Има една болест в тениса, от която успешните играчи много често боледуват. Единственият начин за имунизация е, ако се казваш Федерер, Надал или Джокович.
За добро или лошо, само трима се радват на това предимство и истината е, че са си го извоювали с много работа, амбиция и лишения.
Всички останали са уязвими срещу въпросната болест. Болестта, която ражда клишираните фрази "успехът си има цена" и "лесно е да стигнеш на върха, трудно е да се задържиш".
В момента ракета №1 на Русия Карен Хачанов изпитва това на гърба си. Обръщаме му по-специално внимание, защото това, което се случва с резултатите му, наподобява ситуацията при Григор Димитров.
И двамата завоюваха огромен успех и след това започнаха да губят неконтролируемо. Българинът стигна много далеч в това отношение, а руският му колега се е запътил натам.
Хачанов, вече 22-годишен, насочи прожекторите към себе си с триумфа на Мастърса в Париж на 4 ноември 2018-а, когато победи на финала Новак Джокович.
Джокович, който тогава унищожаваше всичко по пътя си и бе спечелил последователно "Уимбълдън" и US Open. Преди финала с Хачанов можеше да се похвали със скромните 22 поредни победи.
Московчанинът го удари със 7:5, 6:4 и спечели четвъртата си титла в кариерата. Триумфът в Мастърс на 21-годишна възраст изисква завидна тактическа подготовка и психологическа устойчивост. Постижение като това не може да се омаловажава по никакъв начин.
Но какво се случи с Хачанов след Париж - последният му турнир за 2018-а?
Поглеждаме хронологично към този сезон. Руснакът започна с участие на турнира в Доха, където загуби още първия си мач, но все пак срещу силен съперник като Стан Вавринка. Последваха лесни победи над непретенциозните Петър Гойовчик и Йошихито Нишиока на Australian Open.
В третия кръг Хачанов отстъпи на Роберто Баутиста-Агут с 0:3. Испанецът е коварен и опитен опонент, но разочарованието от представянето на световния №11 тогава бе голямо.
Хачанов дойде в София, взе си хонорара и загуби изненадващо в първи кръг от бъдещия полуфиналист Матео Беретини.
В Ротердам стигна до най-ниската точка - поражение от никому неизвестния холандец Талон Грикспур, който по това време е №211 в света.
В последния си мач Хачанов записа трета поредна загуба. Грузинецът Николоз Басилашвили, който също отпадна рано в София, го надигра с категоричното 6:4, 6:1 в Дубай.
Статистиката сочи пет загуби в седемте мача след големия триумф в Париж. Може би е рано да говорим за криза, но ако има такава, тя по всичко личи се дължи на "махмурлука от успеха".
Проблемът за Хачанов не е конкретно в самите резултати. Влошеното му движение на корта и вземането на грешни решения в много от ситуациите са забелязани от специалистите.
Руснакът е образец за своето поколение, от което се очаква да наследи тримата големи. От представянето на младите личи непостоянство и недостатъчна проява на характер, с който да се преглъща разочарованието и да бъде замитано под килима.
Не говорихме ли и за Григор с горчивина в устата, че му липсва онзи шампионски дух, който показват най-големите? Истината е, че не го виждаме в почти никого, който бива спряган за по-дълго сядане на трона на онези тримата гладиатори.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}