Противоречив или не, Мондиал 2022 е все по-близо и вълнението във футболните фенове напира с всеки изминаващ ден, като оставащите са само 15.

Най-великите нации в този спорт ще се съберат в Катар, за да излъчат 22-ия световен шампион, а това предпоставя да наблюдаваме и най-класните футболисти на планетата.

През 92-те години, между които се провежда най-очакваният шампионат, много от играчите са се превръщали в герои за своите сънародници, носейки вечна слава.

Днес е подходящ момент да си припомним някои най-големите фигури, които оставиха своя траен отпечатък в историята на световния футбол. Предстои да разберем кои лица от новото поколение ще имат удоволствието имената им да се споменават и след много години.

Пеле - участвал на Мондиал 1958, 1962, 1966 и 1970, с три спечелени световни титли

Снимка: Getty Images

Бразилският нападател определено може да се нарече най-великият играч на Мондиали. Той се появява на Световното първенство през 1958-а в Швеция като 17-годишен и опонентите по това време не са особено притеснени от вида му или визитката му.

Влиза в турнира като най-младият играч и освен всичко не е в най-добрата си физическа форма. Успява да преодолее травма в коляното и да "експлодира" на футболния терен. Хеттрик на полуфинала срещу Франция е последван от още два гола в мача за титлата срещу домакините, който завършва с победа 5:2.

През 1962-а Пеле печели втората си световна титла, но контузия във втория мач от групата срещу Чехословакия намалява приноса му. През 1966-а той и отборът му шокиращо отпадат от груповата фаза, в която компания им прави и България.

На последното си първенство четири години по-късно в Мексико, Пеле се завръща в най-добрата си форма и бележи четири попадения, от които едно на финала срещу Италия, завършил 4:1. Трите му златни медала от световни първенства и до днес са недостижими за друг футболист.

Диего Марадона - участвал на Мондиал 1982, 1986, 1990 и 1994, с една световна титла

Снимка: AP/БТА

Дон Диего, който за съжаление ни напусна преди две години, през 1986-а се доказва като един от най-талантливите играчи на планетата. Неговата "божия ръка" в полуфинала срещу Англия и последвалият изумителен гол четири минути по-късно вдъхновяват Аржентина на финала срещу Западна Германия, спечелен с 3:2.

Френското издание "Екип" го описа перфектно с думите "наполовина ангел, наполовина дявол". Той играе във всички минути на онзи Мондиал, за да отбележи общо пет попадения и да направи пет асистенции. Историята не помни много други толкова впечатляващи индивидуални представяния на едно първенство.

Марадона изведе като капитан Аржентина и на финала през 1990-а в Италия, когато германците взеха своя сладък реванш - 0:1.

Франц Бекенбауер - участвал на Мондиал 1966, 1970 и 1974, с една световна титла

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

И до ден днешен е трудно да споменем играч, който да върши същата роля, каквато Бекенбауер върши за германците в тези три световни първенства.

Кайзера започва като полузащитник преди да се премести в защитата и да се превърне в най-доброто либеро. И в трите си участия на Мондиали той печели медал. През 1966-а вкарва пет попадения и е обявен за най-добрия играч на първенството, въпреки загубата с 2:4 от Англия на финала.

Той притежава и фантастичен шут от дистанция, който демонстрира на Световното първенство през 1970-а в реванш срещу англичаните. Четири години по-късно той вече е капитан на отбора и вдига титлата за страната си, разочаровайки Йохан Кройф и Нидерландия.

Зинедин Зидан, участвал на Мондиал 1998, 2002 и 2006, с една световна титла

Снимка: Getty Images

Зизу е една от най-влиятелните фигури на световните първенства и подобно на Марадона носи славата както на герой, така и на грешник. През 1998-а той вкарва две попадения във финала срещу Бразилия и носи първата титла на "петлите".

Осем години по-късно ги извежда до още един финал, само за да си изкара червен картон след удара с глава в гърдите на италианеца Марко Матераци. Скуадрата печели световната титла, но Зидан отново е сред най-добрите на шампионата. Не случайно и печели индивидуалния приз.

Гаринча, участвал на Мондиал 1958, 1962 и 1966, с две световни титли

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Бразилия тъгува за контузията на Пеле в началото на Мондиал 1962-а, но тогава идва времето на Гаринча да покаже на Чили и на целия свят на какво е способен. Ангелът с кривите крака вкарва два гола на Англия в четвъртфиналите и още два срещу домакините на полуфинала. В последствие "Селесао" печели титлата след 3:1 над Чехословакия.

Неговият невероятен дрибъл е ключов компонент от изграждането на онзи вълнуващ самба стил, който играе бразилския отбор. За мнозина, които са имали удоволствието да наблюдават Гаринча, той е бил по-добър и от самия Пеле.

Герд Мюлер - участвал на Мондиал 1970 и 1974, с една световна титла

Снимка: Getty images

Бомбардировачът на нацията е единственият футболист, който има повече голове отколкото мачове в кариерата си за националния отбор, благодарение на 68 попадения в 62 срещи. 14 от головете падат на световни първенства.

Мюлер е неудържим на Мондиала в Мексико през 1970-а, когато вкарва изумителните 10 попадения. Сред тях победно в продълженията срещу Англия на четвъртфиналите и две на полуфинала срещу Италия при драматична загуба с 3:4.

Четири години по-късно в родината си Мюлер вкарва "само" 4 гола, но сред тях е и това срещу Полша, което праща германците на финала. А на него Герд също бе с победното попадение, за да разочарова Нидерландия. За съжаление и бомбардировача напусна този свят съвсем скоро - през 2021 година.

Роналдо, участвал на Мондиал 1994, 1998, 2002 и 2006, с две световни титли

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Феномена в продължение на осем години е играчът с най-много голове на световни първенства, а представянето му на две от тях ще се помни още дълго.

През 1998-ма с него в състава Бразилия достига финала преди да хване мистериозна болест, която не му позволи да разкрие напълно качествата си в мача за титлата срещу Франция на Зинедин Зидан.

С легендарната си прическа четири години по-късно в Япония и Южна Корея, деветката прави едно от най-силните индивидуални игри на шампионат. Вкарва осем попадения, сред които победно на полуфинала срещу Турция и още две, които решиха финала с германците. Четири години по-късно той не е в най-добрата си форма, но вкарва още три гола, за да задмине рекорда на Герд Мюлер и да завърши кариерата си с 15 на Мондиали.

Мирослав Клозе, участвал на Мондиал 2002, 2006, 2010 и 2014, с една световна титла

Снимка: Getty Images

Когато говорим за голаджии на световни първенства, този тип няма равен. През 2014-а Клозе успя да открадне рекорда за най-много попадения, вкарвайки своето 16-о, с което задминава Роналдо, а по-късно се радва и на трофея.

Главата на легендата на Вердер, Байерн и Лацио е като магнит за топката на големите първенства, въпреки че никога не е имал репутацията на суперзвезда. Головете му не са сред най-красивите, но определено напомнят какво се иска от един хищник пред противниковата врата.

Боби Мур, участвал на Мондиал 1962, 1966 и 1970, с една световна титла

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Мур е Сърцето на английския национален отбор през 60-те години и една от ключовите фигури за домакинския триумф 1966-а.

Най-великият капитан на "трите лъва" е считан за един от най-добрите защитници в историята на играта. Легендата на Уест Хям е описван от горепосочения Бекенбауер точно за такъв.

Йохан Кройф, участвал на Мондиал 1974

Снимка: Getty Images

Той е един от тези големи играчи, които не могат да се похвалят със световна титла, но чието влияние е много по-ценно от трофей.

Онзи отбор на Нидерландия представя на света тоталния футбол и е най-вълнуващия отбор за гледане. Вероятно единствено бразилския може да се сравнява с него в това отношение.

"Лалетата" стигат финала през 1974-а и повеждат във втората минута, но сякаш тогава самочувствието им идва в повече и по-опитният германски отбор успява да обърне резултата. И до днес нидерландците са най-великата футболна нация, която няма световна титла. Рано или късно това ще се промени, най-малкото в чест на големия Кройф.