Как един италианец превърна футболната мечта на сър Елтън Джон в цирк
Уотфорд е пример, че не само у нас футболни отбори се управляват безумно
Уотфорд вероятно ще изпадне от Висшата лига, освен ако не сътвори чудо в неделя, когато гостува на Арсенал. И дори и при победа, която изглежда изключително малко вероятна, пак може да потъне - с равни точки и равна голова разлика е с Астън Вила, който по същото време е гост на Уест Хем. И е далеч по-вероятно да вземе резултат, който го спасява.
А само до преди 20 дни нещата изглеждаха спокойни и безметежни за клуба от Хертфордшър, в северните покрайнини на Лондон. Сега той се взира в изпадането, което може да го доведе дори до несъстоятелност в следващите 24 месеца, предвид бюджета и разходите, както и непредвидените загуби от извънредната ситуация на последната половин година.
С две думи - 2020 г. не е добра да изпаднеш от Висшата лига и да загубиш златния дъжд, който тя осигурява.
Уотфорд обаче е рецепта за самоунищожение вече от 6 години. И сякаш упорито опитва да докаже, че не само в България футболни клубове се управляват нелогично, на ръба на безумието. И ако в неделя потъването му бъде подпечатано, няма да има нищо по-логично от това.
Да започнем от там, че това е любимият клуб на сър Елтън Джон, един от най-ярките музикални таланти на Великобритания за последните 4 десетилетия. Той бе президент през 80-те, когато с Греъм Тейлър като треньор и играчи като Джон Барнс, Уотфорд стигна до второ място в класирането и излезе да играе в Европа.
Днес е все още значим акционер, както и почетен доживотен президент на клуба. Нерядко е на трибуните с жълто-червеното шалче.
Но футболната му мечта, която бе наречена "прекрасен, малък семеен клуб" през 80-те и 90-те години, независимо в коя дивизия играеше, се разпада пред очите му.
През есента на 2011-а сър Елтън и останалите акционери се видяха принудени да продадат основния пакет на фамилия Поцо от Италия, която гарантираше големи пари и сериозен бюджет за атака на Висшата лига. Тя бе недостижима от 2007 г. и като цяло Уотфорд рядко стигаше до нея в годините след влизането на колосалните пари в елитната дивизия на Англия (някъде в средата на 90-те).
Фамилия Поцо започна с уволняването на Шон Дайш от поста мениджър. Той е корав тип, типичен британски треньор и гарантира солидност.
Но Джино Поцо - син на боса Джанпаоло Поцо и човекът, който изцяло бе поел да дърпа конците в клуба, искаше друго.
Джино Поцо (вляво) пое цялата власт в клуба от баща си Джанпаоло (в средата) след сделката преди близо 8 години
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosИскаше атракция и докара легендата на Челси и италианския футбол Джанфранко Дзола, без той да има голям опит като наставник.
Уволни го след 5 месеца. В това време Дайш вече бе в Бърнли, където е и до днес - един от най-дълго задържалите се мениджъри в Англия, стабилно водещ отбора си в елита без сянка на изпадане.
Дойде Джузепе Санино (пак Италия), който издържа 8 месеца. Оскар Гарсия (Испания) се оказа експеримент само за 4 мача, а Били Макинли (шотландец) - за два. През октомври 2014 г. сърбинът Славиша Йоканович пое отбора, малко след като си тръгна бесен и възмутен от българския Левски. И вкара Уотфорд във Висшата лига още в първия си сезон.
За благодарност Поцо го уволни и нацначи Кике Санчес Флорес (Испания), който изкара някак цял сезон във Висшата лига и завърши 13-и. Недостатъчно.
Джино го изгони и назначи Валтер Мадзари (Италия), а в състава се събраха 21 чужденци от 25 картотекирани играчи. Според капитана Трой Дийни в онзи сезон "никой не разбираше кой какво говори и какво казва мениджъра", който пък също не говори английски. Чудо е, че "стършелите" не отпаднаха, завършвайки 17-и. Мадзари си замина, идва Марко Силва (португалец), който напусна 7 месеца по-късно, за да поеме Евертън.
Замени го испанецът Хави Грасия, който изведе тима до финал за Купата на ФА (0:6 от Манчестър Сити) и достойно представяне в първенството. Бордът на директорите и сър Елтън Джон пожелаха на Грасия да бъде даден дългосрочен договор и цялата тази несигурност в клуба да си отиде. Вместо семейния малък отбор, Уотфорд се бе превърнал в театър на абсурдите с постоянна смяна на треньори и - съответно - на един куп играчи през няколко месеца.
Поцо отложи подписването на нов контракт и му дойде дюшеш трудният старт на новия сезон, като след само 4 кръга уволни Грасия! 30 минути след новината за това, на сайта на клуба се появи нова: Връща се Кике Флорес... Пълен цирк!
И тогава за първи път Елтън Джон критикува италианеца, признавайки обаче, че е безсилен да повлияе на начина му на управление.
Кике остана на поста за 10 мача, преди отново да бъде уволнен. Хейдън Мълинс пое тима за 2 двубоя, преди Найджъл Пиърсън да се появи в средата на декември 2019-а с невъзможна мисия. В този момент Уотфорд бе взел 8 точки от 15 мача.
Пиърсън, спасител на Лестър от 2015-а, който после стана шампион с Клаудио Раниери, бързо стабилизира кораба, но неведнъж в интервюта намекна, че по остта отбор-ръководство нещата са, меко казано, странно структурирани.
Под негово ръководство тимът взе 26 точки от 22 мача и изглеждаше спасен, преди миналата сряда да падне от Уест Хем с 0:3. Пиърсън изригна срещу играчите, но и срещу Поцо, с когото са имали "откровен и на моменти нелицеприятен скандал", както пишат английските медии. И бе уволнен. Два кръга преди края на сезона!
Това е 13-а смяна на треньор в Уотфорд при Поцо, който още няма 8 години в клуба.
Мълинс пак се нагърби и стартира с 0:4 във вторник (пред погледа на Елтън Джон) от Манчестър Сити. Още една загуба в неделя от Арсенал и потъването ще е факт.
А то ще значи - минус около 100 милиона лири, при доста висок бюджет за куп звезди, а и с добавени поне 45 милиона загуби заради месеците на мачове без публика. Вероятно завръщането догодина ще е непосилно и нищо чудно Уотфорд да поеме по спиралата, в която влязоха отбори като Портсмут, Хъл, Мидълзбро и Стоук след своите изпадания от "обетованата земя".
Сър Елтън Джон сигурно вече пие хапчета за главоболие от това в какво посмешище за медии и феновете на другите отбори се е превърнал любимия му клуб. По-лошото е, че колата се движи по надолнището без спирачки, както изглежда.
Самоубийственото управление с непрестанна смяна на треньори и десетина нови играчи с всеки следващ от тях, дестабилизира един иначе съвсем нелош отбор в предишните две години.
Само преди 12 месеца Уотфорд бе на "Уембли" на финала за Купата на ФА. А само преди 5 стана първият отбор през този сезон във Висшата лига, победил шампиона Ливърпул.
Но няма да има нищо по-логично след серията безумни решения на Поцо, в неделя да замине с асансьора за по-долния етаж, образно казано.
Сър Елтън Джон на терена с поредно привествие към феновете на почивката на мач от Висшата лига
Снимка: Getty Images/Guliver Photos