Кой е съперникът ни? "Звездите на нацията" вярват във вещерски доктори и са луди по футбола
Досега България не се е изправяла срещу Танзания във футболен мач
През годините България има записани мачове срещу какви ли не съперници на футболния терен. Националите ни са играли мачове с най-различни противници, а по последната статистика "лъвовете" имат общо 746 двубоя срещу официално признати държави.
В петък, може би символично, точно седмица след избирането на новия президент на БФС - Георги Иванов - Гонзо, футболистите ни ще добавят още една страница сред тимовете, с които са играли.
Досега България има двубои срещу общо пет различни представители на континента Африка - Алжир, Камерун, Нигерия, Тунис и Южна Африка.
А от 22 март в списъка ще попадне и Танзания, защото селекцията на Илиан Илиев ще премери сили с източноафриканската република в първия си мач от последната приумица на ФИФА - FIFA Series в Азербайджан. Срещата е от 15 часа наше време, пряко по БНТ 3 HD.
Какво обаче знаем за Танзания извън това, че със своите 62 милиона е най-населената държава на континента, разположена изцяло на юг от екватора?
Граничеща с Индийския океан, Уганда, Малави, Замбия, Руанда, Бурунди, ДР Конго и Кения, гордостта на танзанийците е връх Ухуру на планината Килиманджаро (континентален първенец със своите 5895 метра), езерото Виктория, страхотното кафе, невероятните национални паркове, а и не на последно място - невероятните плажове на Занзибар.
Също така част от особеностите на местната култура са т.нар. witch doctors, които може да се категоризират като нещо средно между знахари и шамани.
А може и в буквален превод - вещери-доктори.
В актуалното си състояние страната съществува от 1964 година, когато Танганайка и Занзибар, извоювали независимост от Обединеното кралство, се сливат в ТанЗанИя.
Фактите са такива, че чисто футболно националният тим на страната няма кой знае какви постижения. Но също така е факт, че футболът е религия и гледката на босоноги хлапета, които ритат топката на всяко място и при всяка една възможност, е нещо съвсем нормално.
По улиците съвсем често срещана гледка е през две крачки да виждате местени с футболни фланелки. Било то на произволен европейски клуб, дори не е задължително да е гранд или пък най-често на националния отбор на страната или на двата местни колоса - Симба и Йънг Африканс (Янга). Тези два базирани в Дар ес Салам тима (б.а. - в превод от суахили името на първия значи "лъв") са отговорни за близо 50 титли в първенството, което днес местните наричат Премиър лийг.
И което е доста интересно, най-малкото защото в него в различни периоди са играли и клубове като Tanzania Prisons и Tanzania Polisi FC, като имената и на двата надали имат нужда от превод.
Всъщност в редиците на Симба има и българска следа - между 1994 и 1995 година в редиците на "лъвовете" играе наш футболист, Юлиян Джевизов, преминал там от Локомотив (Пловдив) и след това завърнал се обратно при "смърфовете" в родината. През 2008 година пък треньор на отбора е една от големите фигури на ЦСКА от 80-те години, за съжаление вече не между нас - Красимир Безински.
Танзанийската федерация е член на ФИФА от 1964 година, националите на страната никога не са се класирали за Мондиал, като в световните квалификации имат 12 победи в 43 мача, а пък участията им за Купата на Африка се броят на една ръка и са точно три на брой.
Въпреки това в страната обичат изключително много футболния си тим и го подкрепят безотказно.
Все пак прозвището на селекцията е Taifa Stars или иначе казано в директен превод - "Звездите на нацията".
След като дебютира на Купата на Африка през 1980 година, след това Танзания чака почти четири десетилетия, за да се класира отново - за изданието през 2019-а, когато го прави с победа над съседите от Уганда, но приключва безславно след три загуби.
В последната Купа на Африка представянето бе доста по-добро - загуба от Мароко и две равенства (срещу Замбия и ДР Конго) , но ситуацията бе такава, че при победа в последния си мач (с конгоанците), "звездите на нацията" щяха да прескочат групата. Е, не го направиха и след 0:0 се сбогуваха с турнира с 2 точки..
В момента националите са водени от местния треньор Хемед Сюлейман Али, по-известен като Хемед Мароко, който обаче е временен вариант. Наследи на поста алжирския си колега Адел Амруш, който получи наказание от 8 мача след критики спрямо съдиите и Мароко в първия мач от КАФ през януари тази година.
А местната футболна федерация не е застрахована от скандали през годините. Предишният президент Джамал Малинзи има доживотно наказание от ФИФА заради корупция, като под ръководството на наследника му Уолъс Кария несъмнено се бележи прогрес - най-малкото достатъчен факт за това са двете поредни участия в Купата на Африка, както и това, че през 2027 година Танзания ще бъде един от домакините на континенталния турнир.
Колкото до чисто футболната страна на монетата: тимът, който преди няколко години бе воден от бившия съотборник на Христо Стоичков в Барселона - Емануел Амунике, ще бъде без най-голямата си звезда. Капитанът Мбуана Али Самата, който е първият (и единствен танзаниец), играл във Висшата лига на Англия.
Астън Вила го купува през 2020 година от белгийския Генк за 4.5 милиона паунда, но на "Вила Парк" се задържа само един полусезон. Африканската страна е имала играч в елита на Англия по-скоро от България, като по ирония на съдбата Самата, първи и единствен танзанийски представител в Премиър лийг, играе за клуба, в който Стилиян Петров остави следа и в който бе последният нашенец на Албиона - Александър Тонев.
Самата в момента е съотборник на Кирил Десподов в ПАОК и може да се похвали със 79 мача и 22 гола за родината си.
А за това колко е на почит сред сънародниците си можем само да отчетем, че в Instagram е следван от 2.4 милиона души.
В състава за мачовете в Баку се открояват още:
- Новатус Мироши от Шахтьор (Донецк), който никога не е играл професионален футбол в Африка. Още като юноша преминава в Макаби (Тел Авив), а после и в Зулте Варегем в Белгия, откъдето е преотстъпен на украинския гранд.
- Морис Абрахам, собственост на сръбския Спартак (Суботица), но в момента преотстъпен в друг тим на Запад от Калотина - РФК Нови Сад.
На особена почит сред феновете е и един от общо деветимата представители на Симба и Йънг Африканс в селекцията - левият бек Мохамед Хюсейни, по-известен с прозвището си Чабалала, който е и капитан на "лъвовете" от Дар ес Салам.
Въпросният краен защитник е малко по-назад от Самата със "само" 1.8 милиона последователи.
Kokosi cha @TaifaStars_ kitakachokwenda Azerbaijan kwa michezo ya FIFA Series 2024.@CAF_Online @fifamedia @Tanfootball pic.twitter.com/cmToOctlz3
— TAIFA STARS (@TaifaStars_) March 13, 2024
Чувайки Танзания, вероятно мнозина ще си представят веднага страна от третия свят, правейки първична асоциация с Африка. Местните може и да не разполагат с много, но са щастливи с това, което имат. Но същата тази страна има 60-хиляден национален стадион, построен преди петнадесетина години и планове за строителството на още един такъв, макар и само 30-хиляден за домакинството на континенталния турнир през 2027-а.
Обещано от президентката Самия Сулуху Хасан, по-известна сред местните като "Мама Самия".
Утре България излиза срещу съперник, който може да няма участия на големи турнири извън Африка и футболисти със знаменити кариери. Но пък има сравнително нов стадион, обещания за още един такъв, който със сигурност ще бъде построен.
И знахарите-шамани, известни с магиите си.
В петък следобед ще разберем дали Илиан Илиев и подопечните му ще могат да преодолят футболната танзанийска такава.