Бащата Емилио притежава магазин за парфюми в центъра на Мадрид и така успява да изхранва семейството. Неговият син, също Емилио, става една от най-големите легенди на Реал Мадрид. Днес той навършва 60 години.

Да, детството на Бутрагеньо дава основа за светло бъдеще. Той учи в престижното училище Сан Антон преди да се премести в частното Каласинсио, когато семейството се мести в друга част на града.

Именно там страстта на Емилио Бутрагеньо към спорта се ражда, като първоначално започва с баскетбол и по-късно идва футболът. Неговият прогрес е забелязан от учителя Хосе Антонио Сакристан, който е голям фен на Реал Мадрид и иска някой от възпитаниците му един ден да стане играч на "белите".

Първата сериозна оферта към Бутрагеньо обаче идва от Атлетико Мадрид през 1981 година. Той тренира за клуба в продължение на три дни.

"Но сине, как може да играеш за Атлетико? Няма как да допусна това", казва Емилио старши преди да уреди сина си за академията на Реал. Останалото е история.

Снимка: Getty Images

На 5 февруари 1984 година Реал Мадрид гостува на Кадис и губи с 0:2. Треньорът Алфредо Ди Стефано залага на риска и пуска в игра млад нападател, който досега е играл само за младежкия отбор Кастиля.

"Знаех, че Ди Стефано ми вярва, но той не беше човек, който говори много. Единствените две думи които чух, бяха "момче, загрявай", разказва по-късно Бутрагеньо.

Емилио влиза на терена за второто полувреме и играе страхотно. 15 минути след дебюта си вкарва първия си гол. Две преди края съотборникът му Рикардо Галего бележи за 2:2, а в последните секунди Бутрагеньо прави една добавка след шут на Хуанито, за да оформи големия обрат.

"Някой от рая реши това да се случи. Невероятно е", казва младият футболист пред медиите след мача. Като се има в предвид, че феновете на Реал приемат Ди Стефано за бог, има нещо такова. Наставникът естествено решава да запази Бутрагеньо в първия състав до края на сезона. Пуска го в девет мача, като той бележи още два пъти. В същия се отчита и с 21 попадения за Кастиля, като става вторият най-добър голмайстор за сезона във втора дивизия.

Тези голове помагат на Кастиля да спечели първенството, което е единственият такъв случай с т.нар. резервни отбори. Тимът няма право да получи промоция, но ключовите играчи в него имат важно бъдеще за Реал Мадрид. Освен Бутрагеньо там са Маноло Санчес, Рафаел Мартин Васкес, Мичел и Мигел Пердеса. Тези четиримата и Емилио в последствие изграждат Петорката на Лешояда (Quinta del Buitre), известна у нас и като Петорката на Ястреба.

Прякорът на Бутрагеньо се ражда рано в кариерата му, тъй като фамилията му е твърде дълга и сложна за произнасяне. El Buitre означава лешояд, но това не означава, че младият Емилио мирише като такъв. Вече споменахме какво работи баща му.

Журналистът Хулио Сезар Иглесиас измисля Петорката на Лешояда заради супер представянето им през онзи сезон. Quinta е военен термин за хора, които излизат от едно и също поколение. Нещо подобно на Клас 92' в Манчестър Юнайтед, който се появи десетилетие след това на Реал Мадрид.

Съвсем скоро тази петорка започва да играе на "Сантяго Бернабеу" пред хиляди зрители. През сезон 1984/85 година обаче представянето на Реал в първенството е разочароващо, като тимът завършва на 17 точки зад Барселона. "Белия балет" обаче печели Купата на УЕФА, като Бутрагеньо бележи четири гола в рамките на турнира.

Сезон по-късно обаче Петорката не е в този състав, защото Мигел Пердеса отива да играе в Сарагоса, а за Реал важната роля е за Уго Санчес. Мексиканецът бележи 22 гола, Хорхе Валдано добавя 15, а Бутрагеньо също достига до двуцифрен актив. Реал стига убедително до титлата с 11 точки преднина пред Барса, като прекъсва 6-годишна суша, най-дългата от три десетилетия.

В следващите години Бутрагеньо редовно бележи по повече от 10 гола на сезон за Реал Мадрид и се превръща в една от най-важните фигури. Има и роля и в националния отбор на Испания, за който играе 69 мача и вкарва 26 гола. През 1984-а Ла Роха с него в състава става европейски вицешампион. Най-великият му мач с националната фланелка идва две години по-късно, когато бележи четири гола във вратата на Дания за победата с 5:1 на Мондиала.

Снимка: Getty Images

Между 1986-а и 1990-а Реал Мадрид печели пет поредни титли. Това в миналото преди това се е случвало само веднъж. Реал на Бутрагеньо определено е най-добрият отбор в Испания, но голямата цел е покоряване на евротурнирите. Петорката на Лешояда така и не успява да спечели Купата с големите уши.

Най-добрата възможност идва през 1988 година, но на полуфиналите ПСВ Айндховен на Гууд Хидинг има други идеи. Реал пътува за Нидерландия с много увереност, след като отстранява Наполи на Марадона, актуалният шампион Порто и вицешампион Байерн Мюнхен. Увереността е налице въпреки равенството 1:1 в първия мач в Мадрид, но на реванша Роналд Куман и компания удържат нулево равенство и се класират на финала с гол на чужд терен. В последствие вдигат и Купата.

Година по-късно Реал взима реванш от ПСВ, като го отстранява на четвъртфиналите, но следва истинско унижение за "белия балет", поднесено от Милан на Ариго Саки. 0:5 на "Сан Сиро" означава край на евронадеждите. Година по-късно при петата поредна титла в първенството, отново Милан е непреодолима цел на по-значимия турнир.

Въпреки невъзможността да станат европейски шампиони онзи отбор на Реал Мадрид с Петорката на Лешояда е сред най-легендарните на всички времена. През 80-те представителите на този тим дори си казват, че не трябва да печелят титлата толкова често, за да не спрат феновете да го оценяват.

Краят на ерата Бутрагеньо за Реал идва през 1994 година, когато младият Раул пробива в отбора и за Емилио има все по-малко мачове. Той преминава в мексиканското първенство и бележи 29 гола в рамките на 3 сезона. През 1998-а на 34 години слага край на кариерата си.

Бутрагеньо обаче не напусна футбола. През 2001 година стана спортен директор на Реал, като и до днес изпълнява роля в клуба.

Статистиката на Бутрагеньо в Реал:

Мачове: 341

Голове: 123, от които 27 в евротурнирите

Шесткратен шампион на Испания

Двукратен носител на Купата на Испания

Двукратен носител на Купата на УЕФА

Трети в класацията за "Златната топка" през 1986-а и 1987-а