.
Място, което обаче може би не е толкова нелогично, ако погледнем цялостната обща картина около Левски.
И тук идва въпросът дали Левски не стана жертва на собствените си очаквания?
Връщаме се няколко месеца назад, когато започналият с амбиции за титла сезон 2023/24, завърши дори извън място в Европа.
Рестартът в "синьо" започна с нов и млад треньор в лицето на Станислав Генчев, който заради свързаното си с клуба минало срещна подкрепата на феновете. Това се вижда и днес, защото дори след загуби от Берое и Септември на "Герена", Генчев може и да е критикуван, но не е поставен под обстрела, на който ставаха жертви доста наставници преди него за по-малки грешки.
Макар и клубът да се стабилизира финансово, това в никакъв случай не означаваше, че Левски може да си позволи играчи като тези на ЦСКА и Ботев (Пловдив), няма смисъл да коментираме за тези на Лудогорец.
Левски надгради състава си с футболист от трета дивизия на Португалия, трета на Испания, четвърта на Бразилия, втора на Хърватия, както и вратар от изпаднал хърватски тим с 85 гола във вратата си.
Чисто като визитка, изключение правеха двама играчи. Александър Колев, дошъл в ролята си на български национал и голмайстор на Първа лига, както и Кристиян Макун, дошъл от Копа Америка като актуален национал на Венецуела.
Ясно е, че като визитки това не е селекция, която отговаря на борба за титла, но незнайно защо ръководството, а и треньорът Генчев зададоха тази нереалистична цел.
Естествено, че феновете на Левски, както и тези на ЦСКА не биха приели нищо различно, но има голяма разлика между историческите ти успехи и тежестта на гранд, и реалната настояща ситуация, в която се намираш.
Защото като финанси, управление и състав, Левски е твърде далеч от това да бъде реален претендент за титла. Гранд към момента го правят единствено фенове и име.
И понеже футболът е адски логичен спорт, то класирането след 15 кръга затвърждава това - отборът не беше готов за битка за титла, а едва ли ще бъде готов и в близко бъдеще. Сблъсъкът с реалността е болезнен, като на "Герена" бързо трябва сами да осъзнаят ситуацията, в която се намират.
Добрият старт на сезона и трупането на победи (някои от които с доста неубедителна игра) работеха в полза на Генчев и афишираните цели, но всъщност Левски не победи нито един от петте най-предно класирани отбори. Последваха загуби при визитите на Лудогорец, Ботев и Черно море, реми във Варна срещу Спартак, а капакът на всичко бяха домакинските загуби от Берое и Септември.
И ако за първите четири мача може да кажем, че не се е случило нещо фрапантно, то за пораженията на "Герена" нещата не стоят така.
Истината е, че Левски не бе надигран в гостуванията на Лудогорец, Ботев, Черно море и Спартак. А това все пак са три от най-трудните мачове, които може да изиграеш в един сезон у нас. Показателни обаче бяха пораженията срешу Берое и Септември, защото подобен тип загуби ясно показват колко силен и готов за сериозни цели всъщност е един състав.
И тук не става въпрос за посочване на конкретен виновник на терена или около него. Генчев и играчите вероятно добре съзнават своите грешки, но треньор и футболисти на този момент се представят напълно логично според възможностите си.
А те са горе долу такива - Левски да е в четворката и да се бори за място в Европа - нещо, което преди година не успя да стори. "Сините" показаха, че не са по-слаби от Ботев, Черно море и ЦСКА, но пък подобно на тези тимове, са доста далеч от така бленувания връх.
Когато си завършил предишния сезон извън Европа и си започнал новия без скъпа и класна селекция, то съвсем логично е да следваш целите си крачка по крачка.
Прескачането на етапи в развитието на един отбор обикновено не води до добри резултати, а това бе добре обяснено, но толкова добре разбрано от Станимир Стоилов в минутите след спечелването на Купата на България през 2022-а.
Тогава той ясно заяви, че в ситуацията, в която се намира Левски има да се извървят доста крачки преди да се говори за титла, но в дава последователни сезона след напускането му на "Герена" правят една и съща грешка. А именно да падат в капан на собствените си нереалистични очаквания.
Левски трябва да направи нужното, за да спечели оставащите мачове до края на годината, като най-ключов е този срещу Дунав за Купата, а след това през зимата ясно да осъзнае къде се намира и какви са силите му. Защото високопарните думи за титла, събаряне на Лудогорец и "сини приказки" галят ухото на всеки фен, но винаги идва есента, когато футболът те приземява.
А преди година Левски така и не се изправи от тежкото приземяване, дошло в същия период от годината.
Ще бъде ли изходът сега по-различен?