06:24 | 10.01.25

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Интер може да се прослави пак, ако разтвори учебниците на Ерера и Жозе

Финалът в Истанбул заварва "синьо-черните" като огромен аутсайдер

Снимка: Getty Images

Интер може да се прослави пак, ако разтвори учебниците на Ерера и Жозе

Финалът в Истанбул заварва "синьо-черните" като огромен аутсайдер

12:30 | 8 юни 2023 | Автор : Динко Гоцев 4 1811 Снимка: Getty Images

Интер може да се прослави пак в събота. Финалът в Шампионската лига е от 22 часа в Истанбул, а съперник е Манчестър Сити.

Шампионска лига

"Нерадзурите" пробиха до големия мач изненадващо, до голяма степен, с оглед на неособено силния им сезон в италианското първенство. Но това се оказа пролетта на Симоне Индзаги и отбора му, що се отнася да елиминационни турнири. Преди 10 дни Интер вдигна Купата на Италия, до която мина през трудни препятствия - Аталанта, Ювентус и Фиорентина на финала.

А в Европа последователно бяха отстранени Порто, Бенфика и Милан. С уточнението, че бяха допуснати голове само в един мач - домакинското 3:3 с лисабонските "орли", след като този реванш практически бе предрешен с 2:0 навън. В останалите пет двубоя в елиминациите Интер на Индзаги бе крепост и запази вратата си "суха".

ПРИПОМНЕТЕ СИ ПЪТЯ НА ИНТЕР ДО ФИНАЛА С ВИДЕО>>>

Да добавим, че Барселона бе елиминиран в групата, като отпадна в Лига Европа, а напред отидоха Интер и Байерн. Не е малко постижение да изхвърлиш каталунците, макар и не в пряка елиминация.

А това със стабилната отбрана е толкова символично и емблематично за историята на този клуб, че не бива да ни изненадва. В Италия заговориха за "учебниците" на Еленио Ерера и Жозе Моуриньо, които Индзаги е взел у дома за допълнителна работа. Защото именно с непробиваема защита, на моменти далеч не най-приятния за гледане, но неизменно ефективен футбол, този клуб написа най-славните си страници.

Снимка: Getty Images

През 60-те Интер дори е мразен в Европа, а Алфредо ди Стефано ги нарича "майсторите на тъмните номера", след като той и звездният състав на Реал се блъскат в стена на "Пратер" във Виена и губят финала през 1964-а за Купата на шампионите. Мадрид е голям фаворит, но не успява да пробие защитата, подредена от аржентинския дефанзивен гуру Ерера.

"Министър на отбраната" е Джачинто Факети и, ако на него му приляга определението "елегантен" за действията на терена, останалите са далеч от това описание. Либерото и капитан Армандо Пики рита всичко, което се движи около него. Вдясно е безкомпромисният Тарчисио Бургнич, превърнал австрийската майска вечер в кошмар за Пако Хенто и Пушкаш. Унгарецът не издържа и опитва да удари наглия тип, който очевидно иска да му вземе фланелката за спомен още, докато върви мачът.

Виж още Милано е синьо-черен! Дуото Ла-Лу класира Интер на финал в Шампионската лига (Видео)

Интер е безмилостен в отбрана, изнася бързо топката в контраатаки и печели с 3:1, като брилянтният Сандро Мацола бележи два пъти. Купата пътува за Милано. По пътя към финала в пет от осемте мача тимът на Ерера не пуска гол. У дома е инкасиран само един - от Партизан на четвъртфинала. Крепост.

Година по-късно Европа пак настръхва срещу "синьо-черните" и техните "мрачни практики". В Глазгоу на четвъртфиналния реванш, след 3:1 у дома, Интер трепери и успява да удържи само 0:1 срещу Рейнджърс, но домакините беснеят. Те вкарват още в 7-ата минута, а нататък се блъскат в катеначото на шампиона на Европа. Има лежане, грубости, бавене на времето... Швейцарският съдия Курт Ченшер е изведен с полиция. Но Ерера вдига победно ръце.

На полуфинала Ливърпул бие с 3:1 на "Анфийлд" неговия отбор и отива в Милано с огромно самочувствие, но там... За представянето на испанския рефер Хосе де Мендибил още се носят легенди.

През годините не един и два пъти в Италия писаха, че е бил подкупен от хора на Интер, но нищо не се доказа. Той допуска един гол директно от непряк удар въпреки споровете на англичаните, а при друг топката е избита от ръцете на вратаря на гостите, който я държи. 3:0 и Интер е на нов финал. "Никога преди и след този мач не съм виждал такова нещо. Тези хора не уважават нито себе си, нито футбола", казва великият Бил Шенкли за реванша, визирайки испанската съдийска тройка.

Той пък е на "Сан Сиро" (снимката горе) пред 85 хиляди италиански тифози срещу Бенфика на Еузебио, Колуна, Нето и Торес. Попадение на Жаир обаче решава мача, а футболът, който показва новият стар шампион на Европа е "нещо, което не бих искал да играя" - по думите на Еузебио.

Но и за него, и за Ди Стефано, остава урокът: "Историята помни само победителите".

Снимка: Getty Images

Пак от онези времена е и паметният мач с бразилския Сантос, който през 60-те редовно прави турнета в Европа. Естествено, за да видят хората на живо Пеле. В един такъв двубой на "Сан Сиро" бразилците нанасят тежко поражение на домакините с 4:1, а отборът на Ерера не издържа и вади "секирите". Великият номер 10 не издържа и опитва разправа с юмруци с Бургнич и Пики (снимката горе), преди да бъде изведен от терена с полиция. Не е често в кариерата на Пеле да се види такъв гняв, но и той е човек. И неговите нерви не издържат на бруталните ритници.

В следващите 6 години Интер играе още два финала в Купата на шампионите, но ги губи от Селтик и Аякс, а наставникът Джовани Инверници сменя стила. Съставът в офанзивната му част почти не се променя с Мацола, Жаир и фантастичния Бонинсеня, но зад тях бродират Ориали и Бедин, а този отбор играе съвсем друг футбол. Но... не печели трофея.

Изнизаха се почти четири десетилетия, за да се стигне до следващия финал в шампионския турнир. И как само... по учебника на Ерера, четен от не по-малко талантливия Жозе Моуриньо.

През сезон 2009-2010 г. Специалния мина през група с Рубин (Казан), Динамо (Киев) и Барселона, като отборът му остана втори с 9 точки, губейки само на "Камп Ноу" с 0:2. Разбира се, горчивите чувства между Жозе и Барса имаха своята далечна предистория, защото две години по-рано той пристигна в града за преговори само, за да разбере на място, че вече е избран друг треньор - Пеп Гуардиола. И мозъкът на Моу заработи в режим "отмъщение", като в първия мач от групата на "Сан Сиро" Интер изнесе лекция по катеначо, превръщайки играта в непрестанен опит да се спре всичко футболно, произведено в краката на Меси, Шави и Иниеста. 0:0.

"Спектакъл на абсурда", го нарече испанският в. "Марка". Не е каталунски дори, а мадридски.

В елиминациите подвижната крепост на Жозе мина през Челси и ЦСКА (Москва) с по две победи, за да дойдат полуфинали пак с Барселона.

И тогава светът видя два мача, които едва ли някога ще бъдат забравени.

В Милано "мрачното изкуство" отстъпи място на футбола и Интер игра блестящ контраатакуващ футбол. Имаше и късмет, че нямаше ВАР, защото единият от трите гола на тима бе от засада. Но това е част от футбола - един път късметът е с теб, друг път ти обръща гръб...

Реваншът обаче остава емблематичен и е причината дори днес Жозе да не обича да ходи в град Барселона. А там не искат и да го виждат.

Снимка: Getty Images

Спорен червен картон извади рано Тиаго Мота от гостите и Интер нареди катеначо, в което Самуел Ето`о бе ляв бранител, а стената от тела не позволяваше ни топка, ни играч да минат до наказателното поле. Това бе невиждана защита, при която топката се изритваше напред, а всяко падане на тревата на играч на Интер бе съпровождано от търкаляне, превиване и бавене. Абсурди като този с Майкон, който падна извън игрището, но се върна с няколко пъргави претъркаляния в неговите граници, за да бъде спряна играта, се помнят. Но какъв избор имаше Жозе?

"Не един. Паркирах 10 автобуса. Паркирах всички автобуси, които имах. Срещу най-силния отбор в света ни оставиха с 10 души в 28-ата минута. Вие какво бихте направили?", каза шест години по-късно в интервю за българска медия Моуриньо.

Нарекоха го "убиец на футбола" и какво ли още не. Мръсничките тактики като това да шепне в ухото на резервите на Барса, да крие топката като малко момче със свито сърце в последните минути, да призовава Киву да не става от тревата, въпреки че румънецът искаше да се изправи... Ясно - това бе вечер, която формира визитката и репутацията на Жозе. Едни казват - "антифутбол". Други обаче припомнят - да, но победител!

На финала Интер не даде никакъв шанс на Байерн, естествено - на нула (2:0, снимката долу). Емблематичен е разказът за култовия "мръсник" Марко Матераци, който, естествено си пасна идеално в отбора на Жозе. Дни преди финала Моуриньо е на мач на Байерн, за да види на живо съперника. Марко му пуска съобщение в стил "Тренер, как е положението, опасни ли са?". Отговорът: "Бием ги 2:0". Е, нещо да кажете за Моуриньо!?

Снимка: Getty Images

В събота Интер влиза във финала в Истанбул срещу Манчестър Сити горе-долу в сходна ситуация с онази от 2010-а на "Камп Ноу". Малцина дават шансове на "синьо-черните". Футболът на отбора на Пеп е изящен, граничи със съвършенството, но не е просто самоцелно изграждане на атаки и творене по терена. Това е и печеливш футбол. Сити е машина за победи, при това с темпо и мачкане, каквото не се помни от години.

Реваншът от полуфиналите с Реал, особено през първото полувреме, със сигурност ще влезе в учебниците на футбола. Защото да прегазиш и напълно да парализираш отбор с толкова класа и опит - това не се вижда често.

Е, едни други учебници вероятно и в момента разгръща Индзаги. Тези на Ерера и Жозе. Ясно е, че в събота Интер ще трябва да се извиси до онези тимове от историята си, за да спре чудовището на Пеп.

Букмейкърите дават коефициенти около 6.00 за победа на италианския отбор, при 1.45 за английския. И това не е виждано от незапомнени времена. Такъв изявен фаворит във финал...

Но, да видим. Историята помни и по-големи изненади. А и да загубиш финал не е сензация, колкото и да си фаворизиран. Защото този отсреща неслучайно е там, на големия мач. Показал е стойности и качества, за да стигне до него. Случаен финалист няма и Интер определено не е такъв.

А историята го задължава да "затвори портите", да дебне шанса си и да търси още една славна нощ, която да го короняса за четвърти път като крал на Европа.