През март 1984-а във френския авторитетен спортен вестник "Екип" се появява статия, посветена на Купата на Африка.

Пратеникът на изданието детайлно и колоритно описва турнира, който стартира същия месец в Кот д`Ивоар.

Има велики неща - как на първия мач на домакините срещу Того влизат не по-малко от 60 000 зрители, въпреки че капацитетът, грубо изчислено, е за около 40.

Какъв хаос цари с транспорта и настаняването на отборите. Или как вратарят на тогоанците Яови Асогба уринира при двете греди на вратата си преди първия сигнал, за да ги "омагьоса" срещу фаворитите от отбора-домакин. Не му помага, между другото - Того пада с 0:3.

Описанията от Абиджан тогава контрастират ярко с организираното перферктно европейско първенство три месеца по-късно от Франция.

Разликата в инфраструктура, инвестиция, администриране и организация на футбола между двата континента изглежда като между две паралелни галактики.

40 години по-късно турнирът за Купата на Африка пак е в Кот д`Ивоар, а картината е съвсем различна. В сряда са полуфиналните двубои Нигерия - Южна Африка и домакините срещу Конго, а това е достатъчен повод да хвърлим поглед върху зрелището, което ни предлага състезанието вече почти месец.

Снимка: AP/БТА

Настоящото издание на надпреварата е революция в много отношения. Колоритът и традиционният хаос обаче пак ги има, както и куриозите, които са неизменна характеристика на този континентален шампионат.

Същият стадион, за който се пише в онзи репортаж, днес е модерна, изцяло покрита и мултифункционална спортна арена, струвала десетки милиони долара, за да изглежда както изглежда днес.

Инфраструктурно страната-домакин направи чудеса, за да е подготвена за турнира. И шестте стадиона изглеждат чудесно, нови са, модерни са, в тях са инвестирани стотици милиони... Можем само да добавим, че в България такива няма - дори един.

В това и още някои отношения Купата на Африка 2024 е революционна. Също в това, че само 8 селекционери от общо 24 на участващите отбори, са не африканци. Това е най-малкият брой в историята на турнира и ясно показва, че футболът на континента е достатъчно добре развиващ се, дори грандовете да търсят "свои кадри" начело на тимовете.

Е, тук контрапунктът може спокойно да бъде, че от тези 8, които стартираха турнира, трима са на полуфинал - Себастиан Десабр (французин, води Конго), Жозе Пешейро (португалец, Нигерия) и Уго Брос (белгиец, Южна Африка).

Четвъртият също трябваше да е легионер, но домакините от Кот д`Ивоар уволниха Жан-Луи Гасет след груповата фаза... мислейки, че са отпаднали. Но взеха, че се класираха, та бившият национал Емерс Фае пое поста. Той е французин, но е играл и за "петлите" и за "слоновете". Полуместен, полулегионер.

Та като казахме за уволнен треньор - ето една сфера, в която този луд турнир е запазил традиционния си вид и колорит. Организиран хаос.

Общо шестима наставници загубиха работата си часове, след като отборите им отпаднаха. Това е съвсем в стила на Купата на африканските нации. Няма средно положение - или е успех, или е провал!

Хаосът беше пълен и на други нива. И при цялата модерна инфраструктура, решение логистични проблеми и такива по настаняването, това няма как да се промени. И най-голямата революция във вида на продукта не може да отмени факта, че в духа на традициите на турнира, скандалите бяха ежедневие.

Мохамед Салах се контузи и Египет настръхна, когато играчът и клубът му Ливърпул решиха да го приберат в Англия да се възстановява. И, ако Египет стигне до финал, да се върне вече здрав в Кот д`Ивоар, за да играе в него. Представяте ли си това да се случи на световно първенство със звезда на Германия или Франция, например? От Катар да се прибере в Берлин, да потренира, да се възстанови, пък да се върне в Доха за елиминационен мач или финал?

Снимка: AP/БТА

Култова случка, съвсем в духа на Купата на Африка, създаде и Адел Амруш. Ако не сте го чували, това е селекционерът на Танзания. Човекът каза каквото му е на сърце, след като отборът му падна с 0:3 на старта на турнира от Мароко, който все пак е четвърти от последния Мондиал.

"Мароканците са доказана сила в Африка - лукаво се хилеше алжирският треньор. - Имат огромно влияние, те управляват футбола на нашия континент. Също така, те избират съдиите за мачовете, а ние сме просто зрители на всичко това. През ноември играхме квалификация за световното срещу Мароко, те определиха часа и съдията. Сега видяхте какво стана на терена пак срещу този отбор..."

Африканската конфедерация глоби Амруш с 10 хиляди долара, а наказанието му за 8 мача го извади реално от турнира и той гледа от трибуните следващите два в групата на танзанийците. Куриозно, но той не е сред уволнените.

На терена хаосът също е пълен. Петте най-високо поставени в ранглистата на ФИФА отбори отдавна си събраха багажа. Сенегал (шампион от последното издание), Мароко, Тунис, Алжир и Египет ги няма. Грандовете Камерун (петкратен първенец) и Гана (с 4 трофея) също. Това е първенство на изненадите и гробница за фаворити.

А какви драми имаше само дотук. Домакините минаха в елиминациите единствено и само, защото Мозамбик вкара два гола в добавеното време на Гана и от 0:2 докара резултата до 2:2. И така Кот д`Ивоар се хвана за сламката като последен 16-и тим в осминафиналите, заемайки последнана квота от третите отбори в групите с фотофиниш пред Гана. Уникална драма.

После "слоновете" елиминираха шампиона Сенегал, като изравниха 4 минути преди края от дузпа на осминафинала и докараха нещата до дузпи. След това отстраниха Мали, въпреки че губеха до 90-ата минута, а и бяха с човек по-малко на терена. Изравниха някак, после вкараха и в 120-ата, като дори избегнаха дузпите - невероятен сценарий! Домакините са на полуфинал с един спечелен мач в редовното време (2:0 срещу Гвинея Бисау), поражение с 0:4 от Екваториална Гвинея и два двубоя, в които бяха на секунди от отпадане. Наистина като сценарий!

Вратарят на Южна Африка пък спаси четири дузпи, за да изхвърли отборът му зрелищния тим на Кабо Верде на четвъртфинал. Никой извън страната не бе чувал до онзи ден за Ронуен Уилямс, а сега го предлагат за министър на финансите. Само той можел да гарантира, че икономиката ще е в сигурни ръце... Типични истории за Купата на Африка!

Революция като вложения и инфраструктура, донякъде и като организация. Но и традиция с колорита, хаоса и напълно шашавите и непредвидими мачове.

А най-доброто предстои.

В сряда от 19 ч Нигерия играе с Южна Африка, която не е била сред най-добрите четири отбора на континента от 2000-а година.

В 22 ч същата вечер в сряда Кот д`Ивоар ще опита да мине малко по-рутинно срещу Конго, ако това е възможно. Конгоанците са също толкова неочаквано на тази фаза, както и южноафриканците. Не са играли полуфинал от 1998 г.

Фаворити обаче на този турнир просто не може да има. Не и след всичко, което видяхме дотук.

Снимка: AP/БТА